Решение № 33 от 02.03.2023, Районен съд - Оряхово
- Съд
- Районен съд - Оряхово
- Дело
- Гражданско дело 598/2022
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 02.03.2023
- В сила
- 18.09.2025
- Състав
- Николинка Лазарова Крумова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.76, ал.9 · Закон за българските лични документи
- чл.23 · Закон за задълженията и договорите
- чл.15 · Закон за закрила на детето
- чл.21, т.10 · Закон за закрила на детето
- чл.23 · Закон за закрила на детето
- §1, т.5 · Закон за закрила на детето
- чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.182, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.213 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.124 · Семеен кодекс
- чл.127а · Семеен кодекс
- чл.127а, ал.1 и ал.2 · Семеен кодекс
- чл.127а, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.138а, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.51, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.59 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.9 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Оряхово, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Н.Л.К€ при участието на секретаря Ахинора Ан. Бориславова като разгледа докладваното от Н.Л.К€ Гражданско дело № 20221460100598 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от ищеца Н. А. Т. , ЕГН:**********, чрез процесуалния си представител адв.Ц. З. от ВТАК срещу С. О. С., ЕГН:**********, с адрес гр.Оряхово, обл.Враца, ул.” Юри Гагарин „ №35, както следва:
- с правна квалификация чл.59, ал.9, вр.ал.3 от СК - за промяна на режима на личните отношения между Н. А. Т. и детето С. Н. Т., ЕГН:**********, род.на 26.11.2009г., както следва – бащата да взима и връща детето всяка първа, трета и пета събота и неделя – от 09.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя с преспиване, като бащата взема и връща детето от адреса и до адреса на майката; бащата да взема детето при себе си десет дни през месец януари – от 02.01. до 11.01, десет дни по време на Великденските празници – от 30.03. до 08.04 и четиредесет дни през лятната ваканция на детето – от 01.08. до 09.09., които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а също така и през Коледната ваканция на детето – от 22.12. до 02.01. през нечетните календарни години, както и да го взима при себе си на рождените дати на детето на четните години на детето, както и винаги извън договорения режим, когато има съгласие на родителите за това;
- с правно основание чл.127а от СК - за издаване на разрешение заместващо съгласието на майката С. О. С., ЕГН:**********, с адрес гр.Оряхово, обл.Враца, ул.” Юри Гагарин „ №35, на детето С. Н. Т., ЕГН:**********, род.на 26.11.2009г. да бъде издаден документ – задграничен паспорт за пътуване в чужбина, както и разрешение заместващо съгласието на майката за осъществяване на задгранични пътувания в страните членки на ЕС, като детето да има възможност да напуска РБ, да пребивава извън 1 страната в страни членки на ЕС, придружавано от баща си Н. А. Т., ЕГН:********** за срок от пет години , без да е необходимо за това съгласието на майката и като се спазва режима на личните отношения, определен от съда;
Претендират се и направените по делото разноски.
В депозираната молба ищецът по делото сочи, че страните са живеели на семейни начала, като са се развели по взаимно съгласие през 2012г..Страните имат син - С. Н. Т., ЕГН:**********, род.на 26.11.2009г., като родителските права по отношение на детето след раздялата им са били предоставени на майката, а на бащата е бил определен режим на лични отношения.
Твърди се, че ответницата настройва детето срещу баща си, както и, че се опитва едностранно да решава съдбата му.Твърди се още, че ответницата успешно манипулирала и настройвала детето против ответника, като последният редовно е подавал редица сигнали до ДСП и РП във връзка с обстоятелствата, че ответницата затруднява контактите със сина му, настройва детето срещу него.Твърди се още, че детето в телефонен разговор му е било заявило, че иска да се откаже от него / от баща си / по съдебен ред.
Изложени са твърдения, че бащата винаги се е отнасял към сина си с бащински чувства, любов и грижа към детето си, и никога не си е позволявал да го тормози и обижда.Посочено е, че детето се чувства сигурно при своя баща и никога не е изпадало в състояние на стрес и тревога, че е привързано към баща си, но е малолетно, а поведението на майката било провокативно.
