Решение № 588 от 05.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20261100900388 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 29, ал. 3 от Закона за особените залози /ЗОЗ/.

Образувано е по жалба на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК:

000694959, срещу отказ № 20260216123123/16.02.2026 г. на Агенция по вписванията, Централен регистър на особените залози, постановен по заявление с peг. № 20260216123123/16.02.2026 г. за вписване на промяна в обстоятелствата относно особен залог, вписан с номер на разпореждане от РОЗА 2021021500292, по партидата на залогодателя Н.И.И., земеделски производител, а именно за подновяване на особен залог.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания отказ, като се поддържа, че подаденото заявление е в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 3 ЗОЗ.

Жалбоподателят сочи, че първоначалното вписване на залога е извършено на 15.02.2021 г., поради което петгодишният срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ изтича на 15.02.2026 г. - неделя, неприсъствен ден. Поддържа, че съгласно чл. 72, ал. 3 ЗЗД, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, а именно 16.02.2026 г., когато е подадено и процесното заявление. Счита, че към датата на подаването му срокът за подновяване не е изтекъл, поради което отказът е постановен в противоречие със закона. Моли съда да отмени отказа и да даде задължителни указания на 1

Агенция по вписванията за извършване на исканото вписване.

При администриране на жалбата по реда на чл. 29, ал. 2 от ЗОЗ, Агенция по вписванията е изпратила на съда и свое становище по жалбата, въпреки че в ЗОЗ липсва аналогична на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ норма, предвиждаща възможност за Агенция по вписванията да подаде отговор на жалбата. В изпратеното на Съда становище на Агенция по вписванията се излагат доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания отказ № 20260216123123/16.02.2026 г. длъжностното лице е приело, че залог с № 2021021500292 е със срок на действие до 15.02.2026 г. и не е подновен в срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, тъй като заявлението е подадено на 16.02.2026 г., когато срокът е бил вече изтекъл.

Посочва се и това, че заявителят е допуснал грешка, като е заявил за вписване обстоятелства, които вече са вписани, а именно – датата на която се прекратява действието на вписването. Следвало е да се заяви вписване на датата на изтичане на срока на действие на новото вписване за подновяване на залога от 2026 г., а не на първоначалното вписване от 2021 г.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С процесното заявление, подадено пред АВ-Централен регистър на особените залози на 16.02.2026 г., е поискано подновяване на вписването на особен залог, вписан първоначално с № 2021021500292. Към заявлението е приложено и съгласие за подновяване на вписването, дадено от поискалия вписването заложен кредитор „Обединена българска банка“ АД.

Първоначалното вписване на особен залог на движима вещ селскостопанска техника, в собственост на Н.И.И., земеделски производител е направено от заложния кредитор „Обединена българска банка“ АД на 15.02.2021 г. под номер 2021021500292, със срок на действие до 15.02.2026 г.

Вписването на залог по ЗОЗ предоставя право на заложния кредитор на предпочтително удовлетворение и като вид обезпечение, действието му е обвързано със срок. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, действието може да бъде продължено, ако преди изтичане на срока вписването се 2 поднови. В случай, че срокът изтече, без да се извърши подновяване, залогът може да се впише наново, но тогава има ред от новото вписване, както предвижда новата ал. 3 на чл. 30 ЗОЗ, в сила от 30.12.2016 г. Тази норма, която има идентично съдържание с чл. 172 ЗЗД, уреждаща друг вид обезпечение /ипотека/, идва да покаже, че подновяването представлява продължаване на срока, в който залогът произвежда действие. За да се запази реда на залога, подновяването следва да се заяви преди изтичането на срока.

Подновяването има вторичен характер - то само продължава срока, за който е учреден залогът, без да променя съдържането на обезпечението, като продълженият срок започва да тече от последния ден на предходния срок, а не от датата, на която е осъществено вписването на подновяването. Съгласно хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗОЗ, когато срокът изтече, без да се извърши подновяване, залогът може да се впише наново, но в такъв случай той има ред от новото вписване. При такова вписване, следва да се преценят предпоставките за самата допустимост на вписването на залога като нов, тъй като не се касае за подновяване на вече вписан особен залог.

