Определение № 16640 от 22.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16640 гр. София, 22.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100108131 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от П. А. М., ЕГН ********** срещу И. М. М., ЕГН **********.

С разпореждане на съда № 19959/19.08.2024 г., исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени конкретни указания в какво се състоят нередовностите:

- посочи дали процесният имот е бил притежаван от починалия А. М. в режим на СИО със съпругата му А. М., респ. посочи колко идеални части от процесния недвижим имот е следвало да придобие по наследство;

- насочи исковете си по чл. 26 ЗЗД /за нищожност поради привидност/ и иска по чл.

17 ЗЗД /за разкриване на прикритата сделка/ спрямо всички страни по сделката, доколкото те са задължителни необходими другари;

- относно исковете за симулация и за разкриване на симулацията да мотивира интерес за разликата над идеалните части от процесния недвижим имот, които е следвало да придобие по наследство /т. е. ако имотът е бил СИО за разликата над 1/6 ид. ч. от собствеността върху процесния имот/;

- с оглед горното следва да формулира надлежен петитум на исковата молба, като относно иска за симулация и иска за разкриване на твърдяната относително симулативна сделка, следва да се посочи дали всъщност на предявява иск по чл. 26 ЗЗД и по чл. 17 ЗЗД само до тази идеална части от процесния недвижим имот, която е следвало да придобие по наследство;

- относно иска за възстановяване на запазена част от наследството следва да посочи дали поддържа претенцията, както и да посочи дали предявеният иск е при условията на евентуалност – като условието за разглеждането му е уважаването на иска за разкриване на симулацията по чл. 17 ЗЗД, респ. спрямо кой от ответниците насочва иска за възстановяване на запазена част;

1

- посочи какво е включвала наследствената маса на А. М., дали в негова полза са правени завети и дарения от наследодателя, както и да посочи дали запазената му част е 1/3, респ. да обоснове твърденията си защо счита, че запазената му част е накърнена;

- ако насочва иска си за възстановяване на запазена част спрямо И. М. следва да посочи дали е приела наследството по опис, съобразно чл. 30, ал. 2 ЗН;

- формулира надлежен петитум;

Препис от разпореждането е връчен редовно на ищеца на съдебния му адрес на 04.09.2024 г. Със същото ищецът е уведомен за неблагоприятните последици от процесуалното си бездействие, а именно, че при неизпълнение на указанията в едноседмичен срок исковата молба ще бъде върната.

На 10.09.2024 г. процесуалният представител на ищеца е подал молба по реда на чл.

63

ГПК. Молбата е уважена и първоначално даденият срок за отстраняване на нередовностите по исковата молба е продължен с още две седмици от изтичането на първоначалния, т. е. от 12.09.2024 г.

Страната, която се ползва от продължаването на срока трябва да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл. 63, ал. 1 ГПК. След като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановения по нейна молба съдебен акт, с който срокът е продължен /в този смисъл определение № 551/21.08.2015 г., ч. гр. дело № 2596/2015 г. на IV г. о., определение №570 от 14.07.2010г. по ч.т.д №495/2010г. на ВКС, ІІ т. о.; определение №385 от 04.10.2010г. по гр.д.№374/2010г. на ВКС, ІІ г. о.; определение №162 от 03.02.2011г. по ч.т.д.№16/2011г. на ВКС, ІІ т. о.; определение №193 от 11.04.2011г. по ч.гр.д.

№103/2011г. на ВКС, ІІІ г. о. и др./. Съобразно чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК новият срок винаги следва да започне да тече от датата на изтичане на първоначалния - в този смисъл напр. определение № 356 от 3.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4782/2018 г., IV г. о.

Единственото задължение на съда е срокът, който определя в производството по чл.

63 ГПК да бъде подходящ и съобразен с естеството на процесуалните действия, които страната следва да извърши. Той трябва да бъде съобразен и с датата, на която съдът се произнася по молбата, особено ако това е след изтичането на първоначалния срок. В този случай новият срок трябва да е достатъчно дълъг, за да има страната реална възможност, след като се запознае с определението на съда по чл. 63 ГПК, да извърши необходимите процесуални действия - определение № 348 от 18.06.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 135/2015 г., I т. о.

В случая съдът намира, че е съобразил тези обстоятелства разпореждането на съда по чл. 63 ГПК е от дата 11.09.2024 г., като именно поради това срокът е продължен с още две седмици, считано от изтичането на първоначалния срок.

Продълженият срок е изтекъл на дата на 26.09.2024 г. вкл., като до изтичането му, а и до момента /още почти месец след изтичането на продължения срок по реда на чл. 63 ГПК/ в съда не е постъпила уточняваща молба, с която да са отстранени указаните нередовности, 2 констатирани с разпореждането от 19.08.2024 г.

Поради процесуалното бездействие на страната, изразяващо се в неизпълнение на дадените указания, исковата молба ще се върне.

Само за пълнота, следва да се посочи и, че доколкото не са изложени твърдения процесният имот към момента на сделката да не е бил СИО, то съдът намира и исковете за симулация и за разкриване на симулацията за разликата над идеалните части от процесния недвижим имот, които е следвало да придобие по наследство /т. е. за разликата над 1/6 ид. ч. от собствеността върху процесния имот/ за недопустими.

В случаите когато установителното действие на съдебното решение не би засегнало притежавани или претендирани от ищеца права, не е налице правен интерес от установителен иск /виж решение № 155/19.03.2010 г. по гр.д. № 4829/2008 г., ІV г. о. на ВКС и определение № 264 от 07.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2998/2014 г. на II г. о. на ВКС/. Когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, липсата на правен интерес /виж решение № 1 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 3512/2008 г. на II г. о. на ВКС/.

Допустимо е предявяване на иск за нищожност на правна сделка тогава, когато са предявени от един наследник против друг наследник по закон, до размера на наследствената част на ищеца по делото, тъй като за тази част от наследствените права върху конкретен имот от наследството за него съществува правен интерес от предявяването на исковете /определение № 569/14.12.2012 г. по ч. гр. д. № 593/2012 г. на II г. о. на ВКС/.

Следователно в случая ищецът има правен интерес от исковете за симулация и за разкриване на симулацията само 1/6 ид. ч. от имота, ако същият е бил СИО, респ. за 1/3 ид. ч., ако имотът е бил изключителна собственост на наследодателя към датата на прехвърлянето му.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба подадена с вх. № 70604 от 01.03.2024 г., подадена от П. А. М., ЕГН ********** срещу И. М. М., ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 8131/2024 г. на Софийски градски съд, I-12 състав Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3