Решение № 3366 от 04.07.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12363/2023
- Вид
- Решение № 3366
- Подписан
- 04.07.2025
- В сила
- 24.07.2025
- Състав
- Ирена Славова Аврамова - Смит
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 243 - чл. 249 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 243 - чл. 249 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 243 - чл. 249 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 243 - чл. 249 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 243 - чл. 249 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 243 - чл. 249 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 243 - чл. 249 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 249, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл. 71 - 74 · Закон за собствеността
- чл. 72 · Закон за собствеността
- чл. 71 - 74 · Закон за собствеността
- чл. 71 - 74 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 3366 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330112363 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. В. Ф., ЕГН **********, срещу С. З. П., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответник С. П., че ищец Д. Ф. е собственик на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в гр. П., ул. "З." №..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап.
..., представляващ жилище – апартамент с площ от ... кв.м, ведно с избено помещение № ... и 0,99 % идеални части от общите части на сградата, както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху посочената идеална част от имота, както и е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, с който се претендира да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1650 лева, представляваща обезщетение за лишаването от възможността ищцата да ползва притежаваната от нея идеална част от процесния недвижим имот в периода от 14.10.2022 г. до датата на подаване на исковата молба /23.08.2023 г./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /23.08.2023 г./, до окончателното изплащане.
1
В исковата молба и в уточняващи молби от 04.10.2023 г. и 11.12.2023 г. се твърди, че ищцата Д. В. Ф. и нейната сестра В.В.Т. (починала на 15.02.2023 г.) били съсобственици при равни права на гореописания недвижим имот, който придобили по наследство от своите родители В.Д.В. и С.С.В.. Посочва се, че наследодателите на ищцата са придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 38, ведно с избено помещение № ..., както и 0,99 % идеални части от общите части на сградата, чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № *****. Посочва се, че на 15.07.2000 г. ответникът С. П. сключила брак с племенника на ищцата и тъй като нямало къде да живеят, родителите на ищцата им предоставили процесното жилище за временно ползване докато си осигурят собствено такова. Твърди се, че П. продължава да ползва жилището до датата на подаване на исковата молба и след разтрогването на брака им с племенника на ищцата, въпреки възраженията на последната. Поддържа се, че ответницата отказвала да напусне доброволно жилището и да заплаща наем за ползването на имота, съобразно притежаваните от Д. Ф. идеални части в съсобствеността на апартамента. Поради това била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на ответницата на 13.10.2022 г. чрез ЧСИ С. Горчев, с която ищцата поискала в 7- дневен срок от получаване на поканата, П. да освободи владението/държането на процесния апартамент, който ползва без правно основание и по този начин се обогатява за сметка на ищеца, както и да заплати обезщетение в размер на пазарния наем на имота за ползването на същия.
Предвид изложеното е отправено искане да бъдат уважени гореописаните искови претенции. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответник С. З. П. чрез адв. С. Т., със становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е съсобственик в процесното жилище, както и че същото е останало в наследство на ищцата и нейната сестра след смъртта на техните родители. Посочва се, че през месец юли 2000 г. ответницата е сключила граждански брак с В.А.П., който се явява внук на тогавашните собственици на имота. Оспорват се твърденията в исковата молба, че В. и С.В. са предоставили жилището на ответницата и съпруга й за временно ползване докато си осигурят собствено такова.
Ответната страна поддържа, че процесното жилище е предоставено на семейството от В. и С.В. като сватбен дар, което обстоятелство било 2 оповестено и известно на членовете на цялото семейство. Твърди, че след получаването на жилището, ползването на същото от семейството на П. е установено като фактическо положение, което обаче не е материализирано по съответния нотариален ред и не е осъществено прехвърляне на имота.
Поддържа, че и до момента е налице валиден граждански брак между съпрузите, в който смисъл се оспорва твърдението на ищцата, че бракът е разтрогнат. Твърди се, че ползването на жилището от ответник П. и семейството й всякога е било на валидно основание. Посочва се, че след смъртта на първоначалните собственици, наследникът В.В.Т. е дала изрично съгласие за това нейната част от процесното жилище да продължи да се ползва от ответницата и семейството й. По отношение на собствената на ищеца Д. Ф. идеална част от имота се сочи, че тя никога не е била препятствана, още по-малко от П., да владее и ползва жилището, съобразно притежаваните от нея права. Поддържа се, че ответник С. П. не е собственик, няма валиден документ за собственост и не е владелец на имота, респективно по никакъв начин не ограничава упражняването на владението на ищеца.
Твърди се, че ответникът и семейството й държат ½ идеална част от имота за собственика В.Т. и впоследствие за нейните правоприемници. Ответната страна счита, че поканата за доброволно изпълнение не доказва по никакъв начин твърдението, че П. и семейството й държат без основание собствената на ищцата ½ идеална част от имота и/или я препятстват да ползва същия.
