Определение № 2196 от 17.09.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2196 гр. Бургас, 17.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева

Съдебни

Р. К. Ч. заседатели: Д. Д. А. при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева в присъствието на прокурора Д. Ил. И. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ характер № 20252120202892 по описа за 2025 година

Съдът при преценка на съответствието на представеното споразумение със закона, намира следното:

Съдът дължи всеобхватна оценка на фактите, отчитащи конкретната тежест на деянието, индивидуалните негови отлики, специфичното съчетание на обективните и субективните му свойства, количественото натрупване на определени фактори, определящи нивото на противоречие между него и интересите на обществото. Тази преценка е необходима с цел отмерване степента на обществена опасност на конкретното престъпление, в контекста на изводите, дали в случая намира приложение материалния закон на чл. 196, ал.

1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и с цел законосъобразното му отграничаване от текста на чл.194,ал.3 НК ,както и от института на чл.9,ал.2 НК. Според настоящия състав третирането на разглежданото престъпление като осъществяващо законния състав на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1,б. „а“ и б. „б“ от НК сериозно дисбалансира критериите за справедлива оценка на нивото на обществена опасност на конкретното деяние.

В случая при обмисляне фактическата страна на деянието, аспектите на 1 неговата антисоциална стойност и данните за личността на дееца на плоскостта на чл.9,ал.2 НК, съдът изследва съгласно указанията в Решение № 230 от 8.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 646/2012 г., III н. о., НК, дали деянието поначало не покрива критерия за минимален праг на обществена опасност, като основно обективно качество на престъплението, или в случая, при който макар такава да е налице, тя се оказва толкова незначителна, че реакцията срещу конкретното деяние с механизмите на наказателното право е правно и обществено неоправдано. По мнение на настоящия състав е изпълнена втората алтернатива на чл.9,ал.2 НК, а именно обществената опасност на разглежданото деяние е явно незначителна.

В този аргументативен контекст съдът споделя изводимите ръководни критерии, формирани в константната практика на касационната инстанция, отразяващи правно-аналитичната основа и на настоящата преценка. Решение № 191 от 11.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 664/2016 г., I н. о., НК, Решение № 49 от 10.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 1230/2018 г., I н. о., НК, докладчик председателят Николай Дърмонски Решение № 191 от 11.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 664/2016 г., I н. о., НК Решение № 276 от 13.06.2014 г. на ВКС по н. д.

№ 908/2014 г., III н. о., НК; Решение № 557 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 609/2008 г., III н. о., НК , при това за присвоителни престъпления с еднородна правна квалификация с настоящото деяние се отстоява юридическото схващане за липса на абсолютна равноценност между формално изводимата от предходни осъждания лична опасност на дееца и степента на обществена опасност, конкретно отразена чрез обективните и субективни свойства на самото деяние, механизъм, и индивидуални подбуди на дееца, като при отмерване на това съотношение водеща и приоритетна е всякога преценката за индивидуалната антисоциална стойност на извършеното конкретно престъпление.

В т.см. е Решение № 191 от 11.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 664/2016 г., I н. о., НК,

„На второ място, предходните осъждания на дееца сами по себе си не могат да са достатъчен аргумент, за да се отхвърли приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, защото отправната позиция при преценката е характеристиката на конкретното деяние. Не е спорно в доктрината и съдебната практика, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е относима към 2 всички престъпни състави, предвидени в Особената част на Наказателния кодекс, дори и когато деянието, с оглед неговата правна квалификация предвид предходните осъждания на дееца, представлява "опасен рецидив".

Ето защо, акцентирайки върху характеристиката на личността на подсъдимия като осъждано лице, въззивният съд е следвало да аргументира как това се е отразило върху естеството и начина на осъществяване на конкретното деяние, съответно на степента на обществената опасност.“ Така и в Решение № 49 от 10.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 1230/2018 г., I н. о., НК: „От друга страна, двете така посочени в закона обстоятелства касаят деянието, неговите обективни и субективни признаци, а относимите към дееца имат подпомагащо значение, позволяващо дори при опасен рецидив дадено деяние да е малозначително или с явно незначителна обществена опасност.“

Касае се за особено отличителен комплекс от обективни фактори, драстично снижаващ степента на обществена опасност на инкриминираното поведение на подсъдимия.

На първо място, неправилно е приложен материалния закон, като не е отчетено самостоятелно,че изпълнителното деяние е останало в стадия на недовършения опит по см. на чл.18.ал.1 НК. Настоящият състав прие, че фактическият обем на извършеното от подсъдимия В. обхваща единствено първата група действия, насочена към отнемане на чуждите вещи- 2бр.

„кашкавал“ марка „Мероне“, с единична цена 14.49 лв., от владението на ***, собственост на ***,с което е поставено формално началото на изпълнителното деяние на присвоителното деяние. В настоящия случай,изследвайки съдържателно консолидираните показания на свидетелите с преки възприятия за събитието В. Б., Е. Д. и М. Н., съдът достигна до извод,че подсъдимият не е успял да осъществи втората група действия, свързани с установяване на свое владение, което предполага неограничима възможност за свободно разпореждане, като едно трайно съС.ие върху отнетите движими вещи, предвид което и съдът отчита изначално незаконосъобразното субсумиране цялостната противоправна дейност по материалноправната квалификация на довършено престъпление чл.196,ал.1,т.1, вр.чл.194, ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ НК. Логически последователни са показанията на свидетелите Б., Д. и 3

Н., служители на търговския обект, които открояват,че след спирането му за контрол и проверка на изхода на магазина от св.Б., подсъдимият извадил от джобовете си и предал 2 бр. пакетиран кашкавал. Свидетелите еднозначно описват възприятията си,според които по изрично настояване на управителя подс.В. потърсил по телефона съдействие и финансова помощ от своята майка за заплащане хранителните продукти, включително заедно със св.Б. изчакали пристигането й в магазина, като поради липса на съпричастие от трето лице и заплащане на стоките, подсъдимият си тръгнал, а артикулите 2 бр. кашкавал са били отново въведени в гражданския оборот и изложени за продажба в магазина.

