Определение № 17926 от 13.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17926 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110100605 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248 ГПК

Постъпила е молба с вх. № 137016/29.04.2026 г. по чл.248 ГПК, ищеца, с която се иска да се изменени Решение 6759/10.04.2026 г. по гр. д. № 605/2026 г. по описа на СРС, в частта за разноските.

На първо място, счита, че следва да се присъдят по-голям размер разноски в исковото и заповедното. Излага съображения, че не следва да бъде осъден да заплаща разноски за експертизи на ищеца. Позовава се на принципа за ефективно упражняване на права.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ответникът подава отговор. Счита молбата за неоснователно. Съдът правилно е присъдил разноските с оглед този тип дела.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:

За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са изпълнени следните предпоставки:

Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за 1 разноските.

В процесния случай страната иска, както намаляване на разноските на противната страна, така и изменение на решението в частта за своите разноски. Ето защо не е необходимо да има списък с разноски. В този смисъл са Определение №518/28.09.2015 г. по ч. т. д. №2046/2015 г., II т.о. на ВКС, Определение №416/20.06.2019 г. по ч. т. д. №1124/2019 г. II т.о. на ВКС, Определение №252/17.05.2016 г. по ч. т. д. №2489/2015 г., I I т.о. на ВКС, Определение №51/18.03.2022 г. по ч. гр. д. №755/2022 г., I г.о. на ВКС, Определение №107/01.03.2018 г. по ч. т. д. №407/2018 г., I т.о. на ВКС.

Актът е съобщен на страната на 16.04.2026 г. ( л. … от делото), поради което срокът за обжалване изтича на 29.04.2026 г. Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 29.04.2026 г. Същата е извън срока по чл.248, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

На първо място съдът счита, че така подадената молба касае въпросът по същество, а не по чл.248 ГПК. Съдът е мотивирал своя акт и изразил своята воля, поради което е безпредметно отново да преповтаря своите мотивите в акта по чл.248 ГПК. Съдът след като е формирал воля няма какво друго да приеме по чл.248 ГПК. Не се касае за грешка, за пропуск, за допълване или изменение. Страната излага съображения за неправилността на съдебния акт.

Така законът задължава съдът да се произнесе втори път по нещо за което вече се е произнесъл. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай молбата по чл.248 ГПК не представлява нищо друго, освен мотиви към ВЖ, но поради законодателна техника, която задължава винаги съдът да се произнася по молбата по чл.248 ГПК, независимо, че не става въпрос за грешка или допълване, то съдът следва да се произнесе.

Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил посоченото възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в акта си.

Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е налице хипотезата на изменение на решението в разноските. Настоящият съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил чл.78 ГПК.

Ето защо не следва да се преповтарят отново същите мотиви.

Не е основателно възражението, че разноските за адвокат в заповедното производство следва да е повече от 100 евро. Съществува и практика на СГС, 2 която е противоречива, че разноски за адвокат по заповедно дело да бъде 50, 100 и 200 евро за подаване на възражение по чмл.414 ГПК.

По отношение на разноските за експертиза:

За постановяване на настоящия съдебен акт, следва да се отговори на въпроса дали ответникът – потребител дължи разноски за експертиза, ако е оспорил иска, но не е признал размера на вземанията, индиректно ги е оспорил, при положение, че съдът следи служебно за правата на потребители, съгласно чл.7, ал.3 ГПК.

Отговорът на поставения правен въпрос следва да се изведе от засилената защита на правата на потребителите от националното и от Съюзното право, както и от дадените разрешения в определение № 709/28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о. на ВКС и решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС.

В определение № 709/28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о. е е посочено, че ответникът се освобождава от разноски при уважаване на иска в хипотезата на разпоредбата чл. 78, ал. 2 ГПК при наличието на предвидените в нея две кумулативни предпоставки, които следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Съставът на касационния съд е посочил, че смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е ответникът да не се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Приел е, че в случаите, в които сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за освобождаването на ответника от отговорността за разноски. Ето защо по иска за изпълнение на парично задължение, когато липсва доброволно изпълнение, наличието на бездействие от страна на длъжника винаги поражда повод за завеждане на делото. Това обуславя извод, че именно поведението на длъжника е причина за предявяване на иска, като са без значение уговорките между страните, включително и изразеното съгласие за не назначаване на експертизи.

