Решение № 379 от 20.03.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Пазарджик, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220102992 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и претенция по чл.537 ал.2 от ГПК.

Подадена е искова молба от К. Г. З., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.“******, подадена чрез адв.Я. Д., като пълномощник, съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, адв.Я. Н. Д. против Й. Г. М., с ЕГН ********** и Г. М. М., с ЕГН ********** и двете от гр.Пазарджик, ул.“******, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, установено по обстоятелствена проверка №119, том II, нот. дело 735/1991г. баща й Г. Б. е признат за собственик на следния имот: Дворно място, представляващо имот пл.№732, за който са отредени парцели: ХІІ-732, в кв.85 по плана на с.В., обл.Пазарджик, състоящ се от 1264 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда върху 72 кв.м., лятна кухня върху 18 кв.м. и плевня върху 84 кв.м. и парцел ІІІ-732, в кв.85 по същия план, състоящ се от 775 кв.м., при съседи на така описания имот: С. Д., В. Б., Ц. Б. и от двете страни улици.

Твърди, че след смъртта на баща й Г. А. Б., починал на 05.02.2003г. тя К. З. и сестра й, първата ответница Й. М. станали наследници по закон на по 1

½ ид. части от правото на собственост на недвижимия имот, описан по-горе.

Твърди, че с Нотариален акт за продажба на имот №78, том II, рег.

№2925, нот. дело №205/2009г., тя - К. З. продала на сестра си, първата ответница Й. М. собствените си ½ ид. части от следните недвижими имоти:

УПИ III-732 в кв.85 по плана на с.В., обл.Пазарджик с площ от 775 кв.м., незастроен, при съседи: УПИ II-730, УПИ IV-733, УПИ ХII-732 и улица и УПИ ХII-732 в кв.85 по плана на с.В., обл.Пазарджик с площ от 1264 кв.м., при съседи: УПИ IV-733, УПИ XI-735, УПИ III-732, УПИ ХIII-731 и улица, без построените в него сгради.

С Нотариален акт за собственост, придобит по давностно владение №10, том IV, рег.№6410, нот. дело №513/2017г. първата ответница Й. М. е призната за собственик по давностно владение върху следните сгради: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., паянтова сграда със застроена площ от 18 кв.м. и паянтова сграда със застроена площ от 84 кв.м., построени в УПИ ХІІ-732 в кв.85 по подробния устройствен план на с.В., общ.Септември, обл.Пазарджик, при съседи на имота: УПИ XI-735, УПИ IV-733, УПИ ІІІ-732, УПИ ХІІІ-731 и улица с о.т.247-256.

Твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №68, том II, рег.№2608, дело №216/2018г., първата ответница Й. М. и М. И. М. даряват на дъщеря си - втората ответница Г. М. следните съсобствени недвижими имоти:

УПИ ХІІ-732 с площ от 1264 кв.м., находящ се кв.85 по плана на с.В., общ.Септември, с административен адрес: с.В., общ.Септември, обл.Пазарджик, ул.“******, при съседи: УПИ XI-735, УПИ IV-733, УПИ III732, УПИ ХIII-731 и улица с о.т. 247-256, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда върху 72 кв.м., паянтова сграда върху 18 кв.м. и паянтова сграда върху 84 кв.м. и УПИ ХII-732, с площ от 775 кв.м., находящ се в кв.85 по плана на с.В., общ.Септември, обл.Пазарджик, при съседи: УПИ II-730, УПИ ХII-732, УПИ IV-733 и улица с о.т.245-272.

Твърди, че процесните сгради - двуетажна жилищна сграда върху 72 кв.м., паянтова сграда върху 18 кв.м. и паянтова сграда върху 84 кв.м., придобити с Нотариален акт №10, том IV, рег.№6410, нот. дело №217/2017г. от първата ответница - Й. М. и даряването им с Нотариален акт №68, том II, рег.№2608, дело №216/2018г. на втората ответница Г. М. засяга правото й на собственост в размер на ½ ид. част от тях, тъй като първата ответница - Й. М.

2 е придобила, а след това дарила повече права от колкото притежава, което обуславя правния й интерес от завеждане на настоящия иск.

