Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 157 от 15.07.2024, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 242/2024
Вид
Решение № 157
Подписан
15.07.2024
В сила
09.08.2024
Състав
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Девня, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря А. С. като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20243120100242 по описа за 2024 година

Предявен е от ищеца Д. Й. В. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ за осъждане на ответника ОБЩИНА ВЪЛЧИ ДОЛ, ЕИК ***, да заплати остатък от дължимо обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в общ размер на 2536 лв. по Заповед №23-1396 от 08.12.2023г. и по Заповед №23 -1395 от 08.12.2023г., с които са прекратени на основание чл. 328, ал.1, т.10б КТ срочен трудов договор №44/29.09.2023г. с времетраене до 06.04.2024г., по който ищцата е изпълнявала длъжността “ медицинска сестра “ по проект “ Грижа в дома на Община Вълчи дол “ и срочен трудов договор №1/01.03.2023г. с краен срок на трудовия договор 01.04.2024г. по който ищцата е изпълнявала длъжността “ ръководител проект “ , ведно със законната лихва от 13.03.2024г. / датата на подаване исковата молба / до окончателното изплащане на сумата .

Ищецът твърди, че с работодателя ОБЩИНА ВЪЛЧИ ДОЛ, ЕИК ***, е бил в трудово-правни взаимоотношения като ръководител проект на срочен трудов договор със срок от 13 месеца, начало на трудовия договор на 01.03.2023г. и като медицинска сестра по проект „ Грижа в дома на Община Вълчи дол „ по срочен трудов договор със срок на изпитване от 1 месец и с начало на изпълнение 02.10.2023г. и времетраене до 06.04.2024г.

Със Заповед №23-1396 от 08.12.2023г. и със Заповед №23 -1395 от 08.12.2023г. са прекратени двата срочни трудови договора. Община Вълчи дол по Заповед №23-1396 от 08.12.2023г. е изплатила на ищцата обещетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 468 лева. Община Вълчи дол по Заповед №23-1395 от 08.12.2023г. е изплатила на ищцата обещетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 800 лева. Съгласно чл. 326, ал.2 КТ срока на предизвестие на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка по договора. Следователно ответникът дължи 1 обещетение не за един месец, както е записано в двете заповеди, а общо за три месеца или доплащане за още по два месеца допълнително по всяка една заповед.

В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез адвокат Н. С. без приложено пълномощно от адв. С. за процесуално представителство по делото към исковата молба е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че чрез 4 броя платежни нареждания от 12.04.2024г. е изплатена изцяло претендираната нетна сума за обещетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ.

След насрочване делото за разглеждане в о.с.з. ответникът представя писмени доказателства за доплащане на претендираните суми за обещетение по чл.220, ал.1 КТ и в о.с.з. моли за отхвърляне на иска поради това, че претендираните суми са заплатени.

В о.с.з. ищецът, лично и чрез процесуален представител адв. С. Г. от ВАК признава така извършените плащания и заявява, че претендира сумите за разноски за адвокатско възнаграждение, които са останали незаплатени от ответника.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна и от правна страна :

Няма спор между страните, а и от представените писмени доказателсва се установява, че на 01.03.2023г. ищцата е сключила с ответната Община Вълчи дол срочен трудов договор №1/01.03.2023г. на осн. чл.68, ал.1, т.1 КТ , по който изпълнявала длъжността “ ръководител проект “ . Срокът на трудовия договор е 13 месеца. Продължителността на работното време 4 часа на ден при петдневна работна седмица, а основното месечно възнаграждение 800 лв. Срока на предизвестие при прекратяване на договора е 3 месеца за двете страни, но не повече от остатъка от договора.

Няма спор между страните, а и от представените писмени доказателсва се установява, че на 29.09.2023г. ищцата е сключила с ответната Община Вълчи дол срочен трудов договор №44/29.09.2023г. на осн. чл.110 КТ вр. чл.68, ал.1, т.1 КТ и чл. 70 КТ, по който изпълнявала длъжността “ медицинска сестра “ по проект “ Грижа в дома на Община Вълчи дол “ с работно време от 4 часа на ден при петдневна работна седмица и основно месечно трудово възнаграждение от 468 лв. Срока на изпитване е 1 месец и е утоворен в полза на работодателя. Начало на изпълнение на трудовия договор е от 02.10.2023г.

Времетраенето на трудовия договор е до 06.04.2024г. включително. Срока на предизвестие при прекратяване на договора е 3 месеца за двете страни, но не повече от остатъка от договора.

Със Заповед №23 -1396 от 08.12.2023г. и Заповед №23-1395 от 08.12.2023г. и двата трудови договора били прекратени на основание чл. 328, ал.1, т .10б от КТ.