Сочи се, че към момента на депозиране на исковата молба ищецът има добра работа във Франция, където има осигурена квартира с всички удобства за отглеждане на деца.Твърди се, че ответникът полага адекватна грижа за сина си, както и, че връзката им е много силна.Сочи се още, че ответникът може да осигури сигурна семейна среда и нуждите на детето да бъдат задоволени.Отразено е, че ответникът често пътува до България и желае да осъществява по – широк режим на лични контакти със сина си, да участва активно и ефективно в неговото отглеждане, възпитание и обучение.
Отразено е, че на основание чл.59, ал.9 от СК се иска промяна в режима на личните отношения между бащата и детето.В тази връзка е изложено, че с Решение на РС - Оряхово е било утвърдено споразумение по ГД№236/2019г. по описа на РС - Оряхово, с което се конкретизира режима на лични контакти с бащата, а именно - бащата да взима детето при себе си десет дена през месец януари от 02.01.до 11.01; 10 дена по време на великденските празници от 30.03 до 08.04 и 40 дни през лятната ваканция на детето от 01.08 до 09.09, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а така също и през Коледната ваканция на детето от 22.12 до 02.01 през нечетните календарни години, както и да го взима при себе си на рождените дати на детето на четните години на детето, както и винаги извън договорения режим, когато има съгласие на родителите за това.
Сочи се, че б ащата има желание да вижда детето по - често като се има 2 предвид, че майката настройва детето против баща му и се опитва да пречи на контакта между тях при осъществяване на личните отношения.Ответникът желае да се разшири режима на лични отношения с детето, като освен горепосочения режим да може да вижда детето и всяка първа и трета събота и неделя от 09 часа в събота до 19 часа в неделя с преспиване.
Счита се, че по този начин бащата ефективно ще участва във възпитанието и израстването на детето, както и, че същото ще е в интерес на детето и ще се грижи активно и за учебния процес и евентуалното бъдещо кандидатстване на детето във висше учебно заведение.
Във връзка с предявения иск по чл.127а, ал.2 от СК се сочи, че ответникът желае безпрепятствено да осъществява режим на лични отношения между него и детето.В тази връзка се сочи, че ответникът живее и работи в Република Франция, но желае ефективно да упражнява правото си на лични срещи и контакти със своя син.Твърди се, че въпреки многократните покани до майката за необходимо уреждане на въпросите, свързани с евентуални пътуване на детето в чужбина е цел посещение в дома на бащата по местоживеене и почивка по време на ученическите ваканции, съгласие между родителите не е постигнато.
Сочи се, че на 20.06.2022 е било изпратено писмо - покана до ищцата за предприемане на действия от нейна страна на малолетното дете С. Т. да се издаде международен паспорт и да може да пътува в чужбина заедно ответника като негов баща.Твърди се, че ищцата е отказала да предприеме действия за издаване на международен паспорт на детето, както и, че е отказала да издаде пълномощно за пътуване на детето в чужбина, придружено от неговия баща Н. Т..Сочи се още, че ищцата отказва и не позволява на детето да пътува заедно с баща си без проблеми в ЕС в рамките на режима на лични отношения.
Посочено е, че са налице обстоятелствата на чл.127а, ал.1 и ал.2 от СК, тъй като пътуването на детето в чужбина и издаването на международен паспорт е в негов интерес, за да може да осъществява пълноценно връзката и отношенията на лични контакти с баща си.
Счита се още, че ответницата със своето поведение, незаинтересованост няма каквито и да е законови и морални основания да възпрепятства детето да пътува заедно с баща си в чужбина в рамките на ЕС в определения режим на лични отношения.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника чрез процесуалния му представител е постъпил писмен такъв.В отговора е посочено, че ответницата не е съгласна с мотивите на ищеца по делото и посочените от него факти и обстоятелства в исковата молба, като се оспорва изцяло исковата молба като неоснователна.