Ищцата твърди, че в годината, когато баща й Г. Б. починал - 2003г., едната от дъщерите й М. С. заминала да работи в чужбина. Поела изцяло грижите за двете й момчета Д. и К. С., които били близнаци на 6 години. Била свикнала всяка седмица да посещава бащината си къща, но грижата за децата, а и работата с ненормирано работно време като архивар и хигиенист, възпрепятствала редовно да я посещава.

Сочи, че с първата ответница Й. М. от 2003г. ползвали процесните сгради, като ключовете за къщата стояли под една саксия за цветя пред входната врата на къщата и който отивал в имота можел да влезе в нея.

Редовно всяка година на Задушница, която е три пъти годишно, пътувала с градския транспорт до гробищата на с.В., за да почете паметта на баща си и майка си. Преди гробищата отивала до къщата да види състоянието й - да няма счупено стъкло, паднала мазилка, отворени прозорци и т.н. Ходила била също така да обработва и събира реколтата в дворното място, като при всяко ходене проверявала състоянието на къщата и другите две сгради. Влизала в къщата, като я е почиствала, проверявала за неизправности по електрическата мрежа и ВиК инсталацията. Когато сестра й не била в имота се налагало с роднините, с които е ходила да прескачат оградата на имота, за да отворят външната врата, която можела да се отвори отвътре. Твърди, че многократно е искала ключа за външната врата на имота, за да има по-лесен достъп до къщата, но първата ответница й отговаряла, че й го е дала и няма само ключове да й дава, което не отговаряло на истината. Дъщерите й - С. Б. и Г.

С., които също посещавали къщата многократно са искали ключа за външната врата, за да си направят дубликат, но тя им отказвала, като заявявала, че го била дала на нея - ищцата К. З..

Посочва, че през 2008г. първата ответница й казала, че трябва да направят ремонт на покрива на къщата, което било свързано с неговото претърсване. Съгласила се, като й отговорила, че след като ремонтът бъде извършен ще даде половината пари.

През същата година била диагностицирана с хипертония и диабет.

Вследствие на тези заболявания зрението й рязко се влошило. Лекарите й препоръчали операция, за да предотвратят пълна загуба на зрение.

3

Операцията била на стойност около 2000 лв., като й били необходими пари и за лекарства за хипертония и диабет, заплащането, на които били непосилни за нея. Процесната къща имала сантиментална стойност за ищцата - там се е родила, преминало е детството й, до 6-годишна възраст родителите й отглеждали дъщерите й С. Б. и Г. С.. В същото време трябвало да се грижи за децата на другата й дъщеря М. С. и ако загубела зрението си, нямало кои да ги гледа. Взела трудното решение да продаде собствените си идеални части от дворните места, находящи се в с.В., за да има пари за операцията. Къщата и сградите в имота никога не би продала, за каквато и да е сума. През 2009г. се свързала с първата ответница и й предложила да закупи собствените й идеални части от дворните места за 5000 лева, на което тя се съгласила.

Преди сделката, пред дъщеря й Г. С., първата ответница заявила: „ще дам на майка ти 2000 лв. за къщата и всичко ще стане мое“. На нея - К. З. първата ответница не е предлагала да закупи идеалните й части от къщата, защото знаела, че никога няма да се съгласи. На сделката пред нотариус присъствала дъщеря й С. Б.. Първата ответница й заплатила сумата от 4850 лв., като за останалите 150 лв. й казала, че са за ремонта на покрива, който общо струвал 300 лв. След продажбата ищцата се подложила на операция, която заплатила с парите, получени от продажбата на собствените й идеални части от дворните места.

Твърди, че след продажбата, първата ответница прибрала всички ключове за имота. Дъщеря й С. Б., при едно от посещенията си в имота, заедно със синовете на М. С. - Д. С. и К. С., помолила първата ответница да й даде ключа за къщата, за да влязат. След пререкания, същата й дала ключа, като при тръгването си Стефка го оставила на обичайното място, след което ключът отново бил взет от първата ответница.