В т. 96 на решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С259/19 Съдът на ЕС се е произнесъл по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност възлагането на потребителя на съдебните разноски в 3 зависимост от присъдените му суми, когато искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от решението е посочено, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите - членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на ефективност, в посоченото решение е прието, че обвързването на разпределението на съдебните разноски само с присъдените недължимо платени суми, може да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред (т. 98 от решението). По изложените съображения в решението е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо платени суми, които са присъдени вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Настоящият състав приема, че дадените разрешения в посочените определение и решение на СЕС намират приложение в случая по аналогия (lex analogia).

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно правата на потребителите, въведено в интерес на ответника и при прилагане на Съюзното право. С оглед приложение на императивна правна норма и защита правата на потребителите, за които съдът следи служебно на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът трябва да провери основателността на иска, т.е. всички елементи от претендираното субективно право, включително и правопораждащите факти.

Само по този начин съдът ще установи дали претендираното право от ищеца не нарушава правата на ответника – потребител.

Именно прилагайки принципа по чл.7, ал.3 ГПК и императивна правна норма, съдът трябва да провери дали от страна на ответника-потребител има изрично признаване на суми или признаване на вземането. Липсата на 4 изрично признаване не следва да се тълкува в смисъл на признаване, защото такова волеизявление не е направено от ответника. Това е така, защото макар и да няма изрично оспорване, съдът е длъжен служебно да приложи императивна правна норма (чл.7, ал.3 ГПК), каквито са разпоредбите на Закона за защита на потребителите и трябва да провери дали ищецът правилно е начислил, измерил и сметнал количеството топлоенергия и издал фактурите.

А за това съдът има нуждата от специални знания, поради което по свой почин назначава експертизата, на основание чл.195 ГПК.

Освен това, при наличието на оспорване на процесното вземането от страна на ответника - потребител, то правилото на чл.78, ал.2 ГПК не може да се приложи, защото не признава правото на ищеца-кредитор.

Не е достатъчно ответникът да не оспори сумите или да признае определени факти и обстоятелства. Трябва да е налице изрично признаване на количеството топлоенергия и претендираните суми като размер и начин на изчисляване, за да се приеме, че няма необходимост от назначаване на експертизи и съответно разноски не следва да се присъждат на ответника, при уважен иск. Това е така, защото при липсата на изрично признаване от страна на потребителя (без мълчаливо), съдът не може да приеме за доказани факти и обстоятелства, за които се изискват специални знания и при все, че съдът следи за правата на потребителя. При липсата на изрично признаване, не може да се презумира, че няма спор, който да не налага назначаването на експертиза.

Мълчаливото признаване не се прилага в случая, защото съдът прилага чл.7, ал.3 ГПК, а без специалните знания на вещото лице съдът не може да установи основателността на иска.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че Правото на ЕС в областта на защита на потребителите и по-специално принципът за ефективно упражняване на права, не допуска да не се назначава експертиза и ответникът да не понесе отговорността за нея, ако искът е доказан по основание и размер и липса изрично признаване на вземането и сумите, в случаите когато съдът следи служебно за правата на потребителите.

Конкретно по делото:

Видно от отговора на исковата молба, ищецът е оспорил качеството на потребител на топлинна енергия. Моли да не се допускат експертизи.

5

Същевременно в долната част на ОИМ ищецът оспорва сумите, които ищецът е начислил за дялово разпределение (ДР) и топлинна енергия (ТЕ). Това индиректно влияе върху размера на вземането, което ответникът не го оспорва изрично, но не го признава изрично. Ето защо съдът има необходимост от специални знания от счетоводството и топлотехниката, за да приложи императивна правна норма, члц7, ал.3 ГПК и да отговори на възражението на ответника, че не се дължат процесните суми. Това е така, защото когато ответникът оспорва сумата за ТЕ и ДР и таксата за сградна инсталация, той оспорва и цялото вземане, защото сумата за сградна инсталация не е отделно вземане, а е част от общото вземане за топлинна енергия. Затова и ответникът не признава процесното вземане по размер и суми. А за да отговори на възраженията на ответника за съда са необходими специални знания и по свой почин съдът назначава експертиза по чл.195 ГПК.

В ОИМ няма изрично признаване на сумите. При липса на изрично признаване на вземането, то съдът не може да го отдели като безспорно и да не назначава експертизи. След като няма признаване на сумите и количеството енергия, тези факти не са безспорни. С оглед приложение на императивна правна норма и защита правата на потребителите, за които съдът следи служебно на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът трябва да провери основателността на иска, т.е. всички елементи от претендираното субективно право, включително и правопораждащите факти – количество топлинна енергия и цени, определени от КЕВР и техните взаимно изчисления.