Определение № 8456 от 08.12.2021, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8456 гр. Варна, 08.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110114224 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Г. ЯНК. П. и ПЛ. К. П. срещу Д. П.

П. и К.П. Петров, с която е предявен иск с правно основание чл. 128 СК.

В исковата молба ищците са навели твърдения, че са прародители по бащина линия на детето Преслава, родена на 17.10.2014г., а ответниците нейни родители. Участвали са активно в обгрижването на детето след неговото раждане и до заминаване родителите му в Шотландия. Допреди година семейството се прибирало често в България и поддържали контакти с внучка си. От м.03.2021г. родителите се разделили, с което и контактите с внучка им станали редки, а след появата на нов мъж в живота на майката, изчезнали напълно. С това обосновават и исканото от съда съдействие по определяне режим на лични отношения с внучка си, които контакти сочат да са изцяло в интерес на детето. Понастоящем въпросите относно родителската отговорност спрямо детето Преслава не били решени. Синът им живеел в България, а майката и детето на неизвестен адрес, но последно известения им сочат да е в Шотландия, на който родителите са живели до раздялата им. Постоянният и настоящ адрес на внучка им бил в България.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. не е ангажирал писмен отговор.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. е депозирала отговор, с който на първо място оспорва международната компетентност на български съд, доколкото обичайното местопребиваване на детето Преслава е в Обединено Кралство Великобритания. Счита, че приложение следва да намери Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г., ратифицирана от РБ и в Обединено Кралство Великобритания и Шотландия. Твърди се, че родителите на детето Преслава от 2015г. са трайно установени на територията на Шотландия, където работят. През 2017г. си закупуват жилище. Ответницата и детето имат статут на продължително пребиваващи на територията на Обединеното Кралство Великобритания. От 22.08.2017г. детето е записано и се обучава в основно училище Нос, Уик. През м.03.2021г. родителите се разделят и бащата се завръща в България, но ответницата и детето остават в Шотландия, където били и понастоящем. В 1 подкрепа на твърденията си, че детето Преслава има обичайно местопребиваване на територията на Шотландия са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че: От 18.10.2016г. ответницата е трудово ангажирана в Шотландия. На 15.11.2017г. родителите са закупили жилище в Шотландия. Детето и ответницата са със статут – уседнал, известен още като продължително пребиваване на територията на Обединеното кралство. От 22.08.2017г. детето се обучава в начално училище Нос, Уик.

Няма спор между страните, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че детето и неговите родители са се установили трайно на територията на Шотландия, Обединеното Кралство от 2016г. и понастоящем, а бащата до м.03.2021г.

Самите ищци признават, че двамата родители са заминали да работят там и допреди година често са се прибирали в РБ. От м.10.2016г. майката е трудово ангажирана там, 2017г. родителите са закупили жилище, а от м.08.2017г. детето посещава начално училище.

Престоят на детето там е трайно установен и непрекъснат. Без значение е адресната му регистрация на територията на РБ, която очевидно е само формална /така решение по преюдициално запитване по дело С-523/07 на СЕС разясняващо, че престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване/. Детето, както и неговата майка имат статут на „уседнал“продължително пребиваващи на територията на Обединеното кралство. От 2016г. майката е трудово ангажирана, детето посещава училище и трайно се е интегрирало в социалната среда там. Следователно, делото е с международен елемент, което поставя въпросът относно международната компетентност на българския съд относно разглеждане на спора, доколкото по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ Конвенцията е част от вътрешното право и има предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат.

На основание чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно.

Съгласно чл.3 КМЧП разпоредбите на кодекса не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон. От 31.01.2020г.

Великобритания /Англия, Шотландия и Уелс/ престана да бъде член на ЕС, поради което и приложимостта на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност е изключена . Въпросът за международната компетентност следва да бъде разрешен съобразно правилата на Хагската конвенция от 1996г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, в сила за РБ от 01.02.2007г., страна по която безспорно е Великобритания. Изхождайки от целите заложени при приемане на Конвенцията разписани в преамбюла й в контекста на интереса на детето, следва да се приеме, че тя намира приложение и в хипотезите, при които се касае за спор относно мерките за осъществяване на контакти на децата с техните прародители, а не само към родителската отговорност. Аргумент в подкрепа на този извод е и решение по дело 2

C‑335/17 на СЕС отправено по преюдициално запитване касателно приложимост на Регламент /ЕО/ № 2201/2003, с което е прието, че понятието „право на лични отношения“, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща и правото на лични отношения на бабата и дядото с техните внуци.

В чл. 5-14 от Хагската Конвенция от 1996г. изчерпателно са уредени основанията за международна компетентност по дела за родителска отговорност. Принципът е, че международно компетентен да се произнесе по тези въпроси е съдът по обичайното местопребиваване на детето /арг. от чл. 5, параграф 1/. Понятието „обичайно местопребиваване“ е тълкувано от СЕС по повод отправяни преюдициални запитвания по Регламент /ЕО/ № 2201/2003 /пр. дело С-497/10, С- 523/07 и др./, което тълкуване е относимо и относно съдържанието на понятието, с което борави и Конвенцията. Обобщено се приема, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, като се вземат предвид съвкупно продължителност, редовност, условията и причините за престоя на територията на държавата- членка, причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение, медицинско обслужване, лингвистичните познания, семейните и социални отношения поддържани от детето в посочената държава. Анализирайки данни по делото налага се извод, че действително обичайното местопребиваване на детето е на територията на Великобритания.

Съгласно чл. 5 от Конвенцията- съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. Посочената компетентност е абсолютна, като хипотезите, в които е възможно дерогацията й, са изрично предвидени в чл. 8–10 от Конвенцията. Предвидената в чл. 5 от Конвенцията международна компетентност по местопребиваването на детето, изключва изначално международната компетентност на българските съдилища. Същевременно, настоящият състав приема, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 6 и сл. от Конвенцията от 1996г., което да обуслови международна компетентност на българския съд по въпросите относно личните отношения на детето с прародителите му. Предвидената в чл. 9 от Конвенцията възможност за отстъпване на компетентност касае хипотези, при които сезираният съд, чийто гражданин е детето, направи преценка, че има повече възможности по преценка как най- добре да защити висшият интерес на детето. Защитата на висшия интерес на детето, с оглед трайната му установеност на територията на Шотландия, с продължителност повече от 5г. не може да бъде извършена от българския съд, а и би била съществено затруднена. Тя изисква преди всичко изследване въпросите относно наличната връзка на детето с неговите прародители, вкл. с оглед ниската му възраст /2г/, на която родителите са се установили в Шотландия, как тези контакти биха се отразили на детето, ценени и в контекста на очевидно започналите да се влошават отношения на прародителите по бащина линия с майката, за което говорят твърденията им за прекъснати отношения с внучка им. Изследването на тези въпроси, изисква участие на детето в производството /било лично, било чрез експертни знания/, което 3 за детето би създало неоправдани неудобства.

Изложеното и предвид изричното възражение на ответницата и съобразно приложимите към характера на производството разпоредби на Конвенцията, следва да се приеме, че международно компетентен да разреши спора предмет на настоящото производство е съдът по обичайното местоживеене на детето. Българският съд не разполага с международна компетентност по спора, което обосновава извод за недопустимо учредено производство, което поради това следва да се прекрати.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА липса на международна компетентност на българския съд да разгледа настоящия спор на основание чл. 5 от Хагската конвенция от 1996г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, в сила за РБ от 01.02.2007г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14224/2021г. по описа на Варненски районен съд, 7състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4