Решение № 4036 от 16.10.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4979/2024
- Вид
- Решение № 4036
- Подписан
- 16.10.2024
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.200 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 4036 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330104979 по описа за 2024 година
Предявен е частичен иск с правно основание чл.200 от КТ.
Ищецът Й. Б. В. от с. Б. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на *******************г. в размер на 60 000 лева – част от обща претенция в размер на 120 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощниците му адвокатско възнаграждение.
Ответникът “Комплексен индустриален сервиз“ ЕООД – гр. Пловдив оспорва частичния иск иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, а – ако приеме искът за основателен, да го отхвърли за размера над 1/2 от предявената частична претенция, като се приспадне и полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност и изплатеното му застрахователно обезщетение, по изложените в отговор на исковата молба и в писмена защита съображения.
Прави възражение за съпричиняване на злополуката от страна на ищеца. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:
1
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства, и показанията на разпитаните по делото свидетели Н. В. (************ на ищеца – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията й като основани на непосредствени впечатления и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства) и Д. Л., се установява, че действително ищецът работи по трудово правоотношение в ответното дружество като «**************************». като действително на
**************г. около ***********часа по време на изпълнение на служебните му задължения в ***********************************************************, където е бил командирован за извършване на ремонтни дейности, при съвместната му работа с колегите му Р. К. и М. Г., когато е трябвало да изпълнява дейности по грундираните на готовите заварки, след като колегите му заварят тръбите на тръбопровода, като работното му място е било на тръбна естакада с височина около 8 метра, и качвайки се на вишката, заедно с колегата си, за да обядисва останалата част от тръбите, в един момент Й. В. отишъл да вземе боя и в един момент, след като е взел кутията с грунда, за да започне да грундира заварките, в един момент ищецът е загубил равновесие, вероятно поради прилошаване, следствие на което е паднал по гръб на земята под тръбната естакада, на която е работил, от височина около 8 метра, и след инцидента е подаден сигналл до екипа на Спешна помощ, който е транспортирал ищеца до болнично заведение в гр. Д., а след извършен преглед – до *******************************, а впоследствие ищецът е бил приведен за лечение в *****************************, като в резултат от падането Й. В. е получил ***************************************************************************************
- като злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № ***************/************** г. на
*****************************************************.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението от ************г. на вещото лице по *****Д. М., се установява, че претърпяната трудова злополука е довела до сериозни телесни увреждания – *************************************************************************************** като всички тези травми са високо енергийни, с висок интензитет на причините болки, страдания, тежест на лечението и възстановителния период, както и възможността за получаване на усложнение, както е в конкретния случай, като
********************************************************** представляват трайно затруднение на движението на ****************************** за повече от 30 дни, лечението на този вид увреди е спешно, след стабилизиране на общото състояние, като то е единствено оперативно за фрактурите на *******************, с последваща рехабилитация, а проявлението на причинените увреждания е в зависимост от тежестта и засягането на близки структури, а на ищеца са извършени две оперативни намеси, в едно оперативно време, една след друга под една обща анестезия, на ********************г.
(като интервенцията е започнала в ************часа и е продължила до *********часа, като първо е коригиран ***********и след тава - *****************, а операцията се състояла в достъп до нарушената кост; наместване на фрактурата,
****************************************************************************, извършените оперативни действия са били с повишена сложности по продължителен специфичен алгоритъм), като причинената болка е била със силно изразен характер, а 2 травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето – като претърпените от Й. В. страдания са били силно изразени поради засягане на снагата и десния долен крайник и е било невъзможно придвижване, самообслужване и хигиенен режим и интензивността на болката е била голяма непосредствено след травмата и началния период на раздвижването. Установява се също така, че след изписването му ищецът е спазвал определеният му постелен режим в режим на три месеца, а след зарастването на тазовите фрактури още три месеца се е наложило да ползва помощни средства заради *********************, била е извършвана рехабилитация на Й. В. на място в дома му – като оздравителният период за фрактурите на ************* и *************** е три и половина - четири месеца, а възстановителния продължава не по-малко от същото време. И след приключване на лечението му ищецът продължава да е с ограничени движения в *********************************************************************************
– като не може да се установи дали и кога ще приключат тези увреждания, но липсват усложнения, възпрепятстващи пълното възстановяване в областта на счупвания – като, макар и вече да не е необходимо допълнително оперативно лечение за претърпените увреждания, следва да се провежда ежегодно планово балнео-санаториално лечение в оторизирани заведения.
Същевременно, както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля Л. и заключението от *****************************г. на вещото лице по **** В. К., ищецът е проявил непрадпазливост и несъобразителност по време на настъпване на злополуката, като е подценил опасностите при извършване на работата, придвижвал се е по необезопасена част от скелето и не е използвал предоставените му лични предпазни средства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди от трудовата злополука. Що се отнася до размера, в който следва да бъде уважена претенцията, съдът, изхождайки от характера и степента на търпените от ищеца болки и страдания, възрастта му (53 години), и преди всичко - от общественото разбиране за справедливост, намира, че справедливият размер на обезщетението е 60 000 лева, но предвид установеното съпричиняване от страна на ищеца (което съдът определя в размер на 50 % - предвид, че не е използвал предоставените му предпазни средства и не е проявил предпазливост и съобразителност по време на работата си при настъпване на злополуката), този размер следва да бъде намален с 50 % и частичният иск да бъде уважен до размера от 3 000 лева, заедно със законната лихва от ******************г.
(****************************), като за разликата над него до пълния предявен частичен размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Ирелевантно за дължимият размер на обезщетението е обстоятелството, че ищецът е получил обезщетения по сключени от ответника застраховки, тъй като същите касаят имуществените вреди, претърпени от Й. В. следствие злополуката.
С оглед на изхода от спора и съобразно уважения размер на иска, на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв., ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца – адв. Г. Р., адвокатско възнаграждение в размер на 5 340 лева с ДДС, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 1 200 лева ДТ за уважения размер на иска и 3
470 лева депозит за СМЕ.
С оглед отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 5 640 лева – платени адвокатско възнаграждение с ДДС и депозит за СТЕ, като с оглед фактическата и правна сложност на спора и уважения размер на частичния иск, съдът намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощниците му адвокатско възнаграждение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Комплексен индустриален сервиз“ ЕООД, ЕИК: 202344094, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Асеновградско шосе”, представлявано от ***************** А. И. К., със съдебен адрес: гр. П., ул. „********************“ № ***, Адвокатско дружество „Б. и П.“, адв. А. Б. и адв. Н. П., ДА ЗАПЛАТИ НА Й. Б. В., ЕГН **********, от с. Б., П. обл., ул. „***********“ № ***, със съдебен адрес: гр. С., пл.
“*******************” № ***– ********„*********************“, ет.***, адв. Н. Д. и адв. Г. Р., ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на
***********************г. В РАЗМЕР НА 30 000 лева – КАТО ЧАСТ ОТ обща претенция в размер на 120 000 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от ***************************г., до окончателното й изплащане, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 1 200 лева ДТ И 470 лева депозит за СМЕ, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 60 000 лева – КАТО ЧАСТ ОТ обща претенция в размер на 120 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.200 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Комплексен индустриален сервиз“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат Г.
Г. Р., със служебен адрес: гр. С., пл. “***********************” № ****– *****„******************************“, ет.***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 5 340 лева с ДДС.
ОСЪЖДА Й. Б. В., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Комплексен индустриален сервиз“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото по съразмерност В РАЗМЕР НА 5 640 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощниците му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5