Видно от Разпореждане №********** от 05.01.2022г. на ТП на НОИ Варна ищцата по време на прекратяване на трудовите договори е била лице, което е получавало лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Представена е покана до Кмета на Община Вълчи дол, връчена чрез Телепоща на 07.02.2024г, от ищцата за доброволно плащане от работодателя на обещетение в размер на 2 две месечни брутни трудови възнаграждения допълнително по Заповед №23 -1396 от 08.12.2023г. в размер на 936 лева и по Заповед №23-1395 от 08.12.2023г. в размер на 1600 лева.

С отговора на исковата молба са представени четири броя платежни нареждания от 12.04.2024г. на обща стойност от 2276 лева за доплащане на ищцата на обещетение по чл.220, ал.1 КТ и внесен ДОД

Видно от изслушаното по делото експертно заключение на вещото лице Я. Л. размера на дължимото на ищцата обещетение по чл.220, ал.1 КТ по договор №1/01.03.2023г. за длъжност “ ръководител проект “ е в размер на 1816,34 лв ., размера на дължимото на ищцата обещетение по чл.220, ал.1 КТ по договор №44/29.09.2023г. за длъжност “ медицинска сестра “ е в размер на 1263 лв . Ответникът е платил на ищцата част от претендираните суми преди и след предявяване на исковата молба, като е налице остатък от дължимото обещетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 7,34 лева по договор №1/01.03.2023г. за длъжност “ ръководител проект “. Размерът на законната лихва върху дължимата сума на ищцата от датата на предявяване на исковата молба – 13.03.2024г., до датата на плащане 12.04.2024г. , е в размер на 24,32 лева.

Ответникът след изслушване експертното заключение на вещото лице е представил в следващо по делото о.с.з. платежно нареждане за заплатена в полза на ищцата сума в размер на 31, 66 лева. В същото о.с.з. ищцовата страна признава, че претендираните вземания за главница и законна лихва са погасени с така извършените от ответната община плащания, но са останали незаплатени разноските по производството, сторени от ищцата за възнаграждение на един адвокат.

С оглед изложеното, съдът като съобрази извършеното в хода на производството плащане, намира, че предявения иск по реда на чл. 2220, ал.1 КТ е доказани по основание и размер. Извършеното плащане на дължимите суми съставлява факт, настъпил след завеждане на делото, който е от значение за спорното право. Предвид нормата на чл. 235, ал.

3 ГПК доколкото претенциите на ищеца са удовлетворени чрез погасяване на претендираните суми за главница и за лихва , исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. Тъй като ответникът е причина за завеждане на делото, съдът съобразявайки и че претендираните суми са погасени чрез плащане едва в хода на исковия процес, формира извод за отхвърляне на исковете като погасени чрез плащане.

По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца, ако същото е било ликвидно и изискуемо вземане към датата на исковата молба. За казусът исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след получаване на покана за доброволно плащане и 3 след предявяване на исковата молба, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото по арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждание. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършените плащания са едва след получаване на покана за доброволно изпълнение и препис от исковата молба, поради което не освобождават ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца разноските за адвокатско възнаграждание в размер на 500 лева

Съдът намира възражението за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждание на процесуалния представител на ищцата за неоснователно. Същото е съобразено с размера на претендираната от ищцата сума по иска по чл.220, ал.1 КТ и с минималния размер по НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, като процесуалния представител на ищцата адв. Сн. Г. от ВАК участва във всички съдебни заседания и направи доказателствени искания за назначаване на съдебна експертиза с оглед заплащане на остатъка от претендираното обещетение и на лихвите от датата на предявяване на исковата молба.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 101,44 лева държавна такса и сумата от 100 лева възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. В. с ЕГН **********, ***, иск с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ за осъждане на ответника ОБЩИНА ВЪЛЧИ ДОЛ, ЕИК ***, ***, да заплати остатък от дължимо обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в общ размер на 2536 лева / две хиляди петстотин тридесет и шест лева / по Заповед №23-1396 от 08.12.2023г. и по Заповед №23 -1395 от 08.12.2023г., с които са прекратени на основание чл. 328, ал.1, т.10б КТ срочен трудов договор №44/29.09.2023г. с времетраене до 06.04.2024г., по който ищцата е изпълнявала длъжността “ медицинска сестра “ по проект “ Грижа в дома на Община Вълчи дол “ и срочен трудов договор №1/01.03.2023г. с времетраене на договора 13 месеца, по който ищцата е изпълнявала длъжността “ ръководител проект “ , ведно със законната лихва от 13.03.2024г. / датата на подаване исковата молба / до окончателното изплащане на сумата поради извършени плащания в хода на делото.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВЪЛЧИ ДОЛ, ЕИК ***, ***, да заплати на Д. Й. В. с ЕГН **********, ***, направените в настоящото исково производство разноски за адвокатско възнаграждание в размер на 500 лева / петстотин лева /

4

ОСЪЖДА Община Вълчи дол, ЕИК ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Девня разноски по делото в размер на 101, 44 лева / сто и един лева и 44 стотинки / държавна такса за иска с основание чл.220, ал.1 КТ , както и сумата от 100 лева / сто лева / възнаграждение за вещо лице по назначената от съда съдебно–счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________

5