Решение № 3568 от 09.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3568 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100501646 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 22981/18.12.2024 г., постановено по гр.д. № 25320/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 65 с-в, съдът е отхвърлил предявените от З. С. С. - Г. срещу ВМА - МБАЛ - София , искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнението ,извършено със Заповед №377/21.02.2024год. на Началника на ВМА, на основание чл.328,ал.1,т.10 от КТ,считано от 01.03.2024год.; чл.344,ал.1,т.2 от КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Лекар,началник отделение“ в отделение „Болестна зависимост„ на клиника „Психиатрия“ в катедра „Нервни болести,неврохирургия,психиатрия и психология“ във ВМА-МБАЛ-София ; и с правно основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.125,ал.2 от КТ за заплащане на сумата в размер на 27 033,78 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение , за периода от 01.03.2024 г. до 01.09.2024 г. като неоснователни. С решението ищцата е осъдена да плати на ответника разноски в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищцата, с която 1 обжалва изцяло така постановеното решение с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че изводите на първата инстанция са неправилни в частта, в която приема, че след като ищцата придобила и реализирала правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО на 23.09.2017г., настъпило през време на действие на трудовия договор, то за работодателя е било налице основание да приложи именно чл.328, ал.1, т.10 КТ към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а не нормата на чл.328, ал.1, т.10б КТ. Между страните не било спорно, че със сключване на допълнително споразумение от 26.09.2022г. трудовата функция на ищцата била променена (от „лекар, психиатрия“ на „лекар, началник на отделение“), с което страните изменили не само някои или част от елементите на съществуващото правоотношение, а са се съгласили, че считано от 01.10.2022г. е възникнало ново трудово правоотношение, въз основа на сключен нов трудов договор (със съществено изменена трудова функция, място на работа, срок на договор, вкл. бил въведен срок за изпитване, работно време, възнаграждение и срок на предизвестие). Без значение била формата, чрез която страните сключили новия договор, доколкото било доказано, че работодателят, като по-силна страна, е диктувал по кой ред да стане това. Първоинстанционният съд погрешно интерпретирал, че макар да е бил сключен нов договор, не е възникнало ново правоотношение, което да обуслови прекратяването му по чл.328, ал.1, т.10б КТ, а не по реда на чл.328, ал.1, т.10 КТ. В съдебната практика (цит.решение № 338/27.09.2011г. по гр.д. 64/2011 на ВКС и решение № 765/11.01.2011г. по гр.д .№ 228/2010г. на ВКС) се приемало, че след като с изменение на трудовото правоотношение е въведена нова трудова функция и бил предвиден срок за изпитване в полза на работодателя, то за новата функция е налице сключен нов трудов договор със срок за изпитване. В случая след като е бил сключен нов трудов договор от 01.10.2022г., то към този момент ищцата е придобила и упражнила правото си да се пенсионира, считано от 23.09.2017г., т.е. новият трудов договор е сключен с лице, което вече е упражнило правото си на пенсия, то процесното трудово правоотношение можело да се прекрати на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, не и на осн.чл.328, ал.1, т.10 КТ, в този смисъл исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ били основателни, като по отношение на иска по т.3 – следвало да се включат компонентите с постоянен характер, а именно основна заплата, допълнително възнаграждение за 2 продължителна работа, допълнително възнаграждение за работа в МО, допълнително възнаграждение за разположение при СИРБ, допълнително възнаграждение за нощен труд при СИРБ, допълнително възнаграждение „Рискове на живот“, придобита медицинска специалност, възнаграждение „клинични пътеки“, „СИМП“ и порционни пари.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ответник пред СРС – Военномедицинска академия, в който оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, съответно бъде потвърдено постановеното решение. Оспорва твърденията, че със сключването на допълнително споразумение от 26.09.2022г. (с което на основание чл.119 вр. чл.68, ал.1, т.4 и чл.70 КТ, считано от 01.10.2022г. ищцата приела да заема длъжността „Лекар, началник отделение“) бил сключен нов трудов договор. Твърди се, че освен сключения договор от 1997г. друг такъв не бил сключван, а от представените доказателства и трудово досие било видно, че са сключвани само допълнителни споразумения, вкл. и за длъжността лекар „Началник отделение“, която ищцата заявила желание да изпълнява. По нейно желание било сключено допълнително споразумение предвид, че длъжността била конкурсна и ако бъдела спечелена от друго лице със същата да не бъде прекратявано трудовото правоотношение, а да бъде продължено неговото изпълнение. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че въпреки че ищцата придобила и реализирала правото си на пенсия още на 23.09.2017г., то е настъпило по време на действие на трудовото правоотношение, поради което за последния е налице основание да приложи именно чл.328, ал.1, т.10 КТ. По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ намира, че с оглед заключението на вещото лице размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ възлизало на 16877.70лв., като неверни били твърденията, че допълнителните възнаграждения „клинични пътеки“ и „СИМП“ били с постоянен характер, доколкото същите били в зависимост от реално отработеното време и положен труд. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

3

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, чл.344, ал.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.125, ал.2 КТ, с които се иска признаване на уволнението на ищцата за незаконосъобразно и отмяната му, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Лекар, началник отделение“ в отделение „Болестна зависимост“ на клиника „Психиатрия“ в катедра „Нерви болести, неврохирургия, психиатрия и психология“ във ВМА-МБАЛ-София и осъждане за заплащане на сумата от 27033.78лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение за периода от 01.03.2024г. до 01.09.2024г.

