Решение № 25 от 22.01.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. гр. Лом, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Д. при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д. Гражданско дело № 20231620101032 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, депозирана от „***” ООД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: гр. **. бул. „***“ № **, Сграда **, Тяло *, ет. *, в качеството на частен правоприемник на „***“ ЕАД, с ЕИК:

***, чрез адв. Н. Д. М., личен номер на адвокат: ***, съдебен адрес: гр. **. ул.

„**“ № **, ет.***, срещу А. И. Л., с ЕГН **********, с посочен в исковата молба адрес: гр. ***, ул. ** №* и установени по делото постоянен адрес: гр**, ул.** № ** и настоящ адрес: гр.**, ул. *** № **, вх.*, ет.* ап.**, с която са предявени при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК , с правно основание чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца (в качеството му на частен правоприемник на „**“ ЕАД, с ЕИК: **) вземането, присъдено в заповедното производство по ЧГД 2140/2019г. по описа на РС Лом, а именно: сумата общо от 373,41 лв. /триста седемдесет и три лв. и четиридесет и една ст./, от които: сумата от 334.00 лв. / триста тридесет и четири лева/, 1 представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **/**г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2019г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането; сумата от 11.93 лв. /единадесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 05.10.2019 г.; сумата от 27.48 лв. /двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания за периода: от 05.08.2019 г. до 09.12.2019г.

В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за цесия от 15.06.2022г., сключен между *** ЕАД в качеството на „Цедент“ и *** ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **. бул. * №* **, Сграда **, Тяло **, ет. *, в качеството на „Цесионер“ * ООД е придобило в тяхната цял***ост пакет от изискуеми вземания на ***, заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, в т.ч. вземанията по Договор за потребителски кредит № **/*** г., сключен между *** като кредитодател, и А. И. Л. с ЕГН ********** като кредитополучател.

За цесията било издадено потвърждение от *** ЕАД.

Твърди се, че на 02.07.2019г. *** (Банката) сключила Договор за потребителски кредит № *** с ответника А. И. Л., с който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит за закупуване на стока сума в общ размер на 334.00 лв. Тази сума – представляваща главница, е сформирана, както следва: 319 лв. - за финансиране закупуването на избрана стока: електроуред - хладилник, както и транспортна услуга на закупената стока на стойност 15 лева (чл. 8 от Договора). Съгласно клаузите на Договора съответната част от средствата по кредита е преведена от кредитора по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена.

Твърди се, че в случая с кредита е финансирано закупуването и транспортирането на 1 бр. хладилник и цената в размер на 334 лв. била заплатена директно по банкова сметка на продавача „Техномаркет България“ АД, за което била издадена и Фактура № ***/*г., заверено коп**ие от която е приложено по делото. Общото крайно задължение по Договора за кредит възлизало на 345.93 лв. (от които главница - 334 лв., и възнаградителна лихва - 11.95 лв.). Било договорено сумата да бъде върната на 3 погасителни месечни вноски всяка по 115.31 лв. с падеж 5-то число на месеца, като 2 погасителният план е инкорпориран в текста на Договора - таблично в чл.11, ал. 2 от същия.

Ищецът е релевирал, че в случай на просрочие съгласно клаузите на Договора кредитополучателят дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие) в размер на законната лихва върху просрочените суми.

В исковата молба се твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане по договора (същият не е заплатил нито една от общо 3 погасителни вноски), поради което Банката е предявила претенцията си пред съд след като всички вноски по кредита са били вече падежирали. Въз основа на извлечение от счетоводните книги на *** ЕАД относно вземанията по цитирания Договор за кредит спрямо длъжника А. И. Л. Банката депозирала заявление по чл.417 ГПК. Образувано било ЧГД. № 2140/2019г. по описа на P C Лом, по което била издадена Заповед за незабавно изпълнение на паричното задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 1397/19.12.2019г. Въз основа на същата в полза на *** ЕАД бил издаден и изпълнителен лист. Било образувано изпълнително дело № 20207480400886 при ЧСИ М. И., per. № ** при КЧСИ с район на действие ОС ***. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление и в двуседмичен срок от връчването възражение срещу заповедта не е подадено. Предвид това с разпореждане от 10.05.2023г. по ЧГД № 2140/2019 г. по описа на P C Лом на заявителя било указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Ищецът сочи, че с оглед изложеното на основание чл.422 вр. с чл.415, ал. 1, т. 2 от ГПК, както и предвид извършеното прехвърляне на вземания чрез цесия за **** ООД е възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за придобитите вземания на Банката, подробно описани в исковата молба и в уточнителната молба, с която са отстранени технически грешки в първоначално подадената такава.

Към исковата молба е приложено и уведомление за станалото прехвърляне на вземания до ответника и пълномощно от цедента. Отправена е молба уведомяването да се счита за извършено с връчване на исковата молба за отговор.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, че „****“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

3 гр. ***, бул. „***“ № ** , Сграда ***, Тяло***, ет. **, в качеството на частен правоприемник на „****“ ЕАД с ЕИК ******, има следните вземания спрямо ответника А. И. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. *** №****, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***/***г., а именно ч е А. И. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. *** №*** ДЪЛЖИ на „****“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.

„***“ № ***, Сграда ***, Тяло ** ет. ***, в качеството на частен правоприемник на „****“ ЕАД, с ЕИК: ****, сумата от 334 лв. /триста тридесет и четири лева/, представляваща гл а в н и ц а по Договор за потребителски кредит № ***/****г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2019г. до изплащане на вземането; сумата от 11.93 лв. /единадесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2019г. до 05.10.2019г.; сумата от 27.48 лв. /двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания за периода: от 05.08.2019г. до 09.12.2019г.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото исково и по заповедното производство.

Препис от исковата молба и приложенията й е връчен на ответника ведно с разпореждане № 1356 от 29.06.2023г., с което е указано на същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

С определение № 1453 от 24.11.2023г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на страните съдът отново е уведомил последните на основание чл.239, ал. 1, т. 1 от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и чл.239 от ГПК.

Ищецът, редовно призован, не се е явил в проведеното съдебно заседание на 16.01.2024г. От същия преди заседанието е постъпила молба с вх. № 359/15.01.2024г., в която е посочено, че ищцовата страна няма да може 4 да присъства на ОСЗ, поради оперативни причини и моли, ако не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото и да се гледа в нейно отсъствие. В същата молба процесуалният представител на ищеца е посочил, че поддържа исковата претенция. Отправено е искане в случай, че ответникът не се яви в съдебно заседание, съдът да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи изцяло предявените искове, както и да присъди направените разноски по заповедното и исковото производство, включително за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Представен е и списък по чл. 80 ГПК.

В проведеното съдебно заседание на 16.01.2024г., редовно призован, ответникът не се е явил и не е изпратил представител, видно от върнатия отрязък от призовката, връчена на 30.11.2023г., като не е постъпило и искане делото да се гледа в негово отсъствие.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Предявените искове са допустими. Налице е подведомственост на спора пред съда, исковете са предявени от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Страните са редовно призовани за проведеното по делото открито съдебно заседание, като нито една от тях не се е явила. От страна на ищеца е постъпило искане за гледане на делото в негово отсъствие, като е уточнено, че страната не може да присъства в ОСЗ поради оперативни причини и моли, ако не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото и същото да бъде разгледано. Ответникът, редовно и своевременно призован, не се е явил в проведеното съдебно заседание, не е посочил уважителни причини за неявяването си, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и 5 подкрепящите ги доказателства.

Съдът намира, че в настоящия случай с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея ведно с Разпореждане № 1356 от 29.06.2023г. с оглед упражняване правото да подаде писмен отговор по чл.131 ГПК, които са получени от него на 20.09.2023г., и призовка за страна за открито съдебно заседание ведно с Определение № 1453 от 24.11.2023г. по чл. 140 ГПК, получено на 30.11.2023г., на последния са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

С оглед направеното от ищеца своевременно искане за произнасяне с неприсъствено решение и предвид това, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се е явил в откритото съдебно заседание, като не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на страните са указани последиците от неявяването в съдебно заседание с Разпореждане от 29.06.2023г. и в последствие (повторно) отново с Определението за насрочване на делото от 24.11.2023г. Освен това съдът намира, че с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства искът е вероятно основателен.

Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл и подкрепят изложените в исковата молба и уточнителната молба твърдения.