Решение № 2542 от 17.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2542 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20261100501632 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба н а П. Б. Л., срещу решение № 70/05.01.2026 г. по гр. дело № 41470/2025 г., по описа на СРС, ГО, 117 състав.

Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдът да го отмени и да постанови друго, с което да откаже издаването на заповед за защита на А. С. Л..

Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски и за двете инстанции.

Въззиваемата страна А. С. Л., с възражението с и срещу въззивната жалба, счита последната за неоснователна. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивника моли жалбата да бъде уважена и съдът да му присъди разноски, за които представя списък.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представя списък на направените разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен 1 интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 25.07.2025 г. А. С. Л., е поискала да се издаде заповед за защита срещу П. Б. Л., който е брат на съпруга на молителката К. Б. Л., с която да се наложат мерки за защита по ЗЗДН, описвайки в какво са се изразявали актовете на домашно насилие по отношение на нея, извършени от ответника на 17.07.2025 г.

Със заповед за незабавна защита № 31727 от 28.07.2025 г., изменена със заповед № 33098/07.08.2025 г., съдът е наложил мерки за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.

С решение № 70/05.01.2026 г. по гр. дело № 41470/2025 г., СРС, ГО, 117 състав, е издал заповед за защита, срещу П. Б. Л., ЕГН**********, като го е задължил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. С. Л., ЕГН **********. Забранил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗЗДН на П. Б. Л., да приближава А. С. Л., на разстояние по-малко от 5 /пет/ метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок до 28.01.2027 г. Предупредил е П. Б. Л. за последиците от неизпълнение на съдебната заповед. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН П. Б. Л. да заплати на А. С. Л., сума в размер на 800 лева, представляваща разноски по делото. Осъдил е П. Б. Л., да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Въззивникът навежда доводи, че действията на П. Л. не пред ставляват домашно насилие по смисъла на ЗЗДН-не могат да бъдат квалифицирани като нито един от видовете домашно насилие- кратък роднински скандал не спедва да бъде квалифициран като психическо насилие, че първоинстанционният съд неправилно е оценил събраните по делото доказателства съгласно чл. 172 от ГПК-свидетелските показания на св. Ц.С.И./брат на молителката/, като не е взел предвид неговата заинтересованост. Същият е единствен очевидец на случката, но неговите показания не следва да се кредитират безрезервно.

2

Съдът е следвало да подложи на анализ и поведението на молителката, която въпреки, че твърди, че е жертва на домашно насилие, при пристигането на полицейския екип на адреса, не е слязла дори на двора , за да се оплаче от действията на П. Л., а се сеща след осем дни, че е жертва на дамашно насилие.

Съдът неправилно е отказал да изиска запис на проведените разговори с тел.

112 в деня на инцидента от П. Л. и В. Л.-ответника е бил възпрепятстван да представи доказателства за установяване на обективната истина по случая.

Тези доводи настоящия съдебен състав счита занеоснователни.

Във връзка с твърденията за неправилна оценка на събраните по делото доказателства съгласно чл. 172 от ГПК-свидетелските показания на св.

Ц.С.И./брат на молителката/, следва да се посочи, че евентуалните данни за заинтересованост на свидетел от изхода на спора не са основание за дискредитиране на показанията му единствено на това основание, а само за съвкупна и критична преценка на изнесеното от него. Не съществува забрана въз основа на показания на свидетели, при които се установява заинтересованост, да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната (Решение № 60173 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2021 г., I г. о., ГК). Свидетелят Ц.И. е присъствал на датата и мястото, по времето, когато се твърди извършването на насилие и непосредствено е възприел случилото се. Показанията му са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, както и са в унисон с останалите събрани по делото доказателства. С показанията се установяват отправени от ответника към молителката заплахи за физическа саморазправа и убийство. И настоящия съдебен състав счита, че е доказано извършено от ответника спрямо молителката домашно насилие, представляващо психическо насилиепосочената форма на домашно насилие засяга психологическата и емоционалната неприкосновеност на молителката, причинявайки й страх за здравето и живота й, стрес, психичен и емоционален дискомфорт и негативни емоции и в никакъв случай не може да се квалифицира само като „кратък роднински скандал“.

Въззивната инстанция счита, че доказателствената сила на представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице А. С. Л. не е оборена- декларацията индивидуализира акта 3 на насилие, извършен спрямо нея на тази дата по начина, по който същия е описан в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/описание на акта, дата, място и начин на извършване на съответния акт и т. н., посочен е автора на деянието и в каква връзка се намира с пострадалата.

Декларираното в нея кореспондира с гласните доказателства, събрани по делото и е годно доказателствено средство за извършеното психическо насилие.

Действително, поведението на молителката на 17.07.2025 г.( която не е установена от дошлия на място полицейски екип след обаждане на телефон 112-лист 54 от делото на СРС), е житейски нелогично-неприсъстване на мястото и недаване на сведения на дошлите полицаите, при положение, че спрямо нея непосредствено преди това, е осъществено насилие. Но това не е основание да бъдат пренебрегнати събраните по делото доказателства, установяващи по безспорен начин извършването на твърдяното от нея домашно насилие.

СРС правилно е отказал да изиска запис на проведените разговори с тел.

112 в деня на инцидента от П. Б. Л. и В. Л.-за последната във въззивната инстанция се установи, че е съпруга на П. Б. Л.. Същите с нищо не биха допринесли за изяснявяне на фактическата обстановка по делото, тъй като биха представлявали единствено твърдения на страна по делото-и то само за П. Б. Л.(В. Л. не е и страна о делото) .

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

Поради всичко изложено, съдът счита, че решението е постановено в съответствие с всички събрани относими по делото доказателства. Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото.

Съдът е изложил съображенията си, въз основа на които е достигнал до конкретния правен извод, поради което неоснователен е доводът за необоснованост на решението. Ето защо първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото въззивникът, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 6,39 евро, а искането му за присъждане на разноски, е неоснователно.

Въззивникът дължи и заплащане на разноските на

4 насрещната страна- платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 евро.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №70/05.01.2026 г. по гр. дело № 41470/2025 г., по описа на СРС, ГО, 117 състав.

ОСЪЖДА П. Б. Л., ЕГН********** да заплати държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 6,39 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Б. Л., ЕГН**********, за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

ОСЪЖДА П. Б. Л., ЕГН********** да заплати на А. С. Л., ЕГН********** сумата от 350 евро- разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5