Решение № 286 от 23.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Пловдив , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елена Д. Герцова при участието на секретаря Елена И. Ралчева като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20215330200229 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-013596 от

02.12.2020г. на Началник група при Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, с което на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на Т. А. Г. от г..., ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” в размери съответно на 20лв. и 20лв. за извършени административни нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Т. А. Г. обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалния и материалния закони, по изложени в жалбата съображения. Редовно призован, се явява в съдебно заседание и както лично, така и чрез процесуален представител пледира за отмяна на наказателното постановление с доводи за наличие на процесуални нарушения. Претендира да му бъдат присъдени разноски.

Въззиваемата страна – Сектор ПП към ОД МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

1

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против Т. А. Г. , за това, че на 07.11.2020г. около 10.50ч., в община Марица на път Автомагистрала № А-1 – АМ „Тракия“, км.121, посока гр.Бургас, като водач на лек автомобил – Мерцедес Ц 180 с рег. № ..., държава България, при обстоятелства: управлява лек автомобил Мерцедес Ц 180 с рег.№ ..., собственост Д. Т. Г. с ЕГН ..., като извършва следните нарушения: 1.

Нарушава пътен знак „Г-1“ – Задължително направо след знака.; 2. Нарушава пътна маркировка „М-1“., с което е извършил: 1.Не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка. 2. Не съобразява поведението си с пътната маркировка.

С това виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.6, т.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН от 07.11.2020г., съставен от А. К. М. – м.а. при Сектор Пътна полиция към ОДМВР Пловдив, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

Така описаната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото доказателства, като съдът цени събраните по делото писмени доказателства като обективни, непротиворечиви и достоверни. В тази връзка съдът намира, че категорично се доказват извършените от страна на жалбоподателя нарушения, за което същият не спори.

Въпреки горното Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения, което се явява основание за отмяна на постановлението, като съображенията за това са следните:

В АУАН липсва описание на нарушенията и същите са квалифицирани по чл.6, т.1 пр.3 и пр.4 от ЗДвП, за разлика от наказателното постановление, където са описани и квалифицирани по следния начин: „1.Не съобразява 2 поведението си с пътните знаци и маркировка., с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП. 2. Не съобразява поведението си с пътната маркировка, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП.“.

Наред с това, налице е и разминаване в правната квалификация на деянията, посочена в АУАН и НП, тъй като в АУАН същите са квалифицирани еднократно под нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП в съответните предложения, визиращи различните форми на изпълнително деяние на предвиденото в чл.6, т.1 от ЗДвП нарушение, а в наказателното постановление деянията са били квалифицирани като две отделни нарушения съответно по чл.6, т.1 от ЗДвП. Както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали противоправната деятелност на жалбоподателя незаконосъобразно, понеже същата се е изразила в осъществяването на състава на две различни административни нарушения, изводимо от фактическите обстоятелства, изложени в АУАН и НП, а именно „несъобразяването на поведението с пътните знаци“, което представлява нарушение на чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП и „несъобразяване поведението си с пътната маркировка“, което представлява нарушение на чл.6, т.1, пр.4 от ЗДвП. Тоест това са два различни фактически състава и следва същите да бъдат самостоятелно квалифицирани, а не както общо е сторил това актосъставителят. На свой ред наказващият орган макар да е квалифицирал деянията в тяхната реална съвкупност, то неправилно е посочил правната квалификация, тъй като се е задоволил единствено да посочи за нарушен чл.6, т.1 от ЗДвП и за двете нарушения, без обаче да отрази в коя от съответните хипотези е реализиран фактическия състав, доколкото цитираната за нарушена правна норма съдържа няколко такива, очертаващи различни форми на изпълнително деяние на нарушението. Допълнително в наказателното постановление наказващият орган е допуснал несъответствие във фактическото и юридическото обвинение досежно нарушението, визирано в пункт 1 от НП, защото като фактически обстоятелства е отразил нарушаването на пътния знак, а като описание на нарушението е посочил „несъобразяване на поведението с пътните знаци и маркировката.“.

Същевременно е създадена процесуална ситуация, при която за едно и също деяние – нарушаването на пътната маркировка, водачът е наказан два пъти, както по пункт 1, така и по пункт 2 от наказателното постановление, което е недопустимо, като в пункт 2 изрично е посочено, че не е съобразил 3 поведението си с пътната маркировка, за което деяние не са описани различни фактически положения, както и същият е санкциониран на различни основания. Както в АУАН, така и в НП, фактически обстоятелства, при които се твърди да е осъществено нарушението са напълно схематично изложени, като единствено е посочено, че нарушава пътна маркировка „М-1“, без да е описано каква точно е тази маркировка и какво изискване поставя пред водачите.

На последно място, в наказателното постановление и двете деяния са наказани по реда на различни норми, макар да са квалифицирани по идентичен начин. Всъщност нарушението по пункт 1 от наказателното постановление, а именно за несъобразяване на поведението с пътните знаци и маркировка е наказано по реда на чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба 20 лв., водач, който нарушава правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение. В случая нарушението, което се наказва по реда на цитираната санкционна норма по никакъв начин не съответства на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП в хипотезата на нарушена пътна маркировка.

Визираните по-горе процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като същите са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и възможността му да я реализира в пълен обем , тъй като го поставя в невъзможност категорично и недвусмислено да узнае какво нарушение му се вменява, при какви обстоятелства е осъществено то, кой е нарушения закон и законосъобразно ли му е наложена санкцията, тоест касае се за нарушения на императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН /досежно АУАН/ и на чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и пр.4, т.6 и т.7 от ЗАНН /досежно НП/. Коментираните процесуални нарушения са неотстраними в настоящата съдебна инстанция предвид въззивните функции на същата и са основание за отмяна на наказателното постановление.

По отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане единствено от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесното 4 наказателно постановление, съдът счете, че такива разноски се дължат на жалбоподателя, като приема тази му претенция за основателна, поради което и следва същите да му бъдат присъдени, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 20-1030-013596 от 02.12.2020г. на Началник група при Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, с което на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на Т. А. Г. от ..., ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” в размери съответно на 20лв. и 20лв. за извършени административни нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.6, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 20-1030-013596 от 02.12.2020г. на Началник група при Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, с което на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на Т. А. Г. от ..., ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” в размери съответно на 20лв. и 20лв. за извършени административни нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати в полза на Т. А. Г. , ЕГН **********, сума в размер от 300 /триста/ лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред РС - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5