Решение № 254 от 17.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. ХАСКОВО, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

Васил Г. Чамбов при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500209 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. В. П., АК-Хасково, в качеството й на особен представител на Д. Н. Д., ЕГН ********** срещу решение № 18/ 03.02.2026 г., постановено по гр.д. № 881 по описа за 2024 г., с което Районен съд- Харманли е уважил предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, като ПРИЗНАВА за установено, по отношение на Д. Н. Д., ЕГН **********, **, че съществува вземането на „Обединена Българска банка” АД с ЕИК 000694959 (като универсален правоприемник на „Райфайзенбанк България) със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул. „Витоша” №89Б, с представители Т. В. М. и С. А. Г. – *** по Договор за потребителски кредит № 1903222514000517 от 01.04.2019г., между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Д. Н. Д., ЕГН **********, ***, за сумите: 10735,18 евро /20 996.19 лева/ - представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1903222514000517 от 01.04.2019 г.; 822,18 евро /1608.05 лева/ - изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от 05.03.2022г. до 27.08.2023г. вкл.; 174,51 евро /341.31 лева/ - изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 28.08.2023г. до 19.10.2023г. вкл.; 279,08 евро 1

/545.84 лева /, изискуеми отсрочени редовни възнаградителни лихви, съгласно потвърждение за отсрочване на задължение от 29.09.2020г. - Вариант 2 (кредитна ваканция) на Искане за промяна на условията по кредит от 29.09.2020г. във връзка с извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., в резултат на пандемията от Covid-19, дължими Договор за потребителски кредит 1903222514000517 от 01.04.2019г., и начислени за периода от 05.09.2020г. до 04.02.2021г. вкл., ведно със законна лихва върху просрочената главница от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед № 637 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК от 15.11.2023г., постановена по ч.гр. д. № 1055/2023г. на Районен съд Харманли, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата 236,75 евро /463.04 лева/, обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022г. до 27.08.2023г. вкл. Д. Н. Д., ЕГН **********, *** е осъден да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалищен адрес на управление: гр. София бул. „Витоша“№ 89Б , представлявано от ** Т. М. и С.

Г., сумата от 265,29 евро /518,86 лв./, включващи 240,22 евро /469,83 лв./, заплатена държавна такса и 25,07 евро /49,03лв/ - юрисконсултско възнаграждение, представляваща направени разноски по ч.гр. д. № 1055/2023г. на Районен съд Харманли за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК № 637 от 15.11.2023г. на РС – Харманли. Д. Н. Д., ЕГН **********, *** е осъден да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалищен адрес на управление: гр. София бул. „Витоша“№ 89Б, представлявано от ** Т. М. и С. Г., сумата от 1595,41 евро /3120,34 лева/, съобразно уважената част от иска.

Недоволен от решението на съда е останал въззивникът Д. Н. Д., който чрез назначения си особен представител го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Изложени са съображения във връзка със съществуващото между страните облигационно правоотношение, по отношение на предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит и за начина по който длъжникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Жалбоподателя счита, че съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост не е редовно връчено на длъжника. Развити са подробни съображения по приложение на разпоредбите на ГПК и задълженията, които има ЧСИ, когато връчва определени книжа по реда на ГПК. В тази връзка се поддържа, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като е била опорочена цялата процедура по уведомяването му за предсрочната изискуемост. Посочена е и съдебна практика, която според особения представител следва да намери приложение в конкретния случай. Изложени са съображения и във връзка с липсата на вземане от страна на кредитора свързани с обстоятелството, че е 2 налице изменение в отношенията между страните по повод дължимата сума, свързано с на отсрочване на задължението, като счита, че сумите, които се дължат ако се приеме, че договорът е редовен и длъжникът надлежно е бил уведомен за предсрочната изискуемост на договора за кредит, са различни от тези, които е приел първоинстанционният съд.

Претендира се въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд - Харманли и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, или сумите, които са присъдени и са приети, че се дължат да бъдат коригирани по начина, който е посочен във въззивната жалба. Претендират присъждане на възнаграждение за особен представител.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззивамета страна „ОББ“ АД, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд– Харманли. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения във въззивната жалба и в отговора на жалбата, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд - Харманли е образувано по искова молба, подадена от „Обединена Българска банка” АД с ЕИК 000694959, универсален правоприемник на „Райфайзенбанк България, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул. „Витоша” №89Б против Д. Н. Д., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл. 415 ал.1 ГПК, за признаване за установено между страните, че ответникът

Д. Н. Д. с ЕГН **********, кредитополучател, на основание договор за потребителски кредит № 1903222514000517 от 01.04.2019г. дължи на „Обединена българска банка“ сумите описани в издадената от РС-Харманли Заповед № 637 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 15.11.2023 г. по ч.гр.дело № 1055/2023 г. по описа на Районен съд - Харманли.

По делото е установено, че на 14.07.2022г. в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписвания е вписана промяна на наименованието на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на „Кей Би Си Банк (България)“ ЕАД, а на 10.04.2023г. в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписвания е вписана промяна чрез вливане на „Кей Би Си Банк (България)“ ЕАД в „Обединена Българска Банка“ АД, ищец по делото.

Исковата претенция се основава на следните безспорни между страните и установени по делото факти, а именно:

С договор за потребителски кредит № 1 903222514000517 от 01.04.2019г. „Райфайзенбанк България“, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша” №89Б е предоставила на Д. Н. Д.

3 като кредитополучател и длъжник банков кредит в размер на 26 125,00 лв., с краен срок на издължаване съгласно чл.5.1 – 05.04.2029г. срещу задърлжението на кредитополучателя да го погаси на 120 месечни вноски от п о 286.12лв., или общо 35 118.45лв., като основното задължение на кредитополучателя е да върне заетата сума в съответните срокове по договора, като основното задължение на кредитополучателя е да върне заетата сума в съответните срокове по договора. Ищецът излага твърдения, че ответникът изпаднал в забава при неплащането им и неиздължаването им в срок, с падеж както следва: 05.03.2022г.; 05.04.2022г.; 05.05.2022г.; 05.06.2022г.; 05.07.2022г.;

05.08.2022г.; 05.09.2022г., 05.10.2022г.; 05.11.2022г.; 05.12.2022г., 05.01.2023г;

05.02.2023г., 05.03.2023г.,05.04.2023г, 05.05.2023г., 05.06.2023г., 05.07.2023г. и 05.08.2023г.. Поради преустановяване на плащанията от страна на длъжника и на основание чл. 8.1. и чл. 9.2. от договор за потребителски кредит № 1903222514000517 от 01.04.2019 г., а именно: кредитополучателят просрочил плащане на която и да е вноска по договора за повече от 31 дни от дължимото плащане, кредиторът е обявил предоставения кредит на длъжника за предсрочно изискуем. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем банката е подала заявление по чл. 417 ГПК, въз основа на което от РСХарманли е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 637/15.11.2023 г., по ч.гр.д. № 1055/2023 г. по описа на съда.

Видно от ч.гр.дело №1055/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли, на 23.10.2023г. е било депозирано заявление от „Обединена Българска банка” АД с ЕИК 000694959, универсален правоприемник на „Райфайзенбанк България, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул. „Витоша” №89Б за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК против длъжника Д. Н. Д. за сумите сумата 20996.19лв. - главница, сумата 1608.05лева /хиляда шестстотин и осем лева и 5ст./, изискуема редовна възнаградителна лихва, за периода от 05.03.2022г. до 27.08.2023г. вкл., сумата 463.04лв., изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022г. до 27.08.2023г. вкл., сумата 341.31 лв.изискуемо обезщетение за забава в размер на законна лихва, върху предсрочно изискуемата главница, начислено за периода от 28.08.2023г. до 19.10.2023г. вкл., сумата 545.84 лв., изискуеми отсрочени редовни възнаградителни лихви, съгласно потвърждение за отсрочване на задължение от 29.09.2020г. - Вариант 2 (кредитна ваканция) на искане за промяна на условията по кредит от 29.09.2020г. във връзка с извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., в резултат на пандемията от Covid-19, дължими Договор за потребителски кредит №1903222514000517 от 01.04.2019г., и начислени за периода от 05.09.2020г. до 04.02.2021г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2023г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото 479.09лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По заявлението на 15.11.2023г. съдът е издал заповед № 637 за изпълнение на 4 парично задължение, която е била връчена на длъжника при условията на чл.

47 ал.5 ГПК. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадената заповед са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на заявителя са били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземанията предмет на запоредта по чл.417 ГПК. На заявителя ищец по настоящото дело е било указано, че може в едномесечен срок да предяви иск относно вземанията си, като довнесе дължимата държавната такса.

Искът по чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.2 от ГПК срещу ответника Д. Н.

Д. е предявен на 23.08.2023г. - в указания на заявителя едномесечен срок от получаване на съобщението.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Районен съд - Харманли е приел, че сключения между страните договор за потребителски кредиткредит за текущо потребление № 1903222514000517 от 01.04.2019г., напълно отговаря на изискванията за задължителни реквизити по ЗПК, договорът е действителен и поражда действие между страните.

Настоящият състав на въззивния съд приема постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно, по следните съображения:

За успешното провеждане на производство по иск по чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК ищецът е необходимо при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на вземане по валиден договор за потребителски кредит, съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, размера на вземането, изискуемостта му и неизпълнението от страна на длъжника, като за вземането следва да е била издадена заповед издадена по реда на чл.417 ГПК.