Решение № 132 от 23.06.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. ЛЕВСКИ, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Янка Д. И. като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100021 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск срещу „КРЕДИСИМО” ЕАД с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №2878449/01.12.2023г.

Предявен е установителен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 01.12.2023г..

Осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 за осъждане на „КРЕДИСИМО” ЕАД да върне сумата от 50 лв., платена възнаградителна лихва по договор за предоставен потребителски кредит

№2878449/01.12.2023г.;

Осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 за осъждане на „КРЕДИСИМО” ЕАД да възстанови на ищеца заплатените без правно основание суми в общ размер на 50 лв. – извършени плащания по договор за поръчителство към договор за кредит №2878449/01.12.2023г.

В РС – Левски е постъпила искова молба от Н. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез ЕАД Е. И., булстат *****, *****, срещу: „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: ***** и срещу„АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:

*****.

Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № 2878449/01.12.2023г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в 1 заем сума от 1500лв.

Твърди се, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № 2878449/01.12.2023г., лихвеният процент по кредита е в размер на 19.86 %, а годишният процент на разходите е 21,77%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,77% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка. Твърди се, че уговореното възнаграждение за фирма поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Сочи, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 21,77 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата – поръчител; че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявал „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 21,77 % съставлявал невярна информация, която е заблудила потребителят относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора.

Кредиторът не изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1500лв. с посочен ГПР 21,77 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението, като по този начин потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка.

Кредиторът бил нарушил правата на потребителя, тъй като не включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР..

Твърди се, че в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсвала разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 21,77 %/. Посочен бил лихвен процент по кредита - 19,86 %, /който бил фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им.

Твърди се в ИМ, че Кредиторът заблудил потребителя като е посочил 2 по-висока стойност на ГПР и по този начин неравноправно създал предпоставки да претендира от него престирането на недължими разходи по кредита.

В случай, че съдът не приеме за основателни доводите за нищожност на кредитния контракт, твърди, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение.

Посочва се, че съгласно Договор за потребителски кредит № 2878449/ 01.12.2023г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.З от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрявал заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на 01.12.2023г. е подписал с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължил да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 2881.51лева., платимо като добавък към падежната вноска. Счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не пораждала правни последици, поради изложените съображения.

Посочва, че преддоговорното задължение на кредитора е да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.

Навежда съображения, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, че може да съществува валидно, че съществува действителен главен дълг. Счита за недействителна уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество - поръчител.

Клаузата, предвиждаща, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител на практика прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Искането е съдът да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 2878449/ 01.12.2023г., както и да прогласите нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 01.12.2023г., сключен с „Ай Тръст" ЕООД; да бъде осъден ответникът „КРЕДИСИМО" ЕАД върне сумата от 50,00 лева платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № 2878449/ 01.12.2023г. за периода от 01.12.2023 20.12.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; да бъде осъден ответникът „КРЕДИСИМО" Е АД да възстанови на 3 ищеца заплатените от него в периода от 01.12.2023 - 20.12.2024г. без правно основание суми в общ размер на 50лв., съставляващи престирани от него в парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № 2878449/ 01.12.2023г.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника „Кредисимо" ЕАД.

Становището по редовността и допустимостта на исковата молба на ответника е, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за прогласяване нищожността на процесните Договори, с оглед на това, че същите към днешна дата не били действащи между страните. Поведението на ищеца и процесуалния му представител в настоящото производство граничило със злоупотреба с процесуални права.

Оспорва предявените искове изцяло по основание и размер и моли съда да ги отхвърли в цялост.

Относно фактическите твърдения на ищеца не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 2878449/01.12.2023 г. между „Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и Н. Л. Н., както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 01.12.2023 г. с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител Н. Л. Н.. Договор за потребителски кредит № 2878449/01.12.2023 г. бил сключен между страните за главница от 2500.00 лева, като същата е била усвоена в цялост от него. Уговорено било предоставената в заем главница да бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 40,00 % и ГПР от 48,21 %. Общият размер на изначално дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлиза на 3701.09 лева (от които: 2500.00 лева - главница и 1201.09 лв. - договорна възнаградителна лихва). Ищецът погасил задълженията си по договора за кредит доброволно и предсрочно, предвид което не бил заплатил в пълен размер уговорената с договора възнаградителна лихва. Не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с погасяването на задълженията си по процесните договори заплатил по сметка на „Кредисимо" ЕАД сума в размер на 50,00 лв., разпредЕ. за погасяването на задължението му за договорна възнаградителна лихва и сума в размер на 50,00 лв., разпредЕ. за погасяването на негови задължения към другото дружество ответник „Ай Тръст" ЕООД.

Същата била платена по сметка на ответника при условията на чл. 13, ал. 1 от Договор за поръчителство от 01.12.2023 г., сключен между „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД, съгласно който „Кредисимо" ЕАД е овластено да приема и администрира вместо „Ай Тръст" ЕООД изпълнението на задължението на ищеца за плащане на възнаграждение по процесния договор за предоставяне на поръчителство.

Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин били посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като било упоменато, че допусканията, използвани при 4 изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия, поради което договорът имал необходимото съдържание съгласно чл., 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст" ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.

Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Аргументира се с раздел III, т.12 от приложимите към Договор за потребителски кредит № 2878449/ 01.12.2023г. Общи условия за предоставяне на кредити, кредитополучателят имал право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

Видовете обезпечение, които „Кредисимо" ЕАД, като кредитодател, приема били банкова гаранция в 10 - дневен срок от кандидатстването и предоставяне на поръчител.

Посочва, че ищецът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство.

Оспорва, че към момента на сключване на процесните договори за кредит ответникът е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. На следващо място „Кредисимо" ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Не оспорва, че „Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕАД. Въпреки това двете дружества били самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност.