Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 889 от 27.11.2023, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 126/2023
Вид
Решение № 889
Подписан
27.11.2023
Състав
Мария Димитрова Каранашева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Сливен, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20232230100126 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 29.06.2022г. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 475.431лв-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., 65.20лв, мораторна лихва за забава от 16.10.2019г. до 13.06.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на 60.46лв и 13.77лв за лихва, както и законната лихва върху главницата до заплащане на задължението.Сочи се, че е издадена заповед за изпълнение и в срока по чл.414 от ГПК съобщението не е връчено на длъжника, поради което ищцовото дружество предявява положителните установителни искове предмет на разглеждане на настоящото производство.Сочи се, че ответника е клиент на топлинна енергия.Твърди се, че ответникът е ползвал топлинна енергия през процесния период, но не я е заплатил.

Поискано е, да се признае за установено, че ответникът дължа на ищцовото дружество сумата от 475.431лв-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., 65.20лв, мораторна лихва за забава от 16.10.2019г. до 13.06.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на 60.46лв и 13.77лв за лихва, както и законната лихва върху главницата до заплащане на задължението., както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявеният главен иск, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.200, ал.1, вр.208, ал.1 от ЗЗД .

Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен иск, като такъв с правно 1 основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявеният главен иск за главница за предоставена услуга дялово разпределение, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.200, ал.1, вр.208, ал.1 от ЗЗД .

Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен иск, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето на топлинна енергия на адреса, правилното и законосъобразно начисляване на сумите за топлинна енергия, е тяхна.

В едномесечния преклузивен срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.

В отговора е заявено, че по отношение на вземанията на ищцовото дружество за 1.05.2019г. и до 29.06.2019г. исковете са погасени по давност, а за периода от 29.06.2019г. до 16.04.2021г. срещу ответника са били заведени изпълнителни дела и ответникът е заплатил претендираните суми и изпълнителните дела са прекратени.

Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни недоказани.

С определение от 6.06.2023 г е конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца Ф. Б. България ООД.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява. В писмено становище молят да бъдат уважени предявените искове, да бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски както и се прави възражение на прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява. В писмено становище адвокат пълномощника му моли да бъде отхвърлен предявеният иск в частта за периода 01.05.2019 г. – 29.06.2019 г. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В съдебно заседание трето лице помагач на страната на ищеца Ф. Б. Б.

ООД, редовно призовано, не взема становище по предявените искове.

Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства ,приема за установено следното от фактическа страна:

Ответникът изрично признава обстоятелството, че е собственик на процесния недвижим имот.

С протокол от 25.06.2001 г. Общото събрание на собствениците в гр. София, ж.к.

Младост 1, бл. 79 В, вх. В са упълномощили Величка Димова Божилова да сключи договор с Б. България ЕООД.

На 25.06.2001 г. е сключен договор за извършване на услугата топлинно счетоводство, чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия, 2 по силата на който Общото събрание на собствениците в гр. София, ж.к. Младост 1, бл. 79 В, вх. В, в качеството на възложител и Б. България ЕООД, в качеството на изпълнител, са се уговорили изпълнителя да извършва услугата Топлинно счетоводство, а възложителя приема разпределянето и заплащането на количествата топлинна енергия между апартаментите.

На 31.07.2021 г. е издадена фактура за ползвана топлинна енергия за отопление и подгряване на вода за периода 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., както и за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г в размер на 236.76 лв.

С фактура от 31.08.2020 г. са фактурирани вземания за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.06.2019 г. за отопление и подгряване на вода на стойност 00 лв., за периода 01.07.2019 г. – 31.03.2020 г. за отопление и подгряване на вода на стойност 185.43 лв., за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2020 г. на стойност 14.19 лв., като фактурата е издадена за сумата от 239,54 лв.

На 09.06.2020 г. е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между Топлофикация София ЕАД и Б. ЕООД.

На 29.06.2022 г. ищцовото дружество Топлофикация София ЕАД е подало заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. С. С. за сумата от 475.31лв. главница, представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. ........, 65,20 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за периода 16.10.2020 г. – 13.06.2022 г., 60.46 лв. представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., 13,77 лв., представляваща лихва за периода 01.07.2019г . – 13.07.2022 г. пред Софийски районен съд.

