Определение № 17342 от 17.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17342 гр. София, 17.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав В. като разгледа докладваното от Светослав В. Въззивно частно гражданско дело № 20241100506126 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 131 ГПК вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. А. Д. срещу определение № 3185 от 22.01.2024 г. по гр.д. № 61409/2023 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, с което исковата му молба е върната и делото е прекратено.

Жалбоподателят намира, че обжалваното определение е неправилно, т.к. в исковата молба и уточняващата молба от 13.12.2023 г. ясно е описано поведението на ответника и неимуществените вреди, за които се претендира обезщетение. Посочено е поведението и кои норми на правото на Европейския съюз то нарушава. Моли съдът да отмени определението и да върне делото за продължаване на производствените действия по него.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя доказателствата по делото, намира за установено следното: и се запозна с

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

С исковата молба С. А. Д. иска осъждането на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконосъобразното лишаване от свобода. В нея се твърди, че на 18.09.2023 г. в 10:00 ч. в открито съдебно заседание по ч.н.д. № 20231100205059 по описа на Софийски градски съд, 9 състав, прокурор Георги Мирчев: 1) прикрива престъпления срещу правосъдието; 2) твърди, че не са извършени такива спрямо ищеца и 3) поддържа, че на законно основание последният е в затвора вече 23 години. Престъпленията, които прокурор Мирчев прикрива били описани подробно в жалба с вх. № 18624/07.09.2023 г. до СГП и жалба с вх. № 284920/07.09.2023 г. до СГС, „които се намират в делото“.

Отделно адв. Ю. (процесуален представител на ищеца в исковото производство) излага в съдебното заседание, че не е разгледана нито касационна жалба с вх. № в САС 3750/14.12.2006 г. и допълнение към нея с вх. № 3843/22.12.2006 г., нито искането на адв. В. Д. с вх. № 32489/28.12.2007 г., в което също има „документирани 1 престъпления“. Ищецът намира гореописаното поведение на прокурор Мирчев за противоправно и нарушаващо правата му по чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 1 и ал. 2, чл. 13 от ЕКЗПЧОС, заради което повече от 23 години е незаконно лишен от свобода, което му причинява психически болки и страдания, за обезщетяването на който иска Прокуратурата на Република България да заплати сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Исковата молба е нередовна, тъй като съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК не са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава исковете си. Изискването за редовност на исковата молба налага ищецът да изложи твърдение за фактите, които според него описват спорното материално право, както и тези, касаещи поведението на ответника, с което той го накърнява. В исковата молба няма изложени твърдения от страна на ищеца в какво се изразява поведението на ответника. Какви са „престъпленията срещу правосъдитето“, в какво се изразяват те, от кого и кога са извършени, установени ли са от прокурора и какво поведение е следвало да предприеме той при тяхното установяване, в какво се изразява „прикриването“ на „престъпленията“. Не представлява изложение на фактите дадената от самия ищец квалификация за „престъпления срещу правосъдието“ и „противоправност“, тъй като това е оценка, която се извежда от конкретни факти, описващи поведението на ответника, твърдения за които не са изложени. Същото касае и позоваването на текстовете от ЕКЗПЧОС, ДЕС и ХОПЕС, цитирането на които не води до редовност на исковата молба. За последното също следва да има твърдения за конкретни факти, които се оценяват от ищеца като накърняващи защитените от цитираните международни актове субективни права и начина, по който те са засегнати от поведението на ответника. За редовността на исковата молба твърденията следва да бъдат изложени в самата нея, а не да се препраща към доказателствата представения с нея, тъй като съдът не може служебно да ги изведе.

След като исковата молба е нередовна, то в правилното приложение на чл. 129, ал. 1 ГПК с разпореждане от 04.12.2023 г. СРС дава указания на ищеца да ги отстрани, като: 1) да опише конкретното поведение, от което твърди да са му причинени неимуществени вреди – кога, по какъв начин, конкретно какви действия и бездействия са извършени от прокурора; 2) „да посочи твърди ли същото да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, на кои гарантирани права, в частност нарушение на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, и в какво се изразява същественото нарушаване на същите (предвид позоваването на разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ“). Указанията на съда са дължими, ясни, точни и конкретни, като ищецът е предупреден и за последиците от неизпълнението им.

Разпореждането от 04.12.2023г е връчено на ищеца чрез процесуалния му представител на 08.12.2023 г. (л. 20).

С уточняваща молба от 13.12.2023 г. (л. 21, дело СРС) ищецът поддържа, че прокурор Мирчев от СГП има цитираното в исковата молба поведение, с което същият според ищеца прикрива „документирани престъпления“ срещу правосъдието, когато и че съгласно чл. 127 от КРБ и по чл. 146, ал. 2, т. 1 от ЗСВ е длъжен да следи за спазване на законността, като предприема действия по отмяна на незаконосъобразни актове и освобождава незабавно всеки, който е незаконно лишен от свобода, т.к. не е разгледана касационната му жалба с вх. № в САС 3750/14.12.2006 г. и допълнението към нея с вх. № 3843/22.12.2006 г., нито искането от адв. В. Д. с вх. № 32489/28.12.2007 г. с правно основание чл. 419, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 2 2

НПК, където според ищеца има „документирани престъпления“ по чл. 311 НК, чл. 282 НК, чл. 294, ал. 4 НК и чл. 142а НК, както и не се съобразява с практиката на ВКС, която ясно приема, че ако не са разгледани молбите по чл. 312 НПК за поправка на протокола от с.з., не може да се „издава никакво решение, а издадените съдебни актове са нищожни и имат за своя единствена последица отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане“.

Въпреки изложеното в уточнителната молба нередовностите не са отстранени, тъй като отново няма изложение на твърдения за конкретно поведение на ответника, няма изложение на факти описващи „престъпленията“, които се посочват само с правната им квалификация, няма изложение за причастността на прокуратурата към тях и относно недопустимо се препраща към доказателствата по делото за попълване на липсващи твърдения в исковата молба.

Следователно исковата молба дори след уточненията от 13.12.2023г остава нередовна, като съдът няма задължение да дава повторно същите указания към ищеца за тяхното отстраняване. При неизпълнение на указанията съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК искова молба подлежи на връщане.

Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното определение следва да се потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. А. Д. срещу определение № 3185 от 22.01.2024 г. по гр.д. № 61409/2023 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав.

Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд чрез подаване на частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване на настоящия акт, в която следва да бъдат изложени касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3