Решение № 140 от 03.06.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Монтана, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АдЕ. Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от АдЕ. Тушева Въззивно гражданско дело № 20261600500197 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба срещу действия на съдебен изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК.

Жалбоподателят Е. М. М., в качеството на длъжник по изп. дело № 82/2025г. по описа на СИС при РС Берковица, чрез пълномощник адвокат М. М. обжалва Разпореждане от 04.09.2025г. на съдебния изпълнител /СИ/, с което е наложен запор с включени разноски по изпълнението . Твърди се в жалбата, че за наложения запор длъжникът е уведомен на 16.03.2026г. с указана възможност за обжалването му. Поддържа се, че на 25.08.2025г. е депозирала пред СИ възражение поради прекомерност срещу приети за събиране в производството разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение . По това искане СИ с разпореждане от 04.09.2025г. е приел, че ще се произнесе по възражението след събиране на дължимата по изпълнителния лист сума. На същата дата е издадено и разпореждане, с което се налага запор върху получавано от длъжника възнаграждение като общински съветник , в което като дължими са включени и разноските за адвокатско възнаграждение, съобщение за което длъжникът е получил чрез пълномощника си едва на 16.03.2026г. . Твърди се, че действията на СИ, с които налага запор с включени разноски, които са оспорени от длъжника, по което оспорване липсва произнасяне са процесуално незаконосъобразни, като длъжникът е лишен от възможността да се защити чрез обжалване акта на съдебния изпълнител, с който определя дължимите за производството разноски. Късното връчване на съобщението за наложения запор също лишава длъжника от възможността своевременно да се защити. Иска се отмяна на наложения запор в частта за разноските или изцяло, в случай, че е незаконосъобразен.

Взискателят по изпълнението С. П. К. , при надлежно връчен чрез пълномощник 1 адвокат Г. Г., препис от жалбата, не взема становище .

В обясненията си ДСИ М. М. излага хронология на извършените по изп.дело действия, като относно жалбата поддържа, че запорът е наложен по искане на взискателя , като при определяне на задължението към момента на налагане на запора са включени и разноските на взискателя, доколкото е приел, че по възражението за прекомерност ще се произнесе след събиране вземането по изпълнителния лист към който момент ще определи с разпореждане и дължимите от длъжника разноски с възможност за обжалване акта му за разноските и евентуално недължимо събраната сума ще бъде върната на длъжника.

Окръжният съд, след преценка твърденията на жалбоподателя, обясненията на съдебния изпълнител, приложеното в копие изпълнително дело и въз основа на закона, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК от легитимирано лице – длъжник по изпълнението срещу подлежащо на обжалване съгласно чл. 435,ал. 2 от ГПК акт на съдебния изпълнител- Разпореждане за налагане на запор от 04.09.2025г. с включени като дължими от длъжника разноски на взискателя в размер на 458 лева, включващи и адвокатско възнаграждение от 400 лева. Съгласно чл. 435,ал.2,т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, а с т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2015г. от 10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС по т.дело № 3/2015г. е прието, че на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноски. Разпореждането от 04.09.2025г., с което ДСИ налага запор върху вземане на длъжника с включени като дължими разноски по изпълнението представлява акт на съдебния изпълнител, определящ размер на разноските, поради което и с оглед чл.

435,ал.2,т.7 ГПК във връзка с даденото от ВКС тълкуване , подлежи на обжалване .

Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на изпълнителния процес.

Изпълнителното дело е образувано пред ДСИ при РС Берковица по молба на С. П. К. от 07.07.2025г. и изпълнителен лист, издаден от Районен съд Берковица по гр.дело № 311/2021г. против длъжник Е. М. М. за заплащане на сумата 300 лева деловодни разноски. С молбата за образуване на делото взискателят, чрез пълномощник адвокат Г. Г. е поискал и заплащане на разноските по изпълнението с приложен договор за правна помощ и съдействие , установяващ платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

На 08.08.2025г. е връчена на длъжника поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ с включени разноски по изпълнението , между които и 400 лева адвокатско възнаграждение включ24 230.10 лева. На 25.08.2025г. от длъжника е подадено възражение , с което се оспорва дължимостта на сумата 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение. ДСИ с разпореждане от 04.09.2025г. е приел, че по възражението ще се произнесе след събиране вземането по изпълнителния лист. С разпореждане от същата дата е разпоредил налагане на 2 запор върху вземания на длъжника за заплащане сумата 300 лева по изпълнителния лист, както и 458 лева направени от длъжника разноски. За наложения запор длъжника е уведомен на 16.03.2026г. .

При така установените по делото обстоятелства, въззивният съд от правна страна приема следното:

Съдебният изпълнител с подаденото от длъжника в срока за доброволно изпълнение възражение е бил сезиран с искане за намаляване поради прекомерност на основание чл.

78,ал. 5 ГПК на приетите от него разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, по което възражение липсва произнасяне. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че нормата на чл. 78,ал. 5 от ГПК е приложима и в изпълнителния процес. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Правната възможност по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство.

Компетентен да се произнесе по искането за намаляването на възнаграждението, е съдебният изпълнител, пред който делото е висящо и пред който е повдигнат въпросът относно разноските.

В случая се установява, че съдебният изпълнител е сезиран с искане за намаляване на приети за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение като прекомерни по реда на чл. 78,ал. 5 ГПК , което искане не е разгледал и е продължил извършване на изпълнителния действия за събиране и на оспорените от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение.

От изложеното следва, че включването в разпореждането от 04.09.2025г. като дължими от длъжника разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение при липса на произнасянето от ДСИ по наведеното възражение по чл. 78,ал.5 ГПК за прекомерност на това възнаграждение е незаконосъобразно и следва да се отмени, като се задължи ДСИ да се произнесе по същество и прецени налице ли са основания за намаляване поради прекомерност приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение .

Едва ако това искане бъде отхвърлено, акта на ДСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 04.09.2025г. на ДСИ по изп.дело № 82/2025г. на СИС при РС Берковица в частта, с която като дължими от длъжника са включени разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение от 400 лева и ЗАДЪЛЖАВА съдебния изпълнител да се произнесе по същество с постановление по възражението по чл. 78,ал. 5 3

ГПК, направено от длъжника Е. М. М..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4