Протокол № 92 от 16.05.2024, Върховен касационен съд

ПРОТОКОЛ

№ 92 гр. София, 13.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева при участието на секретаря Валерия Г. Методиева

Сложи за разглеждане докладваното от Тотка Калчева Касационно търговско дело № 20238002900249 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:32 часа се явиха:

Касатор – „Брамас 96“ АД - редовно призован чрез публикация в ДВ бр .

27/2024г., стр. 55, съгласно изискванията на чл.289 ГПК. Явява се адв. Г. и адв. Мадамжиев с пълномощно по делото.

Ответник по касационната жалба – Българска агенция по безопасност на храните – редовно призован чрез публикация в ДВ бр .

27/2024г., стр. 55, съгласно изискванията на чл.289 ГПК. Явява се адв. Г. с пълномощно по делото.

Адвокат Г.: Да се даде ход на делото.

Адвокат Мадамжиев: Да се даде ход на делото.

Адвокат Г.: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което:

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва касационната жалба, отговора на касационната жалба и определение № 498/03.03.2024г.

Адвокат Г.: Поддържам касационната жалба.

Адвокат Г.: Поддържаме отговора и оспорваме касационната жалба.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

Адвокат Г.: Основният спорен въпрос по делото е дали вземането на „Брамас – 96“ АД срещу Българска агенция по безопасност на храните е станало изискуемо и кога е станало изискуемо, респективно дали тече погасителна давност относно вземането и от кой момент. Въззивният съд е приел, че въпреки неопределеността на отсрочване на вземането по силата на самия договор, това отсрочване е не по-късно от 31.12.2016г., до когато според съда е следвало БАБХ да планира необходимите средства за плащане по договора. Съответно според въззивния съд от тази дата тече погасителна давност, на която давност се е позовал ответникът и съдът е уважил неговото възражение, доколкото искът е предявен след изтичането на давността.

Считаме, че отговорът, даден на този въпрос от въззивния съд, е неправилен.

Дефиницията по параграф 1, т.21 от ДР на Закона за публичните финанси, говори че ангажиментите за разходи при липса на реално осигурени средства подлежат на изпълнение, но не непременно през следващата бюджетна година, както е приел въззивният съд. На следващо място, считаме, че неправилно съдът е приел, че срокът за давността е тригодишен, респективно, че за БАБХ падежите са били периодични. Решението на въззивния съд противоречи на Тълкувателно решение №3/2011г. на ОСГТК на ВКС. След като в договора е предвидено отсрочване на плащанията и това отсрочване се е реализирало, падежът за плащанията по всяка една от издадените фактурите, не е настъпил на определените периодични месечни периоди, а 2 едновременно за всички процесни плащания по фактурите на приетата от съда дата 31.12.2016г. При това положение ние считаме, че не е налице същественият елемент по смисъла на тълкувателното решение, за да се приеме, че вземанията са периодични. Действително престациите са изпълнявани периодично, но плащанията по договора, предвид на сбъдване на отлагателното условие по срока, е загубило периодичността си и обстоятелството, че всички плащания стават изискуеми при една обща крайна дата означава, че тези плащания са загубили първоначалния си характер на периодични вземания, поради което считам, че на общо основание е приложима общата петгодишна давност, което означава, че искът е предявен в рамките на тази давност и възражението за погасяване на вземане по давност е неоснователно. Предвид изложеното моля за вашето решение.

Адвокат Мадамжиев: Спорният въпрос е по основателността на възражението за изтекла погасителна давност във връзка с основанието, на което е допуснато касационното обжалване. Считаме, че въззивният съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон и нарушение на принципите за равнопоставеност, предвидимост и еднакво третиране.

Клаузата, касаеща така наречения модалитет във връзка с плащането на процесните задълженията, поставя зависимост от осигуряване на бюджетни средства, не представлява класическо отлагателно условие, а просто клауза за отсрочване на задължението, която клауза считаме е предпоставена единствено и само от действията и активността на ответника по касация.

