Решение № 189 от 29.09.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Монтана, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. П.А като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200926 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0996-000707 от 24.07.2026 год. на Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана, на А. Ц. Ц., ЕГН ********** от гр. М., ул. „ХХХХХ“ № ХХ, за нарушение член 150,ал.1 от ЗДвП и на основание член 177,ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153.39 евро /300,00 лева/.

Недоволна от така издаденото Наказателно постановление Ц., обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява лично, а чрез упълномощен представител – адв. Е. Х. от АК Монтана, който поддържа изложеното в жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.07.2026 година служителите на ОДМВР Монтана П. П. и К. Д. – свидетели по производството, участвали в СПО по безопасност на движението по пътищата. Двамата били по маршрут бяхме по маршрут ІІІ102, като влизали и в селата, които са около републиканския път. На влизане в село Г.Ц. застигнали лек автомобил марка „ХХХХ“, модел „ХХХХ“ с Д.К. № ХХХХ, който се движел с бавна скорост. Поради тази причина бил спрян за проверка, при която свидетелите установили, че МПС-то се управлява от 1 жалбоподателката А. Ц. Ц., ЕГН ********** от гр. М., ул. „ХХХХХ“ № ХХ.

След поискване Ц. не представила СУМПС, при извършена справка в информационните масиви на ОДМВР Монтана, водачката била със статус неправоспособна. На свидетелите същата дала обяснение, че е издържала изпита за правоспособност но все още няма издадено свидетелство за правоуправление. За така установеното на Ц. бил съставен АУАН № GА 3310720, за нарушение на член 150 от ЗДвП, а именно за това че на 09.07.2026 година управлява процесното МПС, без да е правоспособен водач.

След запознаване с материалите по преписката АНО счел нарушението за доказано и издал атакуваното НП № 26-0996-000707 от 24.07.2026 год. с което н а А. Ц. Ц., ЕГН ********** от гр. М., ул. „ХХХХХ“ № ХХ, за нарушение член 150,ал.1 от ЗДвП и на основание член 177,ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153.39 евро /300,00 лева/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът кредитира с доверие разпитания в хода на производството свидетели

– П., Д. и Ц., тъй като техните свидетелски показания са взаимнодопълващи се и не са в противоречие с приложени в писмени доказателства от АНО.

Съдът като взе предвид приетата фактическа обстановка, становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира че жалбата е ДОПУСТИМА - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно отговаря на изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 2

ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в

ЗАНН административнонакзателна отговорност на виновното лице.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Касае се за извършено нарушение на ЗДвП по смисъла на член 150, от ЗДвП, вменяваща задължение на участниците в движението да управляват МПС-та след придобита правоспособност. Безспорно е установено в случая, че на 09.07.2026 година жалбоподателката Ц. не е притежавала СУМПС.

Същевременно безспорно е в теорията и константната съдебна практика, че придобиването на правоспособност за управление на МПС представлява сложен юридически състав, състоящ се в изпълнява на няколко законови изисквания, а именно – 1. достигане на минимална възраст – в случая 18години, 2. Наличие на физическа годност за управление на МПС, 3. Преминат курс на обучение по оказване на долекарска помощ, 4. Успешно преминат изпит за водач на МПС, 5 задължително изискване на минимална степен на придобито образование. Съвкупността от тези задължителни елементи предполага придобиване на правоспособност за управление на МПС, а документа който удостоверява тази правоспособност е издаденото СУМПС на водача. Законодателно предпоставките за издаване на СУМПС са изброени в разпоредбата на член 151,ал.2 от ЗДвП.

В хода на въззивното производство е установено, че макар към 09.07.2026 година свидетелката Ц., да не е имала издадено СУМПС, удостоверяващо нейната правоспособност, то същата е покривала всички задължителни изисквания за това. Към посочената дата Ц. навършила 18 години, успешное издържала изпита за водач на МПС, имала е издадено Медицинско удостоверение от БЧК № 1489911, Диплома за образование № 159-3, издадена от ПГПЧЕ „П. Б.“ от 01.07.2025г., както и Карта за Медицински преглед № 27 издаден от „ХХХХ“ на 13.01.2026 година.

Като взе предвид гореизложеното настоящият съд намира, че макар към 09.07.2026 година формално жалбоподателката да не е притежавала документ, удостоверяващ нейната правоспособност за управление на МПС, то управлението от нейната страна на МПС не би следвало да се квалифицира като нарушение на член 150 от ЗДвП, поради обстоятелството, че същата е отговаряла на всички изисквания за придобиване на правоспособност. В конкретния случай АНО е следвало да приложи разпоредбата на член 28 от ЗАНН, тъй като случая значително се отличава от характерните нарушения от конкретния вид, както и с оглед липсата на каквито и да било вредни последици.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със 3 закона. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона, административнонаказващият орган е приел, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране на жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление, с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството, че не са причинени вредни последици и не са застрашени охраняваните обществени отношения. При тези обстоятелства и след съблюдаване на критериите по чл.

93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, което е основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай въззивният съд счита, че освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

В хода на производството разноски не са претендирани.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0996-000707 от 24.07.2026 год. на Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана, с което на А. Ц. Ц., ЕГН ********** от гр. М., ул. „ХХХХХ“ № ХХ, за нарушение член 150,ал.1 от ЗДвП и на основание член 177,ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153.39 евро /300,00 лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4