Решение № 97 от 04.06.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Разлог, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20241240200714 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на И.И.Ч., ЕГН*, с/у НП №*/19.11.2024 г., издадено от н-ка на о.л "КРПМ" към Д"АРОК" при А"ПИ", с което на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание "глоба" от 3`000.00 лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б."а", пр.2 от ЗП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б."в" и чл.8, ал.1, вр чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредба №11/03.07.2001 г., Наредбата/.

В жалбата се твърди, че са допуснати съществени нарушения в хода на адм. нак. производство, като не били спазени императивно материалноправни и процесуалноправни норми, които са довели до незаконосъобразност на атакуваното НП. На първо място се изтъква, че неправилно е приложен материалният закон, тъй като в НП деянието е неправилно квалифицирано. Твърди се, че е допуснато противоречие в НП относно факта, дали АНО твърди да е налице специално ползване на пътя. Счита се, че в случая не се касае за специалното ползване на пътищата, поради което приложима e разпоредбата на чл.177, ал.3, вр. чл.139, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, а не тази по чл.53, ал.1 , т.2, вр. чл.26, ал.2, т.1, б.а“ от ЗП. Сочи се, че водачът на тежко ППС, управляващ такова ПС, без съответното разрешение, не може да е адм. нак. отговорно лице, а такава отговорност следва да носи единствено лицето, лицензирано да извършва превоза, в чието задължение е снабдяването с изискуемото разрешително за превоз на тежки или извънгабаритни товари по пътищата.

Оспорва се, че измерването е направено с ролетка DFW-KR №* /5 м./, както и изправността на използваните ТС и начина на извършеното замерване. Не била предоставена и възможност на жалбоподателя за сключване на споразумение с АНО. Жалбоподателят счита, че наложеното наказание е прекомерно и несправедливо. В заключение моли съда да отмени НП като незаконосъобразно. Алтернативно моли съда да намали наложеното наказание до минималния, предвиден в закона размер.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява. За него се явява адв. З., която в СЗ и в писмено становище, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълва се, че неправилно е описано ППС като извънгабаритно, тъй като същото било тежко такова. Иска се от съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, алтернативно - наложеното адм. наказание да бъде намалено до минималното предвидено в закона. Прилага списък с претендирани разноски от 420.00 лв.

1

Въззиваемата страна - редовно призована, изпраща процесуален представител – С.П.. В СЗ и в писмена защита се навеждат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. От съда се иска да потвърди НП. Направено е искане за присъждане на юрк. възнаграждение и възражение за прекомерност на адв. такова.

Съдът след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 21.10.2024 г. в 13:26 часа на път II-19 в посока г.С.-г.Б., свидетелят Р.Й.Г. и колегата му С.Д.С. спрели са проверка МПС с 4 оси, с 2 управляеми оси, марка „М.“, модел „*“ с рег. №*.

В хода на проверката било установено, че водачът на МПС е жалбоподателят И.И.Ч. и че същият извършвал превоз на асфалт без надлежно разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.

Било извършено измерване с ТС - надлежно калибровани ел. мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR №*, преминала последваща метрологична проверка на техн. изправност на 25.04.2024 г. и ролетка №1311/18/ (5 м), при което било констатирано, че при измерено разстояние м/у осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 30.790 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б."в" от Наредба №11 от 03.07.2001 г., като превишаването било с 11.790 тона. С оглед извършеното измерване и съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7, то ППС се явявало "тежко". Предвид това и съгласно чл.26, ал.2, т.1, б."а", пр.2 от ЗП, във. вр. с чл.7, ал.1, т.5, б."В", чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредбата, посоченото ППС можело да се движи единствено с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, каквото жалбоподателят не притежавал.

С оглед изложено на същата дата – 21.10.2024 г. свидетелят Р.Й.Г. съставил с/у жалбоподателя АУАН №*/21.10.2024 г. за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б."б" от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б."в", чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, след което бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН, са постъпили писмени възражения от жалбоподателя, който е оспорил достоверността и правилността на обстоятелствата, отразени като адм. нарушение.

