Решение № 298 от 28.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Стара Загора, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

А. Д. А.ов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от А. Д. А.ов Въззивно гражданско дело № 20235500500319 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на С. Е. С., с адрес: с. К., общ.К., ул.

„*******, действащ чрез адв. Б. П., против решение № 62/03.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 2043/2022 г. по описа на Районен съд –К..

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от С. Е. С. срещу И. С. Б., с адрес: гр.К.,общ. К., ул. ******* иск за установяване съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с процесуалния и материалния закон и необоснованост.

Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил твърденията и възраженията на страните и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, поради което е направил необосновани изводи досежно липсата на основание за извършения от въззивника паричен превод по банковата сметка на въззиваемата и за липсата на уговорен срок за връщането на сумата.

Сочи се, че в нарушение на материалния закон съдът не е тълкувал действителната обща воля на страните, поради което е постановил решението си в нарушение на материалния закон.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на 1 ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен, а на страната бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна И.

С. Б., действаща чрез адв. Ат. М., с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Изложени са съображения, че обжалваното решение е правилно, т.к. първоинстанционният съд правилно е ценил събраните доказателства и е направил обосновани изводи за липсата на договорно правоотношение между страните.

Претендира се потвърждаването сна обжалваното решение и присъждането на направените пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от процесуален представител, чрез когото поддържа въззивната си жалба и пледира за отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което искът бъде уважен, и нему бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемата се представлява от процесуален представител, чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционният съдебен акт и присъждането на направените по делото разноски.

След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от С. Е. С., с която е предявил иск за установяване съществуването на вземане по оспорена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №805/10.06.2022 г., издадена по ч.гр.д.№ 1361/2022 г. по описа на Районен съд – К..

Искът е основан на следните обстоятелства:

С. Е. С. твърди, че по силата на договор за заем е превел на 18.03.2019 г. по банковата сметка на И. С. Б. сумата от 5000 евро, с левова равностойност от 9779,15 лв.

С връчена на ответницата на 16.03.2020 г. нотариална покана от 03.01.2020 г. й бил предоставен срок за връщане на заема от 15 дни.

Длъжницата не изпълнила, поради което изпаднала в забава и за периода от 08.04.2020 г. до 06.06.2022 г. дължала обезщетение за забава в размер на 2145,97 лв.

С отговора си И. С. Б. е оспорила иска като неоснователен с възражение, че между нея и ищецът не съществува заемно правоотношение.

Твърди, че правоотношение е било налице между сестра й – П. Б. и С. С., по силата на което последният е превел по банковата й сметка сума от 5000 евро, която тя е предала на своята сестра.

2

С обжалваното решение Районен съд - К. е отхвърлил иска като неоснователен, т.к. е приел, че не е доказано страните да са сключили договор за заем, по силата на който ищецът да е предоставил по банков път сумата от 5000 евро на ответницата.

Въззивният съд намира, че правно-релевантните факти са били установени правилно от първоинстанционният съд, при спазване на процесуалните правила, регламентиращи редът за събиране на доказателствата и за тяхната преценка, а направените въз основа на тях фактически изводи са обосновани.

Въз основа на правилно установените правно-релевантните факти са направени обосновани и съответни на материалния закон правни изводи.

Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение при обсъждането на твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства, което да е довело до необосновани изводи.

От всички събрани в първоинстанционното производство и във въззивното производство доказателства безспорно се установява, че С. С. и И.

Б. не се познават и никога не са комуникирали помежду си, като в тази насока са и изявленията на самия въззивник в производството пред Районен съд –К. и в произхводството по н.о.х.д. № 112/2023 г. по описа на Районен съд -К..

Установено е, че въззивникът е имал датиращи от ученическите им години приятелски отношения с П. Б., с която е постигнал съгласие да й предаде в заем сума от 5000 евро, която фактически й е предал посредством извършен превод по банковата сметка на сестра й И. Б..

Налице са извънсъдебни признания от страна на П. Б., че е получила предоставената й от С. в заем сума, за която е поела задължение за връщане.

При така установените факти правният извод, който може да бъде направен, е, че между страните по делото С. Е. С. и И. С. Б. не е съществувало валидно заемно правоотношение, поради което за последната не е възникнало задължение да върне сумата от 5000 евро, която е постъпила по банковата й сметка след нареждане за плащане, направено от С. на 18.03.2019 г.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата има право на направените в настоящото производство разноски.

Такива следва да й се присъдят за платено адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1300 лв., съобразно представеният договор за правна защита и съдействие от 16.09.2024 г., удостоверяващ заплащането в брой на адвокатско възнаграждение в такъв размер.

3

Относно обжалваемостта на съдебният акт:

Съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК /редакция съгласно ДВ, бр. 86/2017 г./ настоящото съдебно решение подлежи на касационно обжалване, т.к. цената на иска е над 5000 лв.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК и чл.272 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 62/03.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 2043/2022 г. по описа на Районен съд –К..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С. Е. С., с ЕГН – **********, с адрес: с. К., общ.К., ул. „******* да заплати на И. С. Б., с ЕГН – **********, с адрес: гр.К.,общ. К., ул. ******* сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лева/ - съдебно-деловодни разноски в настоящото въззивно производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4