Определение № 2578 от 12.09.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2578 гр. София, 12.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20231100605085 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.6 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С определение, постановено в открито разпоредително заседание, проведено на 31.08.2023г. по НОХД №9203/2023г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав, съдът е потвърдил действащата спрямо подсъдимия Р. З. Ц. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Срещу това определение на първоинстанционния съд, в законоустановения срок, е постъпила частна жалба от подсъдимия Ц. чрез упълномощения му защитник– адв. Г.А..

В жалбата се сочи, че в проведеното разпоредително заседание съдът е взел решение делото да протече по общия ред, което не дава яснота за неговата продължителност. Сочи се още, че подсъдимият е съдействал на разследването за изясняване на обективната истина, че всичко по делото е изяснено, поради което се иска от въззивния съд, МНО „задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека „домашен арест“ или друга по преценка на съда.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в законоустановения седмодневен срок от произнасяне на определението и от лице, което има право на жалба, насочена е срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол и следва да се разгледа по същество.

След като извърши преценка на твърденията, изложени в жалбата и служебно извърши цялостна проверка на правилността на обжалваното 1 определение, по същество въззивният съд намери, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Въззивната инстанция напълно се солидаризира с извода, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите М.Г., Б.Б., А.А., протокол за разпознаване, може да се направи обоснован извод за вероятно участие на подсъдимия в деянието, за което е предаден на съд. Необходимо е още да се спомене, че в хода на разпоредителното заседание и за произнасянето по МНО, взета спрямо подсъдимия, не е необходима такава доказателствена обезпеченост, каквато се изисква за постановяването на присъда. Не случайно и в тези производства – във връзка с мерките за неотклонение и мерките за процесуална принуда, законът борави с израза „обосновано предположение“ и не се говори за безспорна установеност на факти, именно защото изискването за доказателствена обезпеченост в тези производства е значително занижено в сравнение с това, което е необходимо за произнасяне по същество на делото.

Констатацията за наличие на обосновано подозрение въззивният състав прави с уговорката, че ако в хода на съдебното следствие в първата инстанция се съберат доказателства, които да разколебават или оборват наличното към момента обосновано предположение, то и становището на този състав за наличието на това обстоятелство, ще бъде променено.

Въззивният съд споделя извода на първия съдебен състав, че опасност от укриване няма, защото подсъдимият има установен адрес, на който е бил открит в досъдебното производство преди да бъде задържан.

По отношение наличието на опасността от извършване на престъпление и въззивният състав намира, че тя съществува и е с такъв интензитет към момента, че на нея може да се противостои единствено с най-тежката МНО, която действа и сега. Правилно е отбелязала районната инстанция, че подсъдимият е с обременено съдебно минало – осъждан е за различни по вид престъпления, търпял е ефективно наказание „лишаване от свобода“ и то в близък времеви период преди да бъде реализирано настоящето деяние, последното му осъждане е за деяние, насочено срещу телесната неприкосновеност на пострадалата по настоящето дело – нанесъл й е средна телесна повреда, за което е осъден. Всичко това, според въззивния съдебен състав, сочи на висока обществена опасност на дееца, която прави опасността от извършване на престъпление напълно реална, ако спрямо него бъде взета мярка за неотклонение, която в по-малка степен препятства свободното му движение от задържането под стража.

Необходимо е да се спомене още, че до настоящия момент задържането на подсъдимия продължава малко повече от 3 месеца. В този период от време разследването е приключило, по делото е проведено разпоредително заседание и е насрочено в разумен и законов срок съдебно заседание за разглеждане на делото по същество. За краткото време, изтекло до сега, органите не са бездействали, напротив, по делото се е работило ритмично, в 2 кратък срок е насрочено и следващото съдебно заседание. В този смисъл, изтеклото време на задържане нито е прекомерно, нито е незаконосъобразно, то е в съответствие с предвидените в закона срокове и е съответно на тежестта на извършеното деяние.

С оглед на горното, обжалваното определение на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата на подсъдимия е неоснователна.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито разпоредително заседание на 31.08.2023г. по НОХД №9203/2023г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав, в частта, с която е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо подсъдимия Р. З. Ц..

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3