Решение № 717 от 16.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Пловдив, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20215300502442 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивни жалби на СТ. П. Г. от гр.

Пловдив, ул. „Кедър“ №20, вх.б, ет.6, ап.18, ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Г.С., и „Дженерали Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №68, ЕИК 030269049, чрез пълномощника му юрк. В.Т., против

Решение

№260188 от 19.01.2021г., постановено по гр.д.

№3057/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 12-ти гр.с., поправено и допълнено с Решение №261256 от 20.04.2021г., с които „Дженерали Застраховане“ АД е било осъдено да заплати на СТ. П. Г. сумата от 15000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от пътно- транспортно произшествие, настъпило на 06.04.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба24.02.2020г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 141,67 лв.обезщетение за забава за периода от 15.06.2018г.-23.02.2020г., като за разликата над уважения размер от 141,67 лв. до пълния му предявен размер от 2579,17 лв. искът за обезщетение за забава е отхвърлен като 1 неоснователен.

С жалбите на СТ. П. Г. с вх. №263618/25.01.2021г. и вх.

№276835/05.05.2021г. решението се обжалва в частта му, с която е била отхвърлена претенцията й за присъждане на обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 141,67 лв. до пълния й предявен размер от 2579,17 лв., като се иска отмяна на решението в посочената му част и присъждане на сумата от още 2437,50 лв.- обезщетение за забава за периода 15.06.2018г.-23.02.2020г.

Постъпили са отговори на посочените жалби от насрещната страна по тях- „Дженерали Застраховане“

АД, чрез пълномощника на дружеството юрк. В.Т., с които жалбите се оспорват и се иска оставянето им без уважение.

С жалбата на „Дженерали

Застраховане“

АД с вх.

№277627/13.05.2021г. постановеното решението се обжалва в частта му, с която дружеството е било осъдено да заплати на СТ. П. Г. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7000 лв. до уважения размер от 15000 лв., като се иска отмяна на решението в посочената му част и отхвърляне на исковата претенция за посочената разлика.

Постъпил е отговор на жалбата от насрещната страна по нея- СТ. П.

Г., чрез пълномощника й адв. Г.С., с който същата се оспорва и се иска потвърждаване на обжалваното решение.

С жалбата на „Дженерали

Застраховане“

АД с вх.

№266434/11.02.2021г. се обжалва постановеното Решение №261256 от 20.04.2021г. за поправка и допълване на основното решение. Излагат се доводи за недопустимост на същото в частта му, с която е било постановено допълване на основното решение с произнасяне по претенцията за заплащане на обезщетение за забава за периода 15.06.2018г.-23.02.2020г., като се иска обезсилването му в посочената част. В частта му, с която съдът е постановил поправка на допусната очевидна фактическа грешка с присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба, се твърди, че решението е неправилно, тъй като в мотивите не била формирана воля, че законната лихва се дължи от посочената дата. Предвид горното се иска отмяна като неправилно на решението за поправка на очевидна фактическа грешка.

2

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват процесуално допустими.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбите, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.432 във връзка с чл.477 от КЗ, предявен от СТ. П. Г. против „Дженерали Застраховане“ АД, с който се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 15000 лв.- застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 06.04.2018г., на републикански път ІІ-86, км. 21+500, причинено по вина на водача Е.И.И. при управление на лек автомобил „Мерцедес Бенц" с per. № РВ2255РС, за който е бил сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска оттоворност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на уведомяването- 15.06.2018г. до окончателното й заплащане. След оставяне на исковата молба без движение от съда, изпълнявайки дадените й указания ищцата е посочила, че претендира законна лихва в размер на 2579,17 лв. за периода от 15.06.2018г. до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба- 23.02.2020г., за разглеждането на която претенция съдът е събрал съответната държавна такса. С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е приел, че на 06.04.2018г. по вина на 3 водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, е настъпило описаното в исковата молба ПТП, при което на ищцата са били причинени травматични увреждания. Съдът е приел, че с оглед установените по делото болки и страдания исковата претенция на ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв. е изцяло основателна, поради което е уважил същата. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава съдът е изложил съображения, че законна лихва върху претендираната сума се дължи след изтичане на тримесечния срок, в който застрахователят следва да се произнесе по отправената му претенция, поради което е присъдил такава от 21.01.2020г., като е определил размера й до 23.02.2020г.141,67 лв., а за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 2579,17 лв. е отхвърлил иска.