На следващо място, съдът отчита незначителната стойност на имуществото, предмет умишления опит към присвоително деяние, формално осъществяващо законните признаци на чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.а и б.б, вр.чл.18,ал.1 НК, като паричната стойност на хранителните продукти възлиза на 28.98 лв., която е с 37, 16 пъти по –ниска от размера на МРЗ за 2025 г.

ПМС №

359/23.10.2024 г.

Касае се за опит за присвояване на движими вещи с незначителна стойност, при това хранителни продукти, имащи предназначение да осигурят ежедневното текущо оцеляване на подсъдимия. Без да се придава свръхзначимост на декларираното от подсъдимия желание да заплати стоките чрез помощта на неговата майка, т.к. точен измерител на искреността на тази позитивна решимост не би могло да има. Безспорно е, че последващи действия и изявления по смекчаване на последиците от поведението му биха могли да бъдат подведени в рубриката на „временните интерпретации“ и опита на подсъдимия да смекчи положението си, признавайки грешката и поемайки ангажимент да заплати стойността на хранителните стоки. Но като се има предвид,че невъзможността да заплати стоките би могла да е обусловена и от външни за субективните му желания му фактори- тежко материално положение, липса на възможности за трудова реинтеграция предвид обременената съдимост и остър материален недоимък, моментно изразеното му желание да възстанови последиците на извършеното и заявеното съжаление за извършеното не следва да се игнорират. Съдът отчита и,че данните във вр. със съдимостта 22 бр. осъждания /независимо от формиращите квалификацията при опасен рецидив и основанията за 4 кумулиране/ и устойчивата честота на извършване на присвоителни деяния в кратки срокове след изтърпяване на всяко следващо ефективно наказание не могат априорно да обосноват липса на осъзнаване на факторите, довели до всяко престъпление, респ. за изначално отречен корективен стремеж към промяна на нагласите. Действително с всяко от приложените наказания е отправен императивен апел към съзнанието на подсъдимия, който е останал без дължимите превантивен отзвук и обективни усилия за поправяне. Няма съмнение и, че не винаги с факта на осъждането е възможно да се постигне в необходимата степен индивидуална корекция в поведението. Но в случая независимо от касаещата се упорита системност в престъпното поведение, между тази системност и отразените в разглежданото понастоящем деяние смекчаващи индивидуални особености е налице и явна житейски подразбираща се симетрия. По мнение на състава, коментирания опит към присвоителното престъпление е плод не на предварително планиран акт, а на инцидентно взето решение, провокирано от тежкото екзистенциално положение на подсъдимия, провокирало целево насочената и импулсивна действена тенденция в поведението му на 20.01.2025 г. отразяваща стремеж за временно осигуряване на препитание. В случая поетапно изграждащият се при този подсъдим последователен модел на използване на присвоителните деяния в начина му на живот, занижените социални и психични механизми за волеви контрол, не следва да се обсъждат едноаспектно и изолирано.

Доминиращо правно значение има именно видът и финансовия аспект на отнетите имуществени елементи – хранителни стоки на незначителна /37 пъти по –ниска от МРЗ/ стойност, които обясняват непосредствения импулсивен стимул в опита към присвоителна дейност- за набавяне на текущо препитание поради занижените възможности за социално възстановяване на личността и обратимост в перспективите й за трудово-правна интеграция. Всички гореизложени фактори, преценени индивидуално и в съвкупност са от естество да бележат генерално преценката за минимизирана до степен на незначителност антисоциална стойност на извършеното, доколкото предразположеността към кражби на храна, макар и неизвинима в своята юридическа същност е, симетрична и житейски реципрочна на трудно контролирани ежедневни потребности.

Следва да се има предвид и ,че липсата в значителен период от време на трайни трудови доходи, респ. на средства от епизодична заетост обосновава 5 хронични проблеми на оцеляването и закономерно настъпващи изменения у личността и ценностното свеотоусещане. Естественият стимул за оцеляване драстично размива социалния ориентир на битието,в т.ч. измества обвързващото значение и задържаща сила на правните забрани. Изложеното несъмнено елиминира част от онази морална укоримост на извършеното, която да обоснове онази висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, изискваща определяне на наказание в пределите на възприетата правна квалификация –чл.196,ал.1,т.1, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1 б.а и б.б НК, в т.ч. и чрез формалното й преквалифициране по чл.18,ал.1 НК.

Изцяло в този смисъл и по аналогичен от фактическа страна казус са разрешенията в Решение № 557 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 609/2008 г., III н. о., НК ,,правилото на чл. 9, ал. 2 НК. Последното е приложимо за всички деяния, формално осъществяващи признаците на който и да било престъпен състав, а що се отнася до личността на извършителя тя, без напълно да се игнорира, няма определящо значение за приложението на чл. 9, ал. 2 НК първо, и, второ, следва да се обсъждат не само и не толкова досегашните й проявления, колкото поведението на дееца в конкретния случай. В последния съдилищата са били изправени не само пред деяние с изключително ниска степен на обществена опасност /"явно незначителна" според употребения в закона термин/ с оглед както на стойността на предмета му, така и на липсата на вредни последици, поради връщането предмета на неговия притежател, а още и поради последващото извършването на деянието поведение на подсъдимия, довело до бързото му установяване като извършител.“