Решение № 5060 от 04.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5060 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Диана Ст. Б.ова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100107397 по описа за 2022 година

Ищцата Ц. С. П. твърди на 19.01.2021 г., около 12:30 часа, в гр.

София,при пресичане на ул. „Гюешево“ да е била блъсната от л.а.

„Мицубиши“ с рег. № *******, движещ се по ул. „Гюешево“ в посока от ул.

„Камен Андреев“ към ул. „Никопол“, срещу бл. 15а. Твърди се водачът на автомобила Б.Т. да не е задействал своевременно спирачната система на автомобила и блъснал ищцата, която пресичала от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Ищцата била качена върху предния капак на автомобила, достигнала с главата си предното стъкло и го счупила, след това била отхвърлена напред и вдясно. Твърди се в резултат на процесния инцидент на ищцата да са причинени травматични увреждания: мозъчно сътресение със загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана на главата, фрактура на дясна пубисна кост – счупване на таза, срамна кост вдясно. Ищцата била откарана в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където под локална анестезия била оперирана разкъсно-контузната рана на главата.

По отношение на фрактурата било предприето консервативно лечение.

Ищцата се чувствала отпаднала, имала натъртвания по цялото тяло, главоболие, повръщала, чувствала се зле. След изписването 2 месеца била на легло при силни болки през първите седмици. Поради посттравматично кървене на мехура развила анемия. Нуждаела се от помощ на близките си.

След два месеца започнала постепенно да се изправя, но движенията й били 1 силно ограничени. Ищцата изпитвала неудобство, страхувала се от движение по улиците. Към датата на процесния инцидент гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Мицубиши“ била застрахована от ответното дружество. На 31.12.2021 г. ищцата завела претенция пред застрахователя, но й било предложено обезщетение, което не кореспондирало на размера на причинените й вреди. По изложените съображения на основание чл. 432 КЗ ищцата претендира осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 32500 лв., ведно със законната лихва считан от 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.

В отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.

Оспорва механизма на ПТП, твърди ищцата да е навлязла внезапно на пътното платно между паркирани автомобили, без да съобрази приближаващия автомобил „Мицубиши“, пресичала е на необозначено място и е предизвикала ПТП. Евентуално твърди с посочените действия ищцата да е съпричинила процесното ПТП. Посочва, че влошаването на здравословното състояние на ищцата се дължи на собственото й поведение. Недоказана е развитието на анемия да е във връзка с процесния инцидент. Няма данни как е проследявала състоянието си, да е положила дължима грижа. Оспорва пряка причинно-следствена връзка. Преди инцидента ищцата е страдала от заболявания, вкл. на опорно-двигателния апарат, спомогнали за причиняване на травмите. Посочва, че обезщетение в претендирания размер е несъответно на принципа за справедливост според чл. 52 ЗЗД. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „Мицубиши“

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Ц., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез адв. Х., оспорва иска. Представя писмена защита.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

В Констативен протокол от 19.01.2021 г. на СДВР, отдел “Пътна полиция” е отразено настъпване на ПТП между л.а. “Мицубиши” с рег. № ******* и пешеходецът Ц. С. П. на 19.01.2021 г., около 12:30 часа в гр.

София, по ул. “Гюешево”, в района срещу бл. “15а”. Приети са скица и фотоалбум от ДП 11021/21 г., с отразени място на произшествие и повреди по автомобила.

2

С постановление от 08.02.2022 г. на СРП, пр. пр. № 12118/2019 г. образуваното досъдебно производство № 11021/2021 г. по описа на СРТП ОР СДВР е прекратено по искане на пострадалия.

За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. П. Х.. Свидетелят помни, че през 2021 г. е бил свидетел на ПТП, придвижвал се е пеша близо до МОЛ “София”.

От една малка уличка между колите изкочила жена, която се “метнала” върху преминаваща кола без да се огледа преди да пресече. Придвижвала се с бързо темпо. Свидетелят не може да посочи отстоянието на автомобила от пешеходеца преди удара, нито в кое от платната за движение се е движел автомобила преди удара, мисли, че скоростта е била ниска, тъй като веднага след удара автомобилът спрял без спирачен път и се оказал върху осевата линия. Съдът не кредитира събраните доказателства като вътрешно противоречиви: свидетелят сочи да е възприел процесния инцидент и внезапното навлизане на пешеходката пред автомобила, същевременно не може да посочи отстояние един от друг на двамата участници в движението, нито дори в кое от платната за движение се е намирал автомобила преди настъпване на инцидента.

По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. П. А.. Вещото лице посочва следния найвероятен механизъм на ПТП, включително при съобразяване на свидетелските показания, които определя като противоречиви: на 19.01.2021 г., около 12:30 часа, в гр. София, ж.к. “Сердика”, по ул. “Гюешево” в посока от ул. “Камен Андеев” към ул. “Никопол” се е движел л.а. “Мицубиши” с рег.