Въз основа на съставения АУАН на 21.10.2024 г., н-к о-л "КРПМ" към Д"АРОК" при А"ПИ" издала обжалваното НП, с което на И.Ч. било наложено адм. наказание "глоба" от 3`000.00 лева за описаното по-горе нарушение. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 02.12.2024 г., а на 16.12.2024 г. била депозирана жалба с/у него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля Р.Й.Г. и свидетеля С.Д.С., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, а именно: заповед №*/15.10.2024 г. издадена от председателя на ЕС на А"ПИ", заповед №*/15.10.2024 г. издадена от председателя на УС на А"ПИ., експедиционна бележка №*/21.10.2024 г., пътен лист серия №*/21.10.2024 г. и маршрут към него, СУ на МПС - част II №*, разписка за връчване на АУАН от 21.10.2024 г., известие за доставяне на НП №896/19.11.2024 г., заповед №*/29.05.2014 г. на председателя на ДАМТН, заповед №*/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, кантарна бележка №*.21.10.2024 г. на АПИ, ЕС декларация за съответствие в превод, сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка №*/18 /5 м. – в превод, заявление №*/25.04.2024 г. за проверка на ел. везна тип DFW-KR №* и Приложение 1 към заявлението, удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване №06.07.4603, с-ма за измерване на оси на ПС тип DFW-KR, протокол за проведено обучение от 06.06.2024 г., трудов договор №*/14.11.2022 г.

2

При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и на свидетеля Г. и на свидетеля С., отчитайки факта, че същите са извършили проверката и измерването на ППС и на товара, и заявеното от тях представлява източник на преки доказателства за релевантните факти, относно датата и мястото на извършване на проверката, резултатите от извършеното измерване на поосовото натоварване на управляваното от жалбоподателя ППС, както и липсата на разрешително. Показанията на свидетелите са еднопосочни, кореспондиращи с останалия доказателствен материал – кантарна бележка и експедиционна бележка и без вътрешни противоречия. Не може да не бъде отчетен изключително добре запазения спомен, относно обстоятелствата, за които разказват свидетелите Г. и С.. Показанията им са детайлни, информативни, обективни и добросъвестно депозирани, поради което съдът ги кредитира в цялост.

Съдът кредитира и представените по делото удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване №06.07.4603 от БИМ, заявление №*/25.04.2024 г. за проверка на ел. везна тип -KR №* и Приложение 1 към заявлението и заповед */11.09.2018 г. председателя на ДАМТН. От тях се установява, че везна тип DFW, е одобрено средство за измерване.

Видно е също така, че към 21.10.2024 г., когато е била извършена проверката от органите на АПИ на управляваното от жалбоподателя ППС, ел. везна, с която е било извършено измерването на ППС и товара, е преминала периодична проверка на техн. изправност на 25.04.2024 г., като периодичността на проверката е за срок от 1 г., т.е до 25.04.2025 г.

Измервателният уред – ролетка, с който е извършено измерването на процесното ППС, е средство за измерване съгласно пар.1, т.27 от ДР на ЗИ. В актуалната заповед №*/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, регламентираща периодичността на проверките на средствата за измерване, не е посочен период на проверките на материалните мерки за дължина, т.е същите не подлежат на проверка. Представени са и ЕС декларации за съответствие – в превод и сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка №*/18 /5 м.

– в превод, относно използваната ролетка.

Предвид това ТС – ел. мобилна везна и ролетка са били технически изправни, поради което възраженията в този аспект на жалбоподателя са неоснователни и за съда не съществува съмнение относно верността и точността на отчетените при измерването с тях данни.

Видно от приложения по делото протокол, съставен от инж. Ц.П., управител на „Л.И.“ООД /л.74/ е, че на 06.06.2024 г. е било проведено обучение за работа с мобилни везни за поосово измерване, като служителят на мобилна група към А„ПИ“ – Р.Й.Г. е преминал курсът на това обучение. В протокола е отразено, че обучаемият е показал необходимите знания и умения за самостоятелна практическа работа – поддържане на везната, измерване и спазване на мерките за безопасност.

От експедиционна бележка №*/21.10.2024 г., пътен лист серия №*/21.10.2024 г. и свидетелство за регистрация на МПС - част II №*, категорично се установява, че на 21.10.2024 г. именно жалбоподателят е управлявал МПС марка „МАН“, модел „ТГС“ с рег.

№*, като е превозвал асфалт.

Представените по делото заповед №*/15.10.2024 г. и заповед №*/15.10.2024 г., двете издадени от председателя на УС на А"ПИ", послужиха на съда за установяване компетентността на актосъставителя и АНО.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване и е насочена с/у акт, който подлежи на съд. контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.

3

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали издадените от адм. АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващ компетентността им.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН - АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението - на 21.10.2024 г., а НП е издадено на 19.11.2024 г.

На следващо място, съдът намира че както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, точно и конкретно дата, място и начин на извършването му в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като фактическото описание на нарушението съответства на дадената правна квалификация.

Обстоятелствата относно това какво МПС е управлявал жалбоподателят - марка, модел, рег.