Определение № 22036 от 15.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22036 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева

Членове:

А. Маджев

Илина В. Златарева Митева като разгледа докладваното от Илина В. Златарева Митева Въззивно частно гражданско дело № 20261100510016 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД срещу определение №30098/19.08.2026г., постановено по гр. д. № 29946/2025 година по описа на СРС, 118 състав, с което първоинстанционният съд е обявил, че българският съд не е международно компетентен по исковете, предявени срещу Л.С. М Т., гражданин на Белгия, и е прекратил производството по делото.

Жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено. Поддържа, че от изтичането на срока за продължително пребиваване на ответника в Република България не следвал извод за промяна в местоживеенето му, каквато не се установявала по делото. Излага, че според практиката на СЕС при невъзможност да се установи местоживеенето на ответника, компететната е юрисдикцията по последното известно такова, защото в противен случай не може да се определи компетентния съд, при което кредиторът е поставен в невъзможност да установи пред съдилищата на коя държава следва да предяви вземането си, което влизало в колизия с правилата за международната компетентност и необходимостта да бъде гарантирано ефективното право на достъп до съд. Счита, че преди да прекрати делото първостепенният съд следвало да извърши необходимите действия за изясняване актуалното местоживеене на ответника. С тези съображения иска отмяната на атакуваното прекратително определение.

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на проверка акт по чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК в срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съдът достига до този извод със следните съображения:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от 23.05.2025г. с ищец „Уникредит България“ АД, с която срещу Л.С. М Т. с посочен адрес в гр. София са предявени осъдителни искове за парични вземания по Договор за кредитна карта на физически лица от 25.09.2019г.

Адресът на кредитополучателя по договора съвпада с посочения адрес на ответника по делото, който, обаче, се потвърждава като актуален към 15.08.2019г., от служебно изискана справка от Дирекция „Миграция“.

Изпратеното съобщение до този адрес се връща в цялост след трикратни посещения с 1 отбелязване от връчителя, че адресатът не е открит и няма достъп до къщата, при което и след още три посещения е залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК, като ответникът не се е явил в канцеларията на съда за получаване на книжата.

В изпълнение на указанията, които са дадени законосъобразно от районния съд с разпореждане от 06.02.2026г., ищецът е посочил, че ответникът е гражданин на Кралство Белгия, както и че единственият известен му адрес на Л.С. М Т. е посочил с исковата си молба.

Видно от представеното от ищеца копие от разрешение за пребиваване на гражданин на ЕС, срокът на продължителното пребиваване на Т. Л.С. е изтекъл на 15.08.2024г.

Няма спор, че с оглед данните за гражданството на молителя, спорът е с международен елемент. Споделя се изводът на първостепенния съд, че доколкото не се твърди и не се установява договорът за кредит да е сключен за обслужване на търговската дейност или професията на ответника, последният има качеството на потребител, което обуславя извод за приложимост на правилото на чл. 18, ар. 2 от Регламент 1215/2012г., което предвижда международната компетентност на съда по местоживеенето на потребителя.

Правилен е и изводът на районния съдия, че релевантен за тази преценка е именно моментът на предявяване на иска, а не датата на сключване на договора.

Преждевременна се явява, обаче, преценката на първостепенният съд, че въз основа на данните за изтичането на срока за продължителното пребиваване на ответника в Република България към тази дата и отсъствието на ответника от декларирания адрес, българският съд не е международно компетентен по предявените искове. В практиката на ВКС, обективирана в определение №721 от 06.03.2025г. по ч.т.д № 165/2025г. на I т.о., определение № 63/28.01.2021г. по ч.т.д.№ 2175/2020г., II т.о., определение № 217 от 07.04.2015г. по ч.гр.д. № 522/2015г., III г. о., и определение № 432 от 22.11.2017г. по ч.гр.д. № 3834/2017г., III г.о., е прието, че в Регламент (ЕС) 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела са предвидени няколко основания за международна компетентност, поставени в йерархична структура, които се прилагат при наличието на точно определени предпоставки, съответно: изключителна компетентност /чл. 24/, мълчаливо учредена компетентност /чл. 26/, споразумение за избор на съд /пророгация на компетентност по чл. 25/, компетентност по застрахователни, потребителски и трудови договори /раздели 3, 4 и 5/, обща компетентност /чл. 4/, специална компетентност /раздел 2/.

Съгласно чл. 26, § 1 от Регламента, извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава-членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на чл. 24 . В чл. 27 от Регламента е предвидено, че, когато съд на държава-членка е сезиран с иск, който основно засяга дело, по което съдилищата на друга държава-членка имат изключителна компетентност по силата на чл. 24 , той служебно прогласява, че не е компетентен, а в чл. 28 – че когато срещу ответник с местоживеене в държава-членка е предявен иск в съд на друга държава-членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент. Въз основа на тълкуването на посочените разпоредби в определение № 63/28.01.2021г. по ч.т.д.№ 2175/2020г., II т.о., е направен извод, че служебна проверка за международна компетентност, респ. прекратяване на производството по делото, поради липса на такава, сезираният съд извършва само по отношение на изключителната компетентност. При констатация за липса на изключителна компетентност на съд на другадържава членка, съдът следва да пристъпи към връчване на препис от исковата молба на ответника, след което да извърши преценка на международната си компетентност в зависимост от явяването или неявяването на ответника, респ. оспорването или не на компетентността му и евентуално да извърши последваща проверка за наличието на други основания за своята международна компетентност – споразумение за избор на съд /пророгация на компетентност по чл. 25/, компетентност по застрахователни, потребителски 2 и трудови договори /раздели 3, 4 и 5/, обща компетентност /чл. 4/, специална компетентност /раздел 2/.

Когато потребителят е ответник и актуалното му местоживеене не може да бъде установено, компетентни по правило са съдилищата на държавата членка на последното му известно местоживеене ако няма доказателства, че той действително има местоживеене извън ЕС. Регламентът допуска прилагането на разпоредба от вътрешното процесуално право на държава членка, която поради заинтересованост да се избегне ситуация на отказ на правосъдие позволява провеждането на производство срещу и в отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, ако юрисдикцията, сезирана със спора, се увери преди произнасянето по него, че за откриването на ответника са предприети всички проучвания, изисквани от принципите на дължимата грижа и на добросъвестността. Това разрешение е установено в решението по дело на СЕС C‑327/10, Hypoteční banka, т. 47 и 55, при спор по дългосрочен ипотечен кредит със задължение за уведомяване за промяна на адреса, но приложението му към чл. 18, § 2 от действащия регламент е потвърдено в решението по дело C‑183/23. Противното би поставило кредитора в ситуация, при която невъзможността за определяне на настоящото местоживеене на ответника да попречи на идентифицирането на компетентна юрисдикция и така би го лишило от правото му на защита по съдебен ред.

В случая неправилно сезираният съд се е произнесъл служебно по международната си компетентност, преди да е завършена процедурата по връчване на препис на исковата молба на ответника в съответствие с гореизложените предписания, изводими от практиката на СЕС.

Ето защо съдът намира, че частната жалба е основателна и обжалваното определение подлежи на отмяна.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частната жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536 определение №30098/19.08.2026г., постановено по гр. д. № 29946/2025 година по описа на СРС, 118 състав, с което първоинстанционният съд е обявил, че българският съд не е международно компетентен по исковете, предявени срещу Л.С. М Т., гражданин на Белгия, и е прекратил производството.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3