Безспорно е, че първоначалното вписване на особения залог в случая е направено, по искане на кредитора, на 15.02.2021 г., а крайният срок на действие е 15.02.2026 г. Спорното се концентрира върху това дали заявеното подновяване на вписването на залога от 16.02.2026 г. е направено в срок.

Настоящият състав намира, че при преценка спазването на срока по чл.

30, ал. 2 ЗОЗ следва да намерят приложение общите правила за броене на сроковете, уредени в чл. 72 ЗЗД. Срокът по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ е преклузивен срок, свързан с действието на вписването, но същевременно правилата за неговото изчисляване се подчиняват на общия режим на чл. 72 ЗЗД, който в случая намира субсидирано приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.

3 ЗЗД, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Смисълът на тази разпоредба е да гарантира възможността за упражняване на съответното право в пълен обем, без то да бъде ограничено поради обстоятелства, свързани с организацията на работното време на административните органи.

В конкретния случай последният ден от петгодишния срок на действие на вписването е 15.02.2026 г., който е неделя – неприсъствен ден. При това положение и съгласно чл. 72, ал. 3 ЗЗД, срокът за подновяване на вписването изтича в края на първия следващ присъствен ден, а именно на 16.02.2026 г. – понеделник. Това е и последният момент, в който заложният кредитор може 3 валидно да заяви подновяване на вписването, така че да се запази неговия ред.

Заявлението на кредитора с peг. № 20260216123123/16.02.2026 г. за подновяване на особен залог № 2021021500292 е подадено именно на 16.02.2026 г., поради което следва да се приеме, че искането за подновяване на особения залог е заявено в рамките на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. Обратното разбиране, възприето от длъжностното лице по регистрацията, на практика би довело до неоснователно съкращаване на срока и до лишаване на заявителя от възможността да упражни предоставеното му от закона право. Затова неоснователно длъжностното лице е счело, че заявлението е подадено след изтичане на срока единствено поради обстоятелството, че е постъпило на следващия календарен ден след датата, посочена като краен срок, без да бъде съобразено, че този ден е неприсъствен.

По отношение на изложените в отказа мотивите на длъжностното лице за допусната грешка от страна на заявителя относно посочването на датата на вписване, съдът намира, че в случая се касае за очевидна техническа неточност при попълване на заявлението, която не засяга съществените елементи на исканото вписване и не създава неяснота относно волята на заявителя. Същата не представлява пречка за извършване на исканото вписване и не може да обоснове постановяване на отказ, още повече при положение, че предметът на заявлението – подновяване на конкретно индивидуализиран особен залог – е ясно определен.

Предвид изложеното, постановеният от длъжностното лице по вписването отказ следва да бъде отменен, а жалбата срещу него – уважена.

Предвид обстоятелството, че в настоящето производство жалбоподателят не е представял нови документи, касаещи процесното вписване, а жалбата, съответно приложенията към нея, са подадени по електронен път пред АВ, ЦРОЗ, не е необходимо съдът да изпраща отново по реда на чл. 29, ал. 4 ЗОЗ вече наличните по партидата на кредитора документи, касаещи процесното вписване.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20260216123123/16.02.2026 г. на Агенция по вписванията, Централен регистър на особените залози, постановен по заявление с peг. № 20260216123123/16.02.2026 г. за вписване на промяна в обстоятелствата относно особен залог, вписан с номер на разпореждане от 4

РОЗА 2021021500292, по партидата на залогодателя Н. И. И., земеделски производител, а именно подновяване на особен залог.

У К А З ВА на Агенция по вписванията, Централен регистър на особените залози, да впише подновяване на особен залог , вписан с номер на разпореждане от РОЗА 2021021500292, по партидата на залогодателя Н. И. И., земеделски производител, чието подновяване е поискано със заявление с peг.

№ 20260216123123/16.02.2026 г. от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК:

000694959.

Решението е окончателно.

Препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията, ЦРОЗ, за сведение и изпълнение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5