Решение № 340 от 30.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Атанаска Ан. Анастасова

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Гинка К. Големанска в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300601228 по описа за 2024 година С присъда № 83 от 22.04.2024 г. по н.о.х.д. № 187/ 2024 г., РС Пловдив е признал подсъдимия М. П. М. – роден на * г. в гр. Пловдив, живущ в гр. *, *, български гражданин, неженен, средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 02.01.2024 г. в гр. Раковски, обл.

Пловдив е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег.№ *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,57 на хиляда, установено по надлежен ред – „Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози“ - с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARPM – 0724 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ с наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в законна сила и е приспаднал времето на задържането; наложил е и наказание ГЛОБА в размер 1 на 200 /двеста/ лв.; както и наказание по чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, от което е приспаднал времето, през което е бил лишен да упражнява това право по административен ред.

На основание чл. 343б, ал. 5, вр. чл. 343б, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е ОТНЕЛ в полза на Държавата превозното средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № *, рама № *, послужило за извършване на престъплението и собственост подсъдимия М. П.

М. с ЕГН: **********, ведно с 1 бр. контактен ключ, предадени на съхранение при Домакина на РУ – Раковски при ОДМВР – гр. Пловдив.

Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение на възраженията към нея от подсъдимия, чрез защитника му адв. И. Р.. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна. Твърди се, че присъдата е постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Не се правят доказателствени искания от страните. В допълнението към жалбата се излагат възражения, че съдържанието на алкохол в кръвта не е установено по надрежния ред, с твърдение, че подсъдимият не е отказвал да даде кръвна проба, и макар, че бил отказал в срока посочен в талона, неправилно му било отказано това да бъде сторено 8 минути след изтичане на срока допустим, когато нарушението е установено извън населено място; както и че при оформянето на документите по Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, били използвани неактуални формуляри. Твърди се и че чл.343б ал.5 от НК бил приложен от съда в нарушение на чл.5 ал.3 и чл.6 ал.2 от Конституцията на България, в противоречие с правото на ЕС. Твърди се също и че неправилно първоинстанционният съд бил отказал да приложи чл.55 от НК.

Съдът, след като се запозна с оплакванията на жалбоподателя и становището на ОП Пловдив и при направената служебна проверка установи следното:

Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.

По същество:

2

На 02.01.2024 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив подсъдимият М. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег.№ *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,57 на хиляда, установено по надлежен ред – „Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози“ – с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARPM - 0724.

През същия ден - 02.01.2024г. служителите на РУ- Раковски св. * и св. * били на работа в гр. Раковски. Около 23:00 ч. последните извършили проверка на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег.№ *, който бил управляван от лицето М. П. М. от гр. Раковски. При извършената проверка водачът М. бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARPM - 0724, като уредът отчел положителна проба, а именно 1,57 на хиляда. За констатираното нарушение на подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП и му бил издаден талон за медицинско изследване, като подсъдимият М. отказал да даде кръвна проба за изследване.

За да възприеме тази фактическа обстановка РС Пловдив е обсъдил събраните в съдебното производство доказателства – показания на свидетелите *, обяснения на подсъдимия /частично/, Акт за установяване на административно нарушение №1092483/03.01.2024 г.- заверено копие, талон за изследване № 128359 от 02.01.2024 г.- заверено копие, извлечение от журнал за вземане на кръв и урина –заверено копие, заверено копие от фиш за СМП № 454/03.01.2024 г., извлечение от журнал за регистрация – заверено копие, регистър за извършени проби с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, фабр.№ ARPM 0724-извлечение, справка за собственост на МПС, протокол за оглед на местопроизшествие от 03.01.2024 г., заповед за задържане от 02.01.2024 г., справка за съдимост, характеристична справка.

Доказателствата първоинстанционният съд е обсъдил детайлно и във връзка с предмета на доказване – поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, като е приел, че те безспорно и категорично установяват описаната фактическа обстановка.

3

Не е възприел като достоверни и от там като годно доказателствено средство единствено обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че още в началото се е съгласил да даде кръвна проба, но държал на присъствието на лекаря. Първоинстанционният съд е приел за достоверни обясненията на подсъдимия, че се е съгласил да даде кръвна проба, потвърдени от показанията на останалите свидетели, но не както твърди той – в началото, а едва след прегледа, след близо три часа престой в медицинския център – извън нормативно предвидения времеви срок за извършване на кръвна проба, което първоинстанционният съд установява от показанията на същите свидетели.

Обсъдени са от първоинстанционния съд тезите на защитата, че отказът на подсъдимия да му бъде извършено кръвно изследване е бил продиктуван от притеснения и страх да дава кръв, от притеснение от фелдшера, което съдът е приел за недоказано, предвид свидетелските показания на останалите свидетели за непочтителното, заядливо и държащо сметка на фелдшера, поведение на подсъдимия, некореспондиращо с твърдението за притесненост.

Относно квалифициращият признак концентрация на алкохол в кръвта, първоинстанционният съд е приел данните за показанията на техническото средство.

Обсъдено от първоинстанционния съд е и възражението