Решение № 1357 от 17.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1357 гр. Варна, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100501649 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 45564/16.06.2023г. по регистратурата на ВРС /първоначално депозирана пред ВОС с вх.№ 14738/14.06.2023г./ подадена от А. Н. А., ЕГН ********** срещу Решение № 1840/25.05.2023г. постановено по гр.д. № 18387/2021г. по описа на ВРС, 31-ви състав, с което съдът е ДОПУСНАЛ да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот – апартамент ***, представляващ самостоятелен обект с ид. ***.* по КККР на гр.Варна, одобрен със Заповед РД18-92/14.10.2008г. на Изп.директор на АГКК, с адм. адрес: гр.Варна, район Приморски, ул.„Д-р А. Ж." ***, находящ се в сграда с ид. ***, с площ на апартамента 76,95 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна- кухня, столова, две спални, баня- перално помещение, тоалет и два балкона, ведно с изба № 23 с полезна площ 5,13 кв.м., при граници: коридор, изба *** и изба № 22, както и 2,8761% идеални части от общите части на сградата, заедно с 2,8761% ид.части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, с площ 440 кв.м., при съседи ПИ с ид.***, с ид. ***, с ид. ***, с ид.

***, с ид. *** и с ид. *** между съделителите К. А. Б. и А. Н. А., ЕГН **********, при равни квоти от по ½ ид.част, на основание чл.34 от ЗС.

Във въззивната жалба са изложени твърдения от въззивника за неправилност на обжалваното решение, постановяването му при нарушение на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че вписването на 1

К. Б. като купувач в нот.акт № 154/05.11.2004г., с който са придобити 2,8761% ид.части от земята представлява признание за това, че имотът е придобит в режим на СИО със средства предоставени от двамата купувачи.

Посочва, че сключеният между страните и „Стубел“ ООД предварителен договор от 06.09.1995г. е бил изменен със споразумението от 27.08.1998г. досежно цената на имота /апартамент и ид.части от земята/, като същата е определена в размер на 21750 щатски долара и е била платена от въззивника авансово преди сделката по нот.акт № 154/2004г.

Излага, че сделката по цитирания нот.акт е привидно съглашение досежно участието на ищцата по него.

Въззивникът поддържа, че допуснатото до делба имущество е придобито еднолично от него, чрез влагане на лични средства от трудово правоотношение в Германия, част от които /21010 германски марки/ придобити преди брака, а друга част след брака, но при липса на принос на жената предвид фактическата им раздяла в периода от 18.04.1992г. до 01.10.1994г. Твърди, че К. Б. няма принос с придобиването на вложените от ответника средства за закупуване на имота.

Посочва, че на 27.07.1994г. /преди ищцата да се премести при съпруга си в Германия/ А. А. е превел от банковата си сметка в Германия по банкова сметка в България сумата от 50 000 германски марки, от които са извършвани плащанията на продажната цена на имота.

Излага, че независимо, че плащанията са извършвани по време на брака, средствата са били лични на съпруга, а не общи. Счита, че проведената по делото ССчЕ установява, че плащанията от банковата сметка на ответника са в размер на левовата равностойност на 20750 щатски долара, като последната вноска е направена на 24.03.2003г. – след настъпилата фактическа раздяла на страните на 28.09.2001г. Посочва, че към направените от него плащания следва да се отнесе и плащането с фактура № 2342/29.04.1999г. на сума в размер на 2000 щатски долара, при което общо заплатената от ответника сума е в размер на 21750 щатски долара съгласно споразумението от 27.08.1998г. Оспорва, че ищцата е извършвала плащания на процесния имот, поради което не е възникнала съсобственост по отношение на него между страните по делото. Моли обжалваното решение да бъде отменено, искът за делба да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – К. А. Б., чрез процесуалния й представител, с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на същата както и за правилност и законосъобразност на решението на ВРС относно квотите, при които е допусната делбата на съсобствения имот.

Счита за правилни изводите на съда, че бракът между страните е продължил от сключването му на 18.04.1992г. до 30.07.2003г., когато е прекратен по съдебен ред. Посочва, че 2,8761 % ид.части от поземления имот предмет на нот.акт № 154/2004г. са придобити след прекратяване на брака в режим на обикновена съсобственост при квоти от по ½ ид.част. Апартамент *** е придобит също в съсобственост между бившите съпрузи на 2

13.04.2005г. по силата на договора за доброволна делба. Счита за обоснован извода, че вписването на К. в нот.акт за закупуване на земята е признание за това, че средствата заплатени за придобиване на имота са СИО, а изграденият апартамент се явява приращение към земята и се притежава при квотите, при които се съпритежава земята. Оспорва възраженията на въззивника, че сделката по нот.акт № 154/2004г. е привидно съглашение предвид впиването й като страна по него. Твърди, че всички плащания на суми за придобиване на имота е ставало с общи средства и по време на брака между страните. Счита за недоказани възраженията на въззивника изложени в жалбата му за липса на принос на въззиваемата при придобива на имотите като твърди, че е участвала в домакинството, в отглеждането на децата им, а когато не е била по майчинство – е полагала труд и е получавала трудово възнаграждение. Оспорва с въззивника да са били във фактическа раздяла в периода от 18.04.1992г. до 01.10.1994г. Счита, че съдът правилно е обосновал извод за наличие на съсобственост между страните по отношение на процесния имот при равни квоти. На това основание моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание въззивникът А. А. - лично и въззиваемата страна К. Б., чрез процесуалния си представител поддържат заявените във въззивната жалба и отговора становища. Въззиваемата страна претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски, срещу размера на които въззивникът възразява поради прекомерност.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

