Решение № 20621 от 14.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55593/2023
- Вид
- Решение № 20621
- Подписан
- 14.11.2024
- Състав
- АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл.139а · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 20621 гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20231110155593 по описа за 2023 година
„....“ ЕАД е предявило срещу „Б.........“ ООД (с настоящо наименование „... ООД) осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1, т. 2 от Общите условия на договорите между „....“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост за заплащане на сумата от 20,32 лв., представляваща регресно притезание в резултат на претърпяна загуба от извършен от ответника неправилен отчет и невярно дялово разпределение, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20,32 лв., представляваща платена без основание цена на извършената от ответника услуга по дялово разпределение по отношение на недвижим имот, представляващ гараж № 1 в гр. София, ж.к. „....... както и иск с правно основание чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 751,41 лв., представляваща имуществени вреди от сторени съдебно-деловодни разноски по събиране на начисленото от ответното дружество вземане за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в изпълнение на издадената му лицензия за територията на гр.
София продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление и битово горещо водоснабдяване на битови клиенти в самостоятелни обекти в сгради в режим на ЕС, присъединени към топлопреносната мрежа в гр. София. Сочи, че такъв битов клиент бил потребителят на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „....... гараж № 1.
Излага, че разпределението на топлинната енергия, която постъпва в сградите в режим на ЕС, се извършва по системата „дялово разпределение“, като ответникът бил вписан в публичния регистър по чл.139а ЗЕ в качеството на лице, извършващо тази услуга и има 1 сключен договор с ЕС на посочения адрес. Твърди, че отношенията между ищеца и лицата, вписани в регистъра по чл.139а ЗЕ, се регулират от Общите условия на договорите между „....“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост. Сочи, че ответникът е извършил отчет на клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ за процесния имот, при което подал в топлопреносното предприятие данни за отчетената и консумирана от клиента топлинна енергия. За така извършената услуга по дялово разпределение ищецът заплатил на ответника сумата от 20,32 лв. за периода 10.2017 г. - 04.2019 г., която впоследствие след извършения отчет и издаването на общите фактури за двата отоплителни сезона била претендирана от клиента съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „....“ ЕАД на клиенти в гр. София. Клиентът не изпълнил задълженията си доброволно, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като такава била издадена по гр. д. № 59467/2020 г. на СРС, 127 състав, а за установяване на съществуването на вземането било образувано гр. д. № 275/2022 г. на РС – Пирдоп. По гр. д. № 275/2022 г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК в качеството на трето-лице помагач на страната на ищеца бил конституиран ответникът, който депозирал становище, че отчитането и разпределението на топлинна енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба. По гр. д. № 275/2022 г. съдът се е произнесъл с решение, с което приел за недоказано основанието за начисляване на сумите за дялово разпределение, тъй като от направения оглед на място назначеният по делото експерт установил, че в процесния гараж № 1 няма тръби от сградната отоплителна инсталация, нито измервателни уреди, следователно няма потребление на топлинна енергия. Ищецът счита, че ответникът в качеството си на подпомагаща страна по това производство е обвързан от силата на мотивите на съдебното решение по арг. чл. 223, ал. 2 ГПК, поради което в отношенията между ищеца и ответника било установено, че поради невярното дялово разпределение ищецът е понесъл загуба, представляваща цената на услугата по дялово разпределение, възлизаща на сумата от 20,32 лв. Счита, че за него е възникнало право на основание чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ да търси възстановяване на загубата, която е в резултат от поведението на фирмата за дялово разпределение. Излага, че е недопустимо служители на ответното дружество да подават данни до ищеца, че извършват дялово разпределение в имот, който не е топлоснабден. Излага твърдения, че е претърпял имуществени вреди за съдебно-деловодни разноски, сторени от него в заповедното и исковото производства, а именно 100 лв. - държавна такса по заповедното и исковото производства, 350 лв. - депозит за СТЕ и 351,41 лв. -разноски, присъдени на ответника.
Счита, че описаните разходи представляват пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в неправилен отчет и невярно дялово разпределение. В условията на евентуалност претендира сумата от 20,32 лв. да му бъде присъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като платена на ответното дружество без основание, с което имуществената сфера на ищеца е намаляла, а тази на ответника се е увеличила.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът оспорва твърденията в исковата молба като неоснователни. Твърди, че ищецът му е предоставил информация, че процесният 2 имот е топлоснабден и му е възложил обслужването на откритата за имота партида с аб. № 373607. Посочва, че фирмата за дялово разпределение извършва дялово разпределение на топлинна енергия едва след възникване на законови предпоставки, изпълнявани от ищеца в качеството на топлопреносно предприятие –присъединяване на имота към топлопреносната мрежа, откриване на партида за имота и титуляр, възлагане на дялово разпределение на фирма за дялово разпределение, обвързана със сключване на изискуемия по закон договор, предоставяне на ФДР на данни за отопляемия обем на имота, данни за клиента и данни за количеството топлинна енергия за разпределение в сградата през съответния месец, както и актуална база данни между кои имоти в сградата се разпределя. Оспорва в решението по гр. д. № 275/2022 г. на РС – Пирдоп да се съдържат констатации за неправилен отчет и невярно дялово разпределение. Твърди, че в производството единственото спорно обстоятелство е било дали процесният гараж № 1 е бил топлоснабден. Ответното дружество посочва, че дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния период е извършено по силата на Договор У-№ 98/01.06.2015 г. при ОУ, сключен между страните, като на основание раздел II, т. 3 от същия действието му се е продължило и за изравнителния период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. За следващия отоплителен сезон 01.05.2019 г. – 30.04.2019 г. между страните бил сключен Договор № Д-0-60/28.05.2018 г. С Приложение № 1 към договорите ищецът включил в услугата по ДР и ул. „.... вх. 1. Твърди, че ищецът ежемесечно изпращал на ответника база данни, съдържаща всички потребители, които да обслужи, както и определеното количество топлинна енергия за разпределяне. Сочи, че съгласно чл. 32 от ОУ ако топлоснабдяването на отделни имоти е прекратено или възстановено, ищецът е трябвало да уведоми ответника в 7-дневен срок от извършването му, което не било сторено. Излага, че ищецът не само не изключил процесната партида от обема на възлагането, но и многократно я е актуализирал. Счита, че обслужването и обработването на процесната партида е извършено основателно и в изпълнение на изрично възлагане от страна на ищеца.
Освен това ищецът приел изпълнението от страна на ответника, извършено с Констативен протокол от 05.09.2018 г. за отоплителен сезон 2017 г. – 2018 г. и с Констативен протокол от 06.11.2019 г. за отоплителен сезон 2018 г. – 2019 г., с които признал, че няма грешки и не е предоставяна невярна информация. Поради гореизложеното счита, че фактическият състав на чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ не е налице, нито пък този на претенцията за непозволено увреждане, тъй като безспорно е налице договор между страните, поради което ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца. Посочва, че за отоплителни сезони 2017 г. – 2018 г. и 2018 г. – 2019 г. е изготвило изравнителни сметки с верни начисления, които са предадени на ищеца. Не оспорва, че ищецът му е заплатил сумата от 20,32 лв. за предоставените услуги по обслужване и обработка на процесната партида с аб № 373607.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е Договор от 29.01.2002 г., сключен между Ес в гр. София, ул. „.... № 8 и „Б......... България“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
3
Представени са Общи условия на договорите между „....“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – ЕС. Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 2 от тези ОУ в случай на установяване на допуснати грешки от страна на търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период в следствие на което Топлофикация е сторнирала и отнесла в загуба начислени суми за отделен потребител, загубата се дължи от търговеца на Топлофикация в пълен размер.
Представени са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „....“ ЕАД на клиенти в гр. София.
Представен е Договор от 01.06.2015 г., по силата на който „....“ ЕАД възлага на „Б.........“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради ЕС. В приложение към договора е посочен процесният недвижим имот.
На 28.05.2018 г. е сключен нов Договор по силата на който „....“ ЕАД възлага на „Б.........“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради ЕС. В приложение към договора е посочен процесният недвижим имот.
Представени са Констативни протоколи от 05.09.2018 г. и 06.11.2019 г. за извършен обем от работа от страна на изпълнителя във връзка със сключените договори.
Приложение са индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 04.2019 г. за обект в гр. София, ул. „.... вх. 1, партида 5 и гараж.
С решение по гр. д. № 275/2021 г. на Районен съд – Пирдоп са отхвърлени предявените на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД „....“ ЕАД против ....... установителни искове за съществуване на следните вземания: сума в размер на 20,32 лв., представляващо главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. - 01.04.2019 г. за Подземен гараж № 1, находящ се в гр. София, ж.к.
„Л... както сума в размер на 4,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2017 г. - 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 103/2021 г. на Районен съд – Пирдоп и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „....“ ЕАД е осъдено да заплати на ....... разноските, направени в производството в размер на 351,41 лв.
Делото е разгледано при участието на трето лице помагач – „Б.........“ ООД, конституирано на страната на ищеца. В мотивите на решението е посочено, че по делото е допусната СТЕ.
Справката на фирмата, касаеща процесния имот в гр. София, ж. к. „....... гараж № 1, за периода 10.2017 г. - 04.2019 г. съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция в СЕС, както и нулеви стойности като разходи на процесния имот ТЕ за отопление, ТЕ от сградна инсталация и ТЕ за БГВ. Сочи се, че дялово разпределение на топлинна енергия не е извършвано от фирмата за дялово разпределение. Вещото лице е извършило оглед на място и е установило, че в процесния имот няма преминаващи тръби от сградната отоплителна инсталация на СЕС, както и измервателни уреди, ИРРО и водомери за топла вода, следователно няма потребление на топлинна енергия. Вещото лице е посочило още, че доколкото не са регистрирани изчислени стойности за потребление на ТЕ, 4 не е имало необходимост от изравнителни сметки. В съдебно заседание експертът заявява, че при посещението на място е установил, че обемът на гаража е извън общия обем на сградата - ЕС и няма тръбна мрежа в гаража, която да е присъединена към общата сградна инсталация. Счита, че начислението на дялово разпределение за този гараж е механично извършено и не е било редно да бъде правено.