Определение № 165 от 25.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 165 гр. Благоевград, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Пандева

Членове:

Божана Манасиева

Андроника Ризова като разгледа докладваното от Андроника Ризова Въззивно частно наказателно дело № 20261200600263 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК във връзка с постъпила частна жалба от адв. Б. М. от САК, повереник на „М... – граждански ищец по нохд 21/2026 г. срещу определение № 193/05.03.2026 г. на РС-ГД, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежно лице, връчени са преписи от нея на страните, но разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, запознавайки се с изложеното в жалбата и в частност твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, както и със съдържанието на атакувания съдебен акт, намира следното:

Основният довод в жалбата е, че в досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че ощетеното юридическо лице не е било уведомено за образуваното производство и по този начин е било лишено от възможността да упражни правата си по чл. 75 НПК, както и че не са му били предявени материалите от разследването.

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 2 НПК задължението за предявяване на материалите по делото възниква спрямо изрично посочените в закона страни – обвиняемия и неговия защитник, както и пострадалия, когато е направил искане в този смисъл. В трайната практика на ВКС се приема, че неуведомяването на пострадалия или ощетеното юридическо лице за хода на досъдебното производство не представлява съществено процесуално нарушение, освен ако не е довело до реално ограничаване на процесуални права, което да е от категорията на неотстранимите нарушения. Тук следва да 1 се посочи и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 07.10.2002 Г. ПО Н. Д. № 2/2002 Г., ОСНК НА ВКС, което определя кои нарушения на процесуалните правила са съществени и налагат връщане на делото на прокурора.

В конкретния случай липсват данни ощетеното юридическо лице да е направило искане за участие или за предявяване на материалите, не се установява да е било възпрепятствано да упражни процесуалните си права в съдебната фаза, а правата по чл. 75 НПК могат да бъдат реализирани и в съдебното производство.

Съгласно трайната съдебна практика нарушенията на процесуалните права на пострадалия в досъдебното производство не са от категорията на тези, които винаги водят до връщане на делото, доколкото законът предвижда възможност тези права да бъдат упражнени и в съдебната фаза. Съществено е само онова нарушение, което е довело до невъзможност страната да реализира правата си изобщо, а не до тяхното временно ограничаване.

В конкретния случай не е налице такава невъзможност, тъй като в съдебната фаза ощетеното юридическо лице разполага с пълен обем процесуални права.

По възраженията относно представителството на юридическото лице:

Жалбоподателят оспорва валидността на представителството на лицето, заявило нежелание за предявяване на материалите. Този довод също е неоснователен, тъй като въпросите относно представителната власт са относими към вътрешните отношения на юридическото лице и не обуславят автоматично процесуална недопустимост на извършените действия; дори да се приеме наличие на нередност, същата е отстранима и не води до ограничаване на правата в степен, обуславяща връщане на делото.

В случая е видно, че на 22.04.2025 г. е проведен разпит на свидетеля А.Ч., който е посочил, че майка му В.Ч. е собственик и управител на „М..., но той има генерално пълномощно от нея да я представлява като управител на фирмата и той движи нещата на фирмата, тъй като Ч. не е запозната с делата и дейността на дружеството. Това пълномощно действително не е било приложено по ДП /а е било в прокурорското дело/, но същото е представено в разпоредителното заседание като липсват данни пълномощното да е оттеглено, а единствено се твърди, че било „старо“.

Жалбоподателят поддържа, че неуведомяването на дружеството е довело до лишаването му от възможността да обжалва актове и да прави доказателствени искания. Този довод не може да бъде споделен, тъй като формално е налице неизпращане на уведомяване до самото дружество, но присъствието и разпитът на неговия пълномощник и син на управителя безспорно водят до извода, че ощетеното юридическо лице е било уведомено за воденото производство.

В допълнение следва да се посочи още, че пропуските в досъдебната фаза, свързани с непредоставяне на възможност за участие на пострадалия, могат да бъдат компенсирани чрез активното му участие в съдебното производство, което е решаващата фаза за формиране на вътрешното убеждение на съда. Т.е. дори да не е било уведомено „М... по надлежния ред, нарушението не е 2 съществено.

Оплакването, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи, също е неоснователно. Районният съд е изпълнил задължението си по чл. 248 НПК, като е извършил проверка за наличие на съществени процесуални нарушения и е приел, че такива не са налице. Липсата на изрично обсъждане на всеки аргумент не води до незаконосъобразност, когато крайният извод е правилен и съответства на закона.

В съдебната фаза на производството съществуват достатъчни процесуални механизми за компенсиране на евентуалните пропуски, включително възможност за конституиране като страна /от което ощетеното юридическо лице вече се е възползвало/; участие в съдебното следствие с правене на доказателствени искания – за целта има упълномощен повереник; защита на имуществените интереси чрез граждански иск /който вече е предявен и приет за съвместно разглеждане, въпреки становището на ответните страни, че ще затрудни разглеждането на делото/.

По останалите доводи в жалбата, изложените съображения относно наличие на допълнителна престъпна дейност, участие на други лица и фактически обстоятелства по делото са неотносими към предмета на производството по чл. 248 НПК, което е ограничено единствено до проверка за процесуални нарушения, а не до оценка на доказателствата по същество. Това срещу кои лица и за какви престъпления да се повдигнат обвинения – включително въпросите относно евентуални съучастници, размер на щетите, квалификация на престъплението и т.н. е решение в прерогативите на държавното обвинение, като в случай, че се установят нови факти, са предвидени процесуални способи, включително чрез изменение на обвинението, посредством които да се изгради нова рамка на обвинението.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че в правомощията на прокуратурата е да прецени какво обвинение да повдига и поддържа пред съответния съд. ТО ГД към РПБ е повдигнало и поддържа обвинение против подсъдимия И. В. П. за престъпление по чл. 330, ал.1 от НК, местно и родово подсъдно на РС ГД. Именно в тези рамки следва да разгледа съда делото.

С оглед на изложеното въззивният съд приема, че не са налице съществени и отстраними процесуални нарушения - не е допуснато ограничаване на процесуалните права на страните и в частност на ощетеното юридическо лице като първоинстанционното определение е правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 193/05.03.2026 г. на РС-ГД, постановено по нохд 21/2026 г. по описа на РС ГД с което е оставено без уважение искането на адв. Б. М. от САК, повереник на гражданския ищец „М... за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4