ВРС е бил сезиран с иск с правно основание чл.34 от ЗС от К. А. Б. срещу А. Н. А. за допускане и извършване на делба на съсобствен между страните недвижим имот Апартамент ***, находящ се в гр.Варна, район Приморски, ул.“Д-р А. Ж." ***, представляващ имот с ид. ***.* по Кадастралната карта на гр.Варна, със застроена площ 76,95 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна- кухня[1]столова, две спални, баня-перално помещение, тоалет и два балкона, ведно с изба № 23 с площ от 5,13 кв.м., при граници: коридор, изба *** и изба № 22, както и 2,8761% ид. части от общите части на сградата и 2,8761% ид. части от ПИ с ид. *** по Кадастралната карта с площ от 440 кв.м. при квоти от по ½ ид.част за всяка от страните.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, чийто брак сключен на 18.04.1992г. е бил прекратен с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 1187/2001г. по описа на ВРС. Излага, че по време на брака са придобили процесния имот, а след прекратяването му са съсобственици при равни квоти. На това основание моли да бъде допуснат до делба.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. А. е депозирал писмен отговор, в който заявява становище за неоснователност на предявения иск за делба. Оспорва да е налице 3 съсобственост между него и ищцата по отношение на апартамент *** находящ се на ул.“Д-р А. Ж." *** в гр.Варна и твърди, че е негов едноличен собственик. Излага, че собствеността е придобита след прекратяване на брака по силата на договор за доброволна делба от 13.05.2005г. рег.№ 3396, алт 3, том 4, дело № 5932005г., но в придобиването му са вложени лични предбрачни средства, а ищцата не е влагала такива.

Посочва, че между него в качеството на купувач и „Стубел" ООД като продавач е бил сключен договор № 3/Ж11 от 06.09.1995г., с който продавачът се е задължил да продаде на купувача подлежащо на изграждане жилище - апартамент № 23, на 6 етаж, състоящо се от дневна-кухня-столова, две спални, баня, тоалет, перално помещение, входно антре и два балкона с площ 76,95 кв.м., ведно с избено помещение № 23 с площ 5,13 кв.м., както и 2,8761% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място /парцел V-6,7, кв.792 по плана на 17 подрайон/, в което ще се изгради сградата при уговорена продажна цена 1730348 неденоминирани лева. Степента на завършеност, както и начина на разсрочено плащане били уредени с допълнителни споразумения.

Твърди, че в деня на подписване на предварителния договор /06.09.1995г./ е превел на продавача първата вноска от стойността на земята в размер на 173034 неденоминирани лева;

На 26.02.1996г. платил сумите 259 552 неденоминирани лева, представляваща първа вноска за жилището и 432 588 неденоминирани лева - втора вноска за земята; На 14.05.1996г. извършил плащане с лични средства в размер на 7968,06 германски марки с левова равностойност от 533860,02 неденоминирани лева.

Излага, че с допълнително споразумение между страните от 27.08.1998г. било договорено продажна цена на жилището да се конвертира в щатски долари и същата била в размер на 21750 щатски долара. Била заплатена изцяло с лични средства на ответника сума в размер на 16750 щатски долара, а разликата от 5000 лева била заплатена на няколко вноски до 2000г.

Твърди, че ищцата не е влагала за придобиване на жилището нейни средства, тъй като до м.септември 1994г. е била в България, а след това е пристигнала в Германия. Сочи, че считано от 28.09.2001г. ищцата се изнесла от общия им дом в Германия и от тогава до развода са били във фактическа раздяла. Навежда твърдения, че и след фактическата раздяла, на 24.04.2003г. е извършил плащане с лични средства на сумата от 1043 лева.

Средствата, с които са извършвани плащанията са били налични по банковата сметка на ответника в Германия.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото удостоверение по гр.д.№ 1187/2001г. по описа на ВРС и завереният препис от съдебно решение постановено по гр.д.№ 1525/2003г. по описа на ВОС /по повод осъществен въззивен контрол/, гражданският брак между А. Н. А. и К. А.

А.а сключен на 18.04.1992г. е прекратен с решението по посоченото дело на ВРС 4 постановено на 30.05.2003г. Същото е влязло в законна сила в частта досежно прекратяване на брака на 30.07.2003г., в останалата част /вина, фамилно име/ на 01.04.2004г., а в частта досежно родителските права – на 20.05.2004г.

На 06.09.1995г. между „Стубел“ ООД като продава и А. Н. А. и К. А. А.а като купувачи е сключен договор № 3/Ж11 за продажба на жилище подлежащо на изграждане апартамент № 23 с площ от 76,95 кв.м., с прилежащо избено помешение № 23 и 2,8761% от общите части на сградата, която следва да бъде построена в гр.Варна, ул.„Д-р А. Ж." ***-13 при продажна цена от 1730348 лева с включен ДДС. Със споразумения от същата дата и между същите страни е договорена степента на завършеност на бъдещият обект, както и редът и сроковете за заплащане на цената. Със споразумение от 27.08.1998г. страните са се съгласили окончателната цена на имота да бъде в левова равностойност на 21750 щатски долара, като е постигнато съгласие, че до момента на сключване на това споразумение заплатената сума е в размер на 16750 щатски долара.