Така постановеното решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила в частта му, с която искът за заплащане на обезщетение за забава е уважен до размера от 7000 лв. По отношение на приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна. Предвид горното и с оглед частичното уважаване на исковата претенция, за което първоинстанционното решение е влязло в сила, то по делото следва да се приеме за доказано настъпването на описаното в исковата молба ПТП, противоправното и виновно поведение на водача на лекия автомобил „Мерцедес Бенц" с per. № РВ2255РС, както и обстоятелството, че към датата на произшествието за същия е бил сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска оттоворност“ с ответното дружество.

Предмет на въззивно обжалване от страна на ответника „Дженерали Застраховане“ АД е решението в частта му за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за разликата над 7000 лв. до пълния му предявен размер от 15000 лв. Във въззивната жалба се излагат доводи, че съдът неправилно е определил размера на дължимото обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на посочената разпоредба, дадени в Постановление на Пленума на В ърховния съд №4/1968 г. при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. Към исковата молба ищцата е представила болнични листове, видно от които след настъпване на пътно- транспортното произшествие е била в отпуск поради временна неработоспособност в периода 07.04.2018г.-04.12.2018г. В същите като диагнози е посочено: вътречерепна травма, световъртеж от централен произход, церебрастения посттрауматика, енцефалопатия посттрауматика.

Представени са и амбулаторни листове за извършени прегледи на ищцата на датите 10.04.2018г., 14.05.2018г., 20.06.2018г., 13.07.2018г., 14.08.2018г., 31.08.2018г., 10.09.2018г., 19.09.2018г., видно от които ищцата е имала оплаквания от силно главоболие, гадене, болки във врата, световъртеж, изтръпване на ръцете, затруднен говор и походка, прилошаване, като са й били предписани лекарства. Видно от представената епикриза, издадена от МБАЛ- Медицински комплекс „Св.

Иван Рилски“- гр. Пловдив, ищцата е била настанена на лечение в болницата в периода 22.06.2018г.-01.07.2018г. с диагноза световъртеж от централен произход и оплаквания от изтръпване и слабост в крайниците, причерняване пред очите, залитане при ходене, забавен и неясен говор, замайване и нестабилност. От представеното експертно решение от 05.10.2018г. на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД се установява, че ищцата е призната за временно неработоспособна с поставена диагнозадруги вътречерепни травми, посттравматична енцефалопатия, дискоодинационен синдром, церебрастенен и психоорганичен синдром.

От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на представените медицински документи, се установява, че при процесното ПТП на ищцата С.Г. е било причинено: контузия на главата и шията, вътречерепна травма, представена от следи от минимален кръвоизлив под меките мозъчни обвивки вдясно челно, които травматични увреждания са причинени от свръхмерното движение 5 на шията /камшичен удар/ и удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали при ПТП като водач на лек автомобил, блъснат отзад от друг лек автомобил. Оздравителният период на тези увреждания е около 8-9 месеца, за да се превъзмогнат остатъчните от тях явления- световъртеж и моторна афазия.

Оплакванията на ищцата от изтръпване и слабост в ръцете са в резултат на дегенеративните увреждания на прешлените в шийния сегмент, които нямат причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Преходната моторна афазия и световъртежа могат да бъдат резултат от понесената вътречерепна травма. Към момента на изготвяне на експертизата пострадалата се е възстановила от получените травматични увреждания и от остатъчните явления. Непосредствено след инцидента е изпитвала от умерени до слаби по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес.

От показанията на св. М.В.-майка на ищцата, се установява, че след инцидента през април 2018г. ищцата страдала от силни световъртежи, гадене, губела равновесие и говор, падала на пода, бъркала думи.

Предвид положението й не можела да излезе навън без придружител.

След като положението й се влошило през м. юни била хоспитализирана.

Състоянието й не се променило и след престоя в болницата, като до 04.12.2018г. била в болнични. През този период си била вкъщи, като била гледана и водена от свидетелката. Не можела да чете и гледа телевизия и била постоянно на легло и в затъмнена обстановка.

Получила уплаха от това, че може да падне и да се нарани.

От показанията на св. М.П., която е пътувала заедно с ищцата в момента на инцидента, се установява, че на следващия ден ищцата й се оплакала, че получава припадъци и световъртежи. Започнало ходене по болници, като майка й я гледала осем месеца. В този период ищцата не си вдигала телефона, като успели да се чуят само веднъж и ищцата казала, че трябва да е на тъмно, главата й да е в покой и да няма телевизор.