Сочи се, че с изпратената от ищеца покана, която е действала чрез пълномощника си, е поискала ответникът да освободи
„владението/държането“ на цялото жилище и да предаде ключовете и държането на пълномощника. В този смисъл се твърди, че към датата на поканата, а и към настоящия момент, ищецът няма и не е имала основание да иска владението/държането на цялото жилище, тъй като е собственик на ½ идеална част от същото, съответно ответникът няма и не е имала право и основание, дори да може, да предостави изцяло фактическата власт върху имота. Изтъква се, че не е ясно поради каква причина поканата е адресирана единствено до ответник П., но не и до съпруга и децата й. Поддържа се, че нито от ответника, нито членовете на семейството й са отказвали на ищеца достъп и ползване на имота съобразно притежаваната квота. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота, ответната страна счита предявения иск за неоснователен, доколкото поддържа, 3 че не е собственик и владелец, а единствено държател, заедно със семейството си, на ½ идеална част от имота за съсобственика В.Т., респективно за нейните правоприемници. Счита, че дори да е налице основание за подобно обезщетяване, то претенцията следва да бъде насочена към съответния владелец (съсобственик), който евентуално да е лишил ищцата от ползване.
Изтъква, че между страните няма сключен договор за наем, респективно не съществува задължение по наемно правоотношение. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
При условията на евентуалност, в случай че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС бъде уважен, с отговора на искова молба е направено възражение за право на задържане до заплащането на извършените в процесния имот подобрения. В тази връзка, в молба – уточнение от 05.12.2023 г. и молба от 11.12.2023г. се излагат твърдения, че ответник П. ползва имота на валидно правно основание, както и че в същия са извършени подобрения в периода 2000 г. – 2011 г. Поддържа се, че подобренията са извършени със знанието и съгласието на собствениците на имота – В. и С.В., за да се приведе същият в нормално състояние за ползване от семейството на ответника.
Твърди се, че в процесния имот са извършени следните подобрения: 1. Пълна подмяна и изграждане на нова електрическа инсталация – извършено през втората половина на 2000 г., на стойност 4800 лв.; 2. Пълна подмяна на дограмата в жилището и поставянето на алуминиева дограма: поставяне на тройни прозорци в кухня, хол, спалня, поставяне на отдушник баня, стенен гардероб в коридор, остъкляване на западна тераса – извършено през втората половина на 2000 г., на стойност 8300 лв.; 3. Поставяне на подови настилки (ламиниран паркет) – извършено през втората половина на 2000 г., на стойност 2100 лв.; 4. Поставяне на кухненско оборудване (трайно прикрепено) – извършено през 2011 г., на стойност 4200 лв.; 5. Ремонт на баня и поставяне на теракот: подмяна на водопровод – извършено през втората половина на 2000 г., на стойност 1500 лв., както и поставяне на теракот, подмяна на мивка, тоалетна и душ кабина – през 2011 г., на стойност 6000 лв.; 6. Поставени нова външна врата и интериорни врати – извършено през втората половина на 2000 г., на стойност 2900 лв.
С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 4
03.02.2025 г., на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, чрез увеличаване на неговия размер от сумата в размер на 1650 лева на сумата в размер на 2907 лева.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От представения по делото Нотариален акт № *****, се установява, че В.Д.В. е признат за собственик на апартамент № ..., бл. ..., кв. "В.К." ет. ..., вх.
..., с площ от 62,89 кв. м. заедно с избено помещение № 23, както и 0,99 % ид. ч. от общите части на сградата. В кадастралната карта и кадастралните скици на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, имотът е заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес: гр. П., р. "И", ул. "З." №..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., намиращ се на етаж 4 в сграда с идентификатор *****, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, с площ от 62,89 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № ... и 0,99 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседни СОС: на същия етаж – *****, под обекта – ***** и над обекта – *****.
Видно от удостоверение за наследници на В.Д.В., издадено от Община Пловдив, същият е починал на 25.10.2012 г. и е оставил за свои наследници по закон – С.С.В. /съпруга/, Д. В. Ф. /дъщеря/ и В.В.Т. /дъщеря/. На 25.06.2015 г. е починала С.С.В. и е била наследена от двете си дъщери – ищцата Д. Ф. и В.Т..
За последната по делото има данни, че е починала на 15.02.2023 г., но не е представено удостоверение за наследници.
По делото е представена покана за доброволна изпълнение от ищцата Д.
Ф. до ответницата С. П., с която последната е поканена в 7-дневен срок от получаването й да освободи владението/държането на процесния апартамент и да заплати обезщетение за ползването му в размер на пазарния наем съобразно притежаваната от ищцата квота в съсобствеността. Поканата е връчена чрез ЧСИ на 13.10.2022 г. на В.В.Т., посочена като свекърва на адресата, с поето задължение за предаване.
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства 5 чрез разпит в качеството на свидетел на В.А.П., който е племенник на ищцата Д. Ф. и съпруг на ответницата С. П.. От показанията му се установява, че е роден и израснал в процесното жилище, като през 2000 г. сключил граждански брак с ответницата и заедно останали да живеят в него. Споделя, че баба му и дядо му са казвали, че жилището е негово, но официално не било прехвърлено в негова собственост. Свидетелят разказва, че през 2000 г. или 2001 г. извършил ремонт в апартамента, като сменил дограмата и направил изолация, а през 2010 г. направил цялостен вътрешен ремонт. Всичко извърши със собствени средства и без участие от страна на леля му. Сочи, че към момента с ответницата са във фактическа раздяла, а преди около 5 – 6 години напуснал процесния апартамент. От тогава цялото жилище се ползва от съпругата и децата му. Споделя, че леля му не е имала претенции към него, като от дълго време не разговаряли, а и тя пребивавала в Нидерландия. Съдът кредитира показанията на свидетеля, които намират се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Разпечатката съдържа 29 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca9f7b8c-fdda-4da9-9801-8c07e147cd5f