Ищцата твърди, че до 2017г. включително е заплащала дължимите данъци за сградите в имота. Тъй като от 2019г. не получавала известия за дължими данъци помолила през различни периоди от време някой от внуците й да провери каква е причината за това. От Община Септември им отговаряли, че сградите не са тяхна собственост и не могат да им предоставят информация. Това я принудило, въпреки че е трудноподвижна, през месец юли 2023г. да помоли внуците си Д. и К. С. да я закарат до Община Септември. Служителката в Общината й съобщила, че през 2017г. сградите са станали изцяло собственост на първата ответница, която през 2018г. ги е 4 дарила на втората ответница.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците Й. Г. М., с ЕГН ********** и Г. М. М., с ЕГН **********, и двете от гр.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул.’’******, че тя ищцата К. Г. З., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул.”****** е собственик по наследствено правоприемство на 1/2 идеална част от правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда от 72 кв.м., паянтова сграда от 18 кв.м. и паянтова сграда от 84 кв.м., построени в УПИ ХІІ-732, находящ се в кв.85 по плана на с.В., обл.Пазарджик и да отмени на основание чл.537 ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост, придобита по давностно владение №10, том IV, рег.№6410, нот. дело №513/2017г., с който първата ответница Й. М. е призната за собственик на двуетажна жилищна сграда от 72 кв.м., паянтова сграда от 18 кв.м. и паянтова сграда от 84 кв.м., построени в УПИ ХІІ-732, находящ се в кв.85 по плана на с.В., обл.Пазарджик до размера на ½ ид. части на така описаните сгради.

Моли да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Й. Г. М., чрез пълномощника й, с който оспорва изцяло предявения иск относно неговата основателност.

Възразява, че разгледана по съществото исковата претенция фактически и правно е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.

Твърди, че до смъртта на баща й Г. А. Б., който починал през 2003г., тя се грижела за него и многократно той й е заявявал, че този имот, заедно със сградите, е само за нея и желае да й го прехвърли. Тя отказвала да направи това, за да не се притеснява, както и да не създаде конфронтация между нея и сестра й - ищцата К. З.. След смъртта на баща й, ответницата, заедно с нейния съпруг М. М. започнали да владеят целия имот и процесните сгради и живеят всяка година периодично в имота от месец април до края на месец октомври, като обработвали дворното място и стопанисвали сградите. През останалата част от годината живеели в апартамент в гр.Пазарджик, тъй като е зимен период, като процесните сгради и имотът били заключени, а ключове имала само тя. Поради което било невярно твърдяното в исковата молба от ищцата К. З., че са ползвали процесните сгради общо, и същата е обработвала двора и 5 събирала реколта от него. Истина било, че ищцата идвала на Задушница, за да посети гробищния парк в с.В., но не било три пъти годишно, като още порядко посещавала процесните сгради, и то само, за да й гостува, чрез предварителна уговорка с нея по телефона. Вярно било, че прескачала оградата, за да влезе в имота когато ответницата не била там, но това не било защото входната врата не се отваряла отвън, а защото, както тя самата твърдяла в исковата молба, ответницата не желаела да й предостави ключ.

Именно поради факта, че владеела имота и сградите сама за себе си, изрично не допускала останалата наследница в имота.

Твърди, че през 2008г. направила основен ремонт на покрива на жилищната сграда, който платила сама. През 2009г. ищцата я потърсила с молбата да й продаде своята ½ ид. част от имота и процесните сгради, тъй като се налагало да се оперира и имала нужда от средства за своето лечение.

Смилила се над нея, все пак й е сестра, и заявила, че ще плати само за половината дворно място, тъй като счита, че сградите, които владее са нейна собственост, а и такава била волята на баща им. Тя се съгласила и извършили сделка пред нотариус, само за ½ ид. част от дворното място, като й платила посочената в нотариалният акт сума. Твърди, че след извършване на сделката, ищцата не е посещавала процесните сгради по никакъв повод, като същата го заявявала в исковата молба с изявлението, че не е имала ключове от имота.

Разпечатката съдържа 38 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/caa02ddb-fcbf-4626-9023-e96d90ae324b