Решение № 22640 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22640 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело № 20241110177303 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Л. Х. Н. и С. Б. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на „Т.С.“ ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 48721/2024 г . по описа на СРС, както следва: Претендира се от Л. Х.

Н. сумата 348,51 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода м.05.2021-м.04.2023 г., и сумата 63,75 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2022-05.08.2024 г.; сумата 23,87 лева - главница за цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2021- м.04.2023 г., и сумата 5,96 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2021-05.08.2024 г., ведно със законна лихва върху главниците от 13.08.2024 г. до окончателното им изплащане.

Претендира се от С. Б. Н. сумата 348,51 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода м.05.2021-м.04.2023 г., и сумата 63,75 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2022-05.08.2024 г.; сумата 23,87 лева - главница за цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2021- м.04.2023 г., и сумата 5,96 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2021-05.08.2024 г., ведно със законна лихва върху главниците от 13.08.2024 г. до окончателното им изплащане.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответниците в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответниците не изпълнили и задължението да заплащат услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219 от ГПК.

След приложение на чл. 47, ал. 1-3 от ГПК, доколкото на обявените пред 1 властите постоянен и настоящ адрес на всеки ответник е установено, че не живее и не установява адрес по месторабота, в изпълнение на Разпореждане №55479 от 02.04.2025 г. ищецът е внесъл необходимата разноска за движение на делото за особен представител на всеки един ответник. С Определение №19070 от 28.04.2025 г. съдът е назначил на всеки един ответник особен представил и разпоредил връчване на книжата по чл. 131 от ГПК. За ответника С. Н. – особен представител адв. А. е получил съдебните книжа на 12.05.2025 г., а за ответника Л. Н. - особен представител адв. М. на 20.05.2025 г. По делото на 30.05.2025 г. и в срока по чл. 131 от ГПК, който изтича на 12.06.2025 г., отв.С. Н. – особен представител адв. А. е подал отговор на искова молба. Видно от съобщение от 09.05.2025 г. отв. С. Н. се е явил лично в деловодството на 50 с-в и са му връчени на 09.05.2025 г. съдебните книжа по чл. 131 от ГПК. Ответникът е подал на 30.05.2025 г. – в срока за отговор, считано от 12.05.2025 г., и отговор на искова молба чрез договорен защитник. Адв. М. не е подала отговор на искова молба, а съгласно неина молба от 16.06.2025 г. – освободена от участие по делото. В срока за отговор на искова молба, считано от 20.05.2025 г. е постъпил отговор на искова молба от отв. Л. Н., чрез договорен защитник.

В срока по чл. 131 ГПК отв. С. Н., чрез особен представител, оспорва исковете като неоснователни и недоказани с довод за липса на облигационно правоотношение между страните; не са представени безспорни доказателства за това, че е собственик на процесния имот, респ. че е клиент на топлинна енергия; ищецът е неизправна страна по договора – същият не е доставял твърдяното количество топлинна енергия, която да отговаря по качество и количество на уговореното; общият топломер в абонатната станция не е годно средство за търговско измерване, поради което начислените суми не съответстват на реално потребеното количество топлинна енергия; не са ангажирани доказателства топломерът в абонатната станция да е от одобрен тип и да е преминал първоначална и последващи метрологични проверки; на сайта на ищцовото дружество липсват публикувани фактури относно задължения за процесния имот за исковия период и липсват данни ответникът да е получавал такива; в условията на евентуалност възразява, че вземанията са погасени по давност. В допълнителен отговор отв. С. Н., чрез договорен защитник, поддържа,че не се установява да е собственик или вещен ползвател на имота; облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот е възникнало между ищеца и другия ответник, който е посочен като титуляр на партидата за процесния имот и именно на него са издавани фактурите; навежда възражение за изтекла погасителна давност; оспорва да е изпаднал в забава за плащане на цена на топлинна енергия – неиздаването на общата фактура в посочения в общите условия срок, прави невъзможо за потребителя изпълнението на задължението му в 45-дневния срок, поради което е налице кредиторова забава, освобождаваща длъжника от последиците на собствената му забава; оспорва дължимостта на вземането за цена на дялово разпределение поради липса на твърдения и доказателства относно начина, по който е разпределена цената за дялово разпределение между етажните собственици; оспорва дължимостта на мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение поради липса на уговорен падеж и връчена покана за плащане; моли съда да не допуска исканата от ищеца СТЕ, тъй като не оспорва количеството на доставена в имота топлинна енергия.

Отв. Л. Н. оспорва исковете като неоснователни с довод, че от представените документи не се установява да е собственик или вещен ползвател на имота; навежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията; оспорва да е изпаднала в забава за плащане на цена на топлинна енергия – неиздаването на общата фактура в посочения в общите условия срок, прави невъзможо за потребителя изпълнението на задължението 2 му в 45-дневния срок, поради което е налице кредиторова забава, освобождаваща длъжника от последиците на собствената му забава; оспорва дължимостта на вземането за цена на дялово разпределение поради липса на твърдения и доказателства относно начина, по който е разпределена цената за дялово разпределение между етажните собственици; оспорва дължимостта на мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение поради липса на уговорен падеж и връчена покана за плащане; моли съда да не допуска исканата от ищеца СТЕ, тъй като не оспорва количеството на доставена в имота топлинна енергия.

Третото лице-помагач „ПМУ И.“ ООД на страната на ищеца намира исковете за основателни.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От договор за замяна на държавен недвижим имот с имот собственост на граждани от 31.12.1987 г. се установява, че отв. Л. Х. Н. е придобила правото на собственост върху ап. 113, находящ се в **********.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота. В този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Ето защо през исковия период собственикът отговаря за неплатените суми за доставка на топлинна енергия.

От така ангажираните писмени доказателства съдът приема, че не се установява основание отв. С. Б. Н., на което да бъде ангажирана отговорността му на незаплатена цена на доставка на топлинна енергия за имота. Правото на собственост е придобито от отв. Л. Н. и няма доказателства за сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с отв. С. Н.. Не се твърди и не се доказва хипотеза на чл. 21/чл. 32 от СК. Ето защо по отношение на този ответник исковите претенции се явяват недоказани и неоснователни.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване – исковете по размер.

Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на 13.08.2024 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.

„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на 3 топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за 01.05.202130.04.2023 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 13.08.2021 г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. В настоящия случай погасени по давност са сумите за периода 01.05.2021-31.05.2021 г. Доставката на топлинна енергия за непокрития с давност период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза в размер на сумата 666,77 лв., който размер съдът определи по реда на чл. 162 от ГПК, с оглед на приетите писмени доказателства от третото лице- помагач и взе предвид стойността на доставка за отчетен период 2021/2022 г., разпределена съразмерно на 12 месеца.

От тази сума отв. Л. Н. дължи, при спазване на диспозитивното начало в процеса, с оглед на заявената от ищеца квота в собствеността – половината или 333,39 лв., до който размер искът за главница за цена на топлинна енергия се явява основателен, а до пълния предявен размер и за покрития с давност период – отхвърли.