Отразено е, че фактите посочени от ищеца не отговарят на истината.Ответницата твърди, че никога и по никакъв повод не е настройвала детето срещу ответника, че не е манипулирала детето и не намирам, че тя едностранно решавам съдбата и бъдещето на детето им.Отразено е, че детето 3 посещава баща си винаги когато ищеца се намира в пределите на страната.Сочи се, че е имало случай, когато без проблеми ищцата е позволявала детето да бъда при баща си, извън случаите и датите, посочени в съдебното решение.Твърди се, че ответницата не е затруднявала контактите на детето с баща му, че двамата разговарят по телефона винаги когато ищеца му позвъни, че не е ограничавала детето да разговаря с баща си, винаги когато е желаел, че дори не знае н омера н а детето, че картата е закупена от баща му, който също така му е подарил таблет, че картата е сложена в таблета и двамата разговаряли само от този таблет, с тази карта.Отразено е, че принципно детето набирало баща си, ч е ищецъ т му затварял и след това го набирал от неговият номер.Посочва се, че детето има телефон закупен от ответницата, с поставена българска карта с номер:***, че ответницата и семейството й разговаряли с детето само чрез този номер.Ответницата изказва предположение, че има техническа възможност да се провери чрез извадка от мобилните оператори, колко често, по кое време и каква е била продължителността на разговорите между ищеца и детето.Ответницата сочи, че не е правила такова „ разследване „ и няма желание да прави, тъй като знае и е уверена, че никога и по никакъв начин не е ограничавала детето да разговаря с баща си.
Ответницата твърди, че многократно е разговаряла със синът им по повод неговото отношение към баща му, че детето, притеснително за нея и е споделял, че не се чувства добре когато е с баща си , а на въпроса й защо е така, детето отговаряло, че баща му, когато са заедно и в негово присъствие говори срещу ищцата.Това тормозело и натоварвало детето и то многократно е споделяло това обстоятелство пред своята майка.Ищцата твърди, че винаги се е опитвала да бъда буфер между ответника и детето и да направя така, че най - вече детето да е спокойно.Посочва, че винаги преди детето да отиде при баща си и след като се върне, същото е много затворено, чувства се притеснено, не говори много и не се държи по обичайния за него начин , а през другото време е общително, шегува се, играе, споделя с ответницата и семейството й какво му се е случило пред деня в училище или когато е на игра.
Ответницата сочи, че ищецът, в редките случай когато говори с нея се държал арогантно, обиждал я е и и я обвинявал, че настройва детето срещу него.Твърди, че в началото се е опитвала да му обясни, че това не е така, че детето не иска да пътува с него в чужбина, че дори в България не е много радостен да го вижда.Сочи, че винаги след това започвали упреци към нея и към начина на възпитание на сина им, по р а д и което ответницата преустановила разговорите си с ищеца.
Поради гореизложеното ответницата възразявам срещу направено искане от ищеца за разширяване на режима на лични контакти с детето.Посочено е, че въпреки достатъчно широкия режим на лични контакти, ищецът не се е възползвал от това си право , както и, че принципно той се прибирал в България обикновено преди Нова година за 8-10 дни и 4 летните месеци за около 50 дни.Отразено е, че реално детето и ответника се виждали два пъти в годината, а именно декември -януари за 8-10 дни и лятото, когато ответникът се възползвал изцяло от указаните от съда дни - 40 дни, като през останалото време ищецът не бил в България и не се виждал със сина си.
Ответницата възразява и срещу направеното от ищеца искане за безпрепятствено осъществяване режима на лични контакти със сина им, което да става извън пределите на РБ, тъй като синът им не желаел да пътува с баща си в чужбина.Ответницата намира, че тези контакти извън България и пътуванията на ищеца с детето в чужбина не са и интерес на детето , тъй като самото то не желае това .
С оглед гореизложеното се прави искане исковите претенции на ищеца да бъдат отхвърлени като необосновани и неоснователни.
Прави се и искане за присъждане на направените от ответницата разноски по делото.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
Детето С. Н. Т. е роден на 26.11.2009г. в семейството на страните.Детето е отглеждано в семейна среда, като до 3-4 месечната му възраст е отглеждано от двамата си родители, като в последствие бащата заминал да работи в чужбина, а майката и детето са заживели в гр.Оряхово в дома на родителите на майката, които са й оказвали подкрепа в грижите за детето.