Съобразно изложеното с исковата молба и отговора по чл.131 от ГПК, не е спорно между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение по трудов договор № 996/06.03.1997г. (на длъжност „лекар ординатор“ в Клиника по психиатрия), по което е било изменяно с допълнителни споразумения, като с допълнително споразумение № 1474/28.10.2015г., страните са се споразумели, че считано от 01.07.2015г. мястото на работа се променя на Клиника „Психиатрия“, отделение „Остри психози и съдебно-психиатрична експертиза“, длъжност „лекар, психиатър“ с код по НКПД 2221 7048 и код на длъжността от Таблица на длъжностните наименования във ВМА 552-06, клас 2, подклас 22, група 222, единична група 2221, което допълнително споразумение било подписано на основание чл.119, вр. чл.67, ал.1 КТ, а с Допълнително споразумение № 580/16.06.2020г. страните са се споразумели по чл.119 КТ вр. чл.67,ал.1, т.1 КТ за промени в трудовия договор, считано от 01.07.2020г. изразяващи се в промяна на: 1.

Мястото на работа – Отделение „Остри психози и съдебно психиатрична 4 експертиза“ в Клиника „Психиатрия“ към Катедра „Нервни болести, неврохирургия, психиатрия и психология“; 2. На длъжност – Лекар, психиатрия, с код по НКПД: 2212 7039, и код на длъжността от Таблица за разпределение на длъжностите за цивилни служители Е1Б-6Б, категория на труда 3-та. Не е спорно, че между страните е подписано Допълнително споразумение № 414/26.09.2022г., така и че на 20.02.2024г. е връчено на ищцата предизвестие № И-1744/19.02.2024г., с което ответникът предизвестява ищцата, че във връзка с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.326 КТ вр. чл.328, ал.1, т.10 КТ се предизвестява, че след изтичане на уговорения срок от 3 (три месеца) ще бъде прекратено трудовото правоотношение на посоченото основание. Като трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 377/21.02.2024г., считано от 01.03.2024г., в която е описано, че се прекратява трудовия договор с ищцата – лекар, началник отделение в отделение „Болестна зависимост“ на клиника „Психиатрия“ в катедра „Нервни болести, неврохирургия и психология“ на МБАЛ-София, като в периода от 01.03.2024г. до 01.09.2024г. ищцата останала без работа.

От събраните по делото писмени доказателства се установява сключване на Трудов договор № 996/06.03.1997г., изменян с допълнителни споразумения, както следва: от 15.04.1998г.;04.05.2000г.; 01.12.2000г.; 04.06.2001г.;

03.01.2008г.; 28.01.2009г.; 28.10.2015г.; 31.12.2018г.; 16.06.2020г. и 26.09.2022г.

Видно от приетото по делото по делото Допълнително споразумение № 1474/28.10.2015г. към Трудов договор № 996/06.03.1997г. страните са се споразумели по чл.119 КТ вр. чл.67,ал.1, т.1 КТ за промени в трудовия договор, считано от 01.07.2015г., изразяващи се в промяна на: 1. Мястото на работа – Клиника „Психиатрия“, Отделение „Остри психози и съдебнопсихиатрична експертиза“; 2. На длъжност Лекар, психиатър, с код по НКПД 2221 7048, и код на длъжността от Таблица за длъжностните наименования във ВМА 552-06, клас 2, подклас 22, група 222, единична група 2221, категория на труда 3-та. Съгласно Допълнително споразумение № 1099/31.12.2018г. към Трудов договор № 996/06.03.1997г. страните са се споразумели по чл.119 КТ вр. чл.67,ал.1, т.1 КТ за промени в трудовия договор, считано от 01.01.2019г. изразяващи се в промяна на: 1. Мястото на работа – Отделение „Остри психози и съдебно психиатрична експертиза“ на Клиника „Психиатрия и военна психология“; 2. На длъжност – Лекар, 5 психиатрия, с код по НКПД: 2212 7039, и код на длъжността от Таблица за разпределение на длъжностите за цивилни служители Е1Б-6Б;

Прието по делото е заявление от 27.10.2017г. от ищцата, с която моли да бъде издаден документ обр.УП-3, удостоверяващ трудов стаж за периода от 06.03.1997г. до 23.09.2017г., като е издадено Удостоверение по обр. УП-3 от 28.09.2017г., издадено, за да послужи за при пенсиониране съгласно чл.40 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно писмо от НОИ, Дирекция пенсии, се установява, че ищцата е упражнила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1, т.2 КТ, считано от 23.09.2017г.

Съгласно Допълнително споразумение № 580/16.06.2020г. към Трудов договор № 996/06.03.1997г. страните са се споразумели по чл.119 КТ вр. чл.67,ал.1, т.1 КТ за промени в трудовия договор, считано от 01.07.2020г. изразяващи се в промяна на: 1. Мястото на работа – Отделение „Остри психози и съдебно психиатрична експертиза“ в Клиника „Психиатрия“ към Катедра „Нервни болести, неврохирургия, психиатрия и психология“; 2. На длъжност – Лекар, психиатрия, с код по НКПД: 2212 7039, и код на длъжността от Таблица за разпределение на длъжностите за цивилни служители Е1Б-6Б, категория на труда 3-та;