Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12031 от 18.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 35395/2023
Вид
Решение № 12031
Подписан
18.06.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "м" · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 14, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 15, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 4, изр. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 24 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 24, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 24, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 12031 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110135395 по описа за 2023 година

След влизане в законна сила на Определение № 34230/28.09.2023 г. производството се води по искова молба /уточнена с молба с вх. № 263454/25.09.2023 г./ на Г. А. М. срещу етажните собственици в сграда с административен адрес: ****, представлявани от управителя на етажната собственост В. М. Д., с която се иска отмяна на решенията по т. 1, т.

2, т. 3, т. 4 и т. 5 от Протокол от проведено на 22.05.2023 г. общо събрание на етажните собственици в сграда с административен адрес: ****.

Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект, находящ се в сградата в режим на етажна собственост – апартамент ***. Излага, че на 22.05.2023 г. е проведено общо събрание на етажните собственици с предварително обявен дневен ред. Навежда довод за допуснато нарушение при свикване на общото събрание, изразяващо се в това, че той е получил поканата на 14.05.2023 г. по електронна поща, защото неговият апартамент е необитаем от 2016 г., но получената покана е била без отразени дата и подпис на съставителя и без дата и час на поставянето й. Възразява, че събранието е проведено без необходимия кворум, във връзка с което изтъква, че в протокола не е отразено за кои обекти е било налице лично присъствие и за кои – чрез пълномощник, като оспорва и наличието на пълномощни за обектите. Твърди, че председателят на общото събрание е избран без предложение и без гласуване, а избирането на протоколчик е било фиктивно, защото в действителност той не е водил бележки, не е отразил ключови изказвания, предложения и коментари и не е участвал в съставянето на протокола. Оспорва като незаконосъобразно решението по т. 1, с което е приет представеният отчет на фирмата – управител, като твърди, че не са представени никакъв отчетен документ за дейността, разходи и приходи, нито документ за касовата наличност, като дори не е присъствал представител на „****“ ЕООД. Сочи, че гласуване не е проведено. Изтъква, че не е отразено гласуването по обекти.

Оспорва като незаконосъобразно решението по т. 2 за прекратяване на договора за управление и поддръжка на етажната собственост с „****“ ЕООД, считано от 01.07.2023 г., поради несъответствието му с т. 2 от поканата, както и поради липсата на отразяване на 1 гласуването по обекти. Оспорва той самият да е гласувал „за“, както е отразено в протокола.

Твърди, че с решението по т. 3 В. Д. е упълномощен да подпише договор с „****“ ЕООД на стойност 40 лв. месечна такса за срок от 1 година, считано от 01.07.2023 г., както и да открие сметка в „***“ с месечна такса в размер от 24 лв. /„****“/, като към сметката да се издаде банкова карта и да се активира активно онлайн банкиране, както и заплащането на месечните такси към етажната собственост да може да се прави чрез касите на „****“/„***“, банков превод към новооткритата сметка на името на етажната собственост в „***“ или плащане в брой на В. Д., а събраните средства от касите на „****“/„***“ да се превеждат в новооткритата сметка. Оспорва това решение при твърдения, че през м. 04.2023 г. В. Д. вече е сключил, макар и без упълномощаване, договор за дигитално обслужване на етажната собственост, поради което от 05.05.2023 г. всеки обект е имал нов индивидуален номер.

Възразява, че в протокола не са отразени изказванията и предложенията по тази точка, включително тези на ищеца. Сочи, че в графата за гласуване липсват обектите или имената на представляващите. Счита, че решението по т. 3 не съответства на т. 3 от дневния ред.

Оспорва решението по т. 4, с което В. Д. е избран за управител с месечно възнаграждение от 150 лв., като изтъква, че той сам се е предложил за управител и че не е избран управителен съвет, с което е нарушен чл. 19, ал. 4 ЗУЕС. Сочи, че в протокола не са отразени отрицателните изказвания във връзка с тази точка, която е била редактирана в поканата /респ. в дневния ред/, както и че гласуването е неправилно отразено, а гласуване за възнаграждение изобщо не е отразено. Оспорва решението по т. 5, с което е избран П. Д. за контрольор, като възразява, че в нарушение на чл. 24, ал. 2 ЗУЕС не е избран контролен съвет, а предложените две лица не са посочени в протокола, както и че липсва отразяване на гласуването по обекти. Възразява, че е получил протокола от общото събрание на 26.05.2023 г. без подписи, незаверен и без документите, представляващи неразделна част от него.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответната страна.