С определение от 04.07.2022 г. по ЧГД № 134815/2022 г. производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на СлРС.

На 28.07.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ч.гр.д.№ 3204/2022 г. на РС – Сливен, по силата на която е осъден А. С. С. да заплати на заявителя сумата от 475.31лв. главница, представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. ........, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.06.2022 г., 65,20 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за периода 16.10.2020 г. – 13.06.2022 г., 60.46 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 29.06.2022 г., 13,77 лв., представляваща лихва за периода 01.07.2019г . – 13.07.2022 г. и разноски по делото 125 лв.

Заповедта е връчена на длъжника А. С. С. при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК.

В дадения едномесечен срок на заявителя са предявени настоящите положителни установителни искове.

От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че след 3 извършване на проверка в счетоводството на ищеца и представените счетоводни документи, както и извършена проверка на документите, съхранявани по изпълнителните дела, е констатирано, че няма данни за извършени плащания на суми за топлинна енергия от ответника, касаещи процесния период. В заключението е посочено, че по отношение на процесния имот за заплащане на сумираната топлинна енергия е прилаган метод на месечните вноски по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска, за действително потребление, като при наличие на различни ценови периоди в рамките на отчетения период, разпределената с изравнителна сметка енергия се разделя по периоди.

След края на отоплителния период от страната на фирмата извършваща топлинно счетоводство се подават данни за реално отчетеното количество на топлинна енергия, които се отразяват в информационната система на Топлофикация София ЕАД и на базата на тях се издава обобщена фактура за периода, или така наречената изравнителна сметка. В заключението е посочено, че с изравнителните сметки се начисляват задължения за реално консумираната топлинна енергия. В заключението е посочено, че задълженията на абоната за топлинна енергия възлизат на 475,31 лв., като съответно са по фактури от 31.08.2020 г. до 31.07.2021 г. Начислената сума за услугата дялово разпределение възлиза на 60,46 лв., като съответно е за периода м.05.2019 г. – м.10.2020 г., мораторната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия е в размер на 65,20 лв. за периода 31.08.2020 г. – 13.06.2022 г., а лихвата върху услугата за дялово разпределение възлиза на 13,77 лв. за периода 31.05.2019 г. – 13.06.2022 г.

Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнена.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.200, ал.1, вр.208, ал.1 от ЗЗД, за признаване на установено, че А. С. С. дължи на Топлофикация София ЕАД главница в размер на 475.31лв., представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. ......... Спорния по делото въпрос е погасени ли са по давност вземанията на ищцовото дружество срещу ответника за периода 01.05.2019 г. – 29.06.2019 г.

Съдът като взе предвид на първо място, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входирано в Софийски районен съд на 29.06.2022 г. и второ, тези вземания на ищцовото дружество, както за услугата топлинна енергия, така и за услугата дялово разпределение са посочени в изравнителната фактура от 31.08.2020 г. Давността по отношение на вземанията, посочени в изравнителна фактура, съдът приема, че започва да тече след изтичането на срока посочен за плащане, в случая 15.10.2020 г. Заявлението от ищеца е подадено на 29.06.2022 г., т.е. към момента на подаването му не е изтекла три годишната погасителна давност по отношение на вземанията. С оглед изложеното и предвид събраните по делото доказателства съдът приема, че предявеният иск ще следва да бъде уважен.

4

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване на установено, че А. С. С. дължи на Топлофикация София ЕАД мораторна лихва в размер на 65,20 лв., за периода 16.10.2020 г. – 13.06.2022 г. С оглед основателността на главния иск и предвид заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, както и представените фактури, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.200, ал.1, във вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на установено, че А. С. С. дължи на Топлофикация София ЕАД 60,46 лв., представляваща незаплатена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.10.2020 г. С оглед основателността на главния иск и предвид заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, както и представените фактури, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване на установено, че А. С. С. дължи на Топлофикация София ЕАД 13,77 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение на топлинна енергия, за периода 1.07.2019 г. – 13.06.2022 г.