№ ******* със скорост от около 40 км/ч. В района на бл. 15а, най-вероятно от десния тротоар, пострадалата пешеходка предприела пресичане на платното за движение в посока отдясно наляво спрямо движението на автомобила, като вървяла със спокоен до бърз ход. Водачът на лекия автомобил възприел пешеходката като опасност и реагирал инстинктивно със завиване наляво, след което задействал аварийно спирачките на автомобила. Последвал контакт на предната броня в левия крак, който не бил опорен и затова липсва фрактура. От инициалния удар тялото на пешеходката било качено на предния капак, придобило ротация, при която краката на пешеходката се вдигнали, , а главата паднала надолу и се ударила с долна дясна част в челното стъкло, където е видимо счупването. След това тялото й било 3 отхвърлено напред и надясно, паднало на асфалта с плъзгане и премятане и спряло на мястото, видимо във фотоалбума по петното от кръв. Автомобилът продължил още напред и спрял. Според експерта към момента, в който пешеходката предприела пресичане, водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара и да избегне настъпването на ПТП пре темп на придвижване на пешеходката различен от бавен, спокоен и бърз ход.

Вещото лице определя редакцията на водача като закъсняла. По делото няма данни за наличие на спрени или паркирани автомобили в дясно на платното за движение, които да са ограничавали видимостта на водача спрямо пешеходката.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Н. П. П..

Свидетелката сочи, че ищцата излязла да пази правнучето си, но се забавила.

Разбрали за претърпения инцидент, свидетелката видяла ищцата паднала по средата на улицата на една страна, имала кръв на главата. След изписването й свидетелката се грижела за ищцата, първите седмици тя била на постелен режим, оплаквала се от главоболие и световъртеж. Към средата на м. март ищцата започнала да се придвижва с проходилка, към момента ходи с бастун.

Ищцата не е ходила на физиотерапия. Преди инцидента ищцата била енергична, много вървяла, придвижвала се самостоятелно.

По делото е приета и неоспорена Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Б. К. и д-р Г. О.. Експертите посочват, че в резултат на процесния инцидент ищцата е претърпяла следните увреждания: счупвания на долния и горния клон на пубиса (лонната кост) вдясно, мозъчно сътресение, получена е разкъсно-контузна рана в челната област на главата. Ищцата е хоспитализирана в ИСУЛ - КНХ с диагноза “мозъчно сътресение”. Констатирана е най-леката форма на ЧМТ, характерна с преходния си характер, наличието само на функционални нарушения и липсата на морфологични и трайни мозъчни изменения. Клинично се проявява с т.нар. посткомоционен синдром - главоболие, гадене, повръщане, световъртеж. По отношение на фрактурите правилно е подбран консервативно лечение, състоящо се в назначаване на постелен режим за период от 2 до 3 седмици след травмата, в комбинация с частично отбременяване на десен долен крайник. Медикаментозната терапия е 4 включвала антикоагулантен препарат за профилактика на риска от тромбоза и обезболяващи медикаменти при нужда. По отношение на разкъсноконтузната рана е извършена хемостаза - спиране на кървенето, поставена е стерилна превръзка. Раната е заздравяла без констатирани нарушения. По отношение на мозъчното сътресение ищцата е поставена при постелен режим в покой и наблюдение. Обичайно срокът за зарастване на фрактури след неоперативно лечение е 30-40 дни, при хора над 80 години процесът е подълъг поради забавения калциево-фосфорен метаболизъм в организма и побавното протичане на репаративните процеси като цяло. Повърхностните увреди в областта на меките тъкани зарастват за 14 до 21 дни. Изпитваните от ищцата болки са били най-силни в периода между настъпването на фрактурите и ранния период след него. Оплакванията от мозъчното сътресение и посткомоционният синдром обичайно отзвучават за няколко месеца до 1-2 години. При ищцата повечето оплаквания са отзвучали, налице е все още световъртеж с характер на позиционно вертиго, макар и с по-редки пристъпи. Заболяването има доброкачествен ход и може да се лекува в домашни условия с извършване на специални упражнения и техники след предварително обучение на пациентите. При личен преглед експертите констатират посттравматичен цикатрикс с дължина 7 см. в централна челна област без хипер или хипопигментация, добре видим, който вещите лица определят като загрозяващ белег. Фрактурите са изцяло консолидирани без засягане на целостта на тазобедрените стави. Експертите констатират остатъчно деформиране на тазовия пръстен и частично ограничение в обема на движенията на дясна тазобедрена става, както и съобщаване за болки в областта на дясна ингвинална гънка. Вещите лица коментират, че приемът на аналгетици е свързан и с оплаквания от болки в поясния отдел на гръбначния стълб, които обаче са от дегенеративен характер и нямат отношение към процесното ПТП. Според д-р К. констатираната деформация в таза не оказва съществено влияние на функцията на долните крайници на ищцата с оглед възрастта й. Не се очаква развитие на артроза или бъдещи усложнения.

Провеждането на кинезитерапия няма отношение към зарастването на фрактурите, но би спомогнало за по-бързото раздвижване.

Рехабилитационните процедури биха помогнали за подобряване на световъртежа. По делото няма данни за проведена рехабилитация от страна на ищцата. Вещите лица сочат, че констатираното повишаване на 5 еретроцитите при ищцата в седимента на урината е незначително малко по количество, за да бъде предизвикано от разкъсване на пикочния канал или мехур в резултат на фрактура в предния тазов отдел. Кръвозагубата е била незначителна и не е довела до срив в хемодинамиката на ищцата.

Придружаващите заболявания на ищцата нямат пряко отношение към процеса на зарастване на травматичните увреждания.

На 31.12.2021 г. Ц. П. е предявила по реда на чл. 380 КЗ пред ЗАД “ОЗК З.” АД писмена застрахователна претенция. Не спори, че застрахователят е заплатил на ищцата извънсъдебно сумата от 7500 лв.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на автобус “Мицубиши“ с рег. № ******* к ъ м 19.01.2021 г. В това си качество е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.