Признава, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, както и че е проведено процесното общо събрание на 22.05.2023 г. Излага, че възраженията на ищеца по отношение на съдържанието на протокола от общото събрание на практика представляват оспорване на протокола, което е недопустимо, защото той не е оспорил съдържанието му по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, поради което протоколът се е стабилизирал и има обвързваща доказателствена сила. Твърди, че протоколът е редовно връчен на ищеца, защото апартаментът му е бил обитаван към датата на общото събрание, а и е липсвало уведомление от него по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС. Сочи, че уведомление е постъпило от А. Г. М., но без представено пълномощно. Счита, че ищецът е уведомен за протокола на 26.05.2023 г. с поставянето му на таблото за съобщения, като изтъква, че въпреки това на посочения от А. Г. М. електронен адрес е изпратено съдържанието на протокола. Излага, че събранието е свикано законно, защото е изготвена покана, съдържаща необходимите реквизити, и за поставянето й е съставен протокол. Твърди, че събранието е проведено редовно, като е бил налице изискуемият кворум, защото са били представени лично и/или чрез упълномощени представители собствениците на 80.07 % идеални части, а упълномощаването и наличието на пълномощни са изрично посочени в протокола и в списъка на присъстващите. Сочи, че в протокола ясно са отразени гласувалите „за“ оспорените решения идеални части. Оспорва наличието на твърдяното от ищеца несъответствие между решението по т. 2 от протокола и т. 2 от дневния ред. Във връзка с оспорването на решението по т. 3 изтъква, че в протокола са отразени всички изказвания и предложения и начинът, по който събранието е гласувало по всяко предложение. Оспорва с решението по т. 4 да е нарушен чл. 19, ал. 4 ЗУЕС, като излага, че изпълнителният орган на етажната собственост може да бъде и само управител. Оспорва с решението по т. 5 да е нарушен чл. 24 ЗУЕС, защото в съответствие с чл. 24, ал. 1 ЗУЕС е избран едноличен контролен орган – контрольор. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно 2 убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1, т.

2, т. 3, т. 4 и т. 5 от Протокол от проведено на 22.05.2023 г. общо събрание на етажните собственици в сграда с административен адрес: ****.

Съдебният контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание на етажната собственост е ограничен със срок за предявяване на иска, който е преклузивен. При предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени в исковата молба, чрез отстраняване на нередовности в нея или по реда за изменение на иска. Същевременно не всички незаконосъобразни решения на общото събрание на етажната собственост подлежат на обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние, в който смисъл е и константната съдебна практика, включително и тази на ВКС. Това са такива решения, които пораждат определени правни последици или, както е възприето да бъдат определяни, т. нар. положителни решения на общото събрание на етажната собственост. Онези от решенията на общото събрание на етажната собственост, с които по същество не се пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на приемането им правно положение, не подлежат на обжалване, респ. на отмяна /в този смисъл – Определение № 308/30.06.2011 г. по ч. гр. д. № 21/2011 г. на ВКС, I ГО/.

В конкретния случай в тежест на ищеца е докаже следните обстоятелства: че е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост; че решенията, чиято отмяна се иска, са взети от общото събрание на етажните собственици на 22.05.2023 г.; спазване на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, което предполага да установи и това, че не е ползвал самостоятелния си обект или е отсъствал повече от един месец, за което е уведомил писмено управителя, като е посочил електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер.

С Определение № 5882/06.02.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост. Следователно той е материалноправно легитимиран да предяви иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на същата етажна собственост.

Със същото определение е обявено за безспорно и провеждането на 22.05.2023 г. на общо събрание на етажните собственици в процесната сграда в режим на етажна собственост, на което са взети оспорените от ищеца решения.

Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна на решение на общото събрание се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Видно е от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, че подписано от управителя на етажната собственост съобщение за изготвения протокол от проведеното общо събрание е поставен на информационното табло в сградата на 26.05.2023 г., придружено с протокол за поставяне на съобщението, подписан от управителя и собственика на апартамент № 3, в който са отразени датата, часът и мястото на поставяне на съобщението, като заедно с тях на информационното табло е поставен и самият протокол, подписан от протоколчик и председател на общото събрание. Следователно са спазени изискванията на чл. 16, ал. 7, изр.

1 и изр. 2 ЗУЕС. Възражението на ищеца, че неговият апартамент е бил необитаем към този момент и е получил на 26.05.2023 г. по електронна поща протокола от общото събрание без 3 подписи, незаверен и без документите, представляващи неразделна част от него, е неоснователно, защото по делото не се установява той да е изпълнил задължението си да уведоми писмено управителя на етажната собственост преди поставянето на съобщението по чл. 16, ал. 7, изр. 1 ЗУЕС, че не ползва самостоятелния си обект или че ще отсъства повече от 1 месец, а такова уведомяване е извършено чрез неговия пълномощник – баща му А. Г., едва на 26.05.2023 г., т.е. в деня на поставяне на съобщението за изготвения протокол от общото събрание. Следователно и по аргумент от чл. 16, ал. 7, изр. посл. ЗУЕС ищецът се смята за уведомен за протокола с поставяне на съобщението на информационното табло. В случая исковата молба е постъпила в съда на 26.06.2023 г., но доколкото последният ден от законовия 30-дневен срок – 25.06.2023 г., е бил неприсъствен, следва да се приеме, че искът е предявен в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

По иска с правна квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ответната страна е да докаже спазването на императивните изисквания за свикването, провеждането на общото събрание на етажните собственици на 22.05.2023 г. и за вземането на оспорените решения, по отношение на които изисквания ищецът е навел доводи за допуснати нарушения.