Целта на тази клауза е изтегляне на изискуемостта на вземането, която е в полза на възложителя, ето защо и за да отпочне давност, тя следва да тече не по-рано от момент, който правилно въззивният съд е описал като обичайния и максимално допустимият срок за предприемане на действия или осигуряване на средства. Съдът не е съобразил кой е максимално допустимият срок. От данните по делото смятаме, че е ясно, че такъв срок не би могъл да започне да тече поне до края на 2017 г., доколкото действително и от заключението на приетата във въззивната инстанция експертизата, респективно на приложенията към нея, става ясно че през 2017г. бюджетни средства не са били осигурени, но няма данни, които да поставят яснота в отношенията между страните по договора, че такива средства няма да бъдат осигурени или че не са предприети действия. От приложенията към експертизата става ясно, че ответникът е предприел такива действия, като е 3 отправил искане до ДФ „Земеделие“, проучвайки възможността за осигуряване на бюджетни средства, но е получил отговор за липсата на такива през февруари месец 2017г., т.е. хипотетично най-ранният момент е този. Считаме, че и това не е така, доколкото след този момент са правени частични плащания, очевидно са осигурявани средства, като осигуряването е възможно поне до края на 2017г., от когато може да отпочне давност. В тази връзка сме се позовали в касационната жалба на постановление на МС от декември 2017г., с което по бюджета на БАБХ са осигурявани бюджетни средства. Затова считаме, че легитимното очакване на страните по договора за осигуряване на бюджетни средства не би могло да бъде преустановено преди посочения момент в края на 2017г., затова считаме и възражението за давност за неоснователно, доколкото искът е предявен през м. януари 2020г.

Моля за отмяна на въззивното решение, за уважаване на предявените искове, както и за присъждане на разноски. Представям списък на разноските по чл.

80 ГПК.

За нас погасителната давност започва да тече от 31.12.2017г., тази дата я свързваме с възможността за осигуряване на бюджетни средства по сметките на второстепенните разпоредители с бюджетни средства. Признаваме факта е, че агенцията е предприела действия, те се отнасят към началото на 2017г., но дори и така да е отговор, получен през февруари и каквато и да е давността, кратка или дълга, тя не е изтекла.

Адвокат Георигева: Моля да оставите без уважение жалбата като неоснователна. Подробно съм изложила съображения в депозирания отговор.

С оглед заявеното от касатора в днешното съдебно заседание ще акцентирам върху две неща. В процесния казус се касае за периодични плащания, в плащанията на претендираните възнаграждения са предвидени и като аванс и окончателно плащане, като периодично е предвидено и престирането на услугите. В този смисъл има категорична практика на ВКС, съобразно която, ако с договор е уговорено предоставяне на услуги, изразяващо се в извършване на работа чрез еднородни престации, изпълнявани многократно в срока на действието му и възнаграждението е дължимо на определени в договора интервали, вземането за възнаграждение е периодично плащане и се погасява с изтичането на тригодишна давност. По отношение клаузата за предвиждане на средства в бюджета на агенцията, моля да вземете предвид, че именно защото тази клауза не влияе върху изискуемостта на вземането, по 4 тази причина в самия договор е предвидено, че ако доверителят ми се забави по някакъв начин, това няма да акумулира обезщетения за забава по отношение на касатора, обратното тълкуване означава, такава клауза изобщо да няма място в самия процесен договор. Колкото до бюджетните средства, видно от представените по делото доказателства, разходите в бюджета на агенцията се предвиждат общо, вътре няма пера, по които да бъдат получени средства специално за това плащане. В този смисъл освен, че имаме ангажирани писмени доказателства е и категоричното заключение на вещото лице, разпитано в съдебното заседание на 12.10.2021г. Моля да отхвърлите касационната жалба. Доверителят ми няма разноски за настоящата инстанция, но по отношение на претендираните от касатора разноски, въвеждам твърдение за прекомерност.

Според нас началният момент на погасителната давност е падежът на отделните вноски /падежи/.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение, обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание.

Разглеждането на делото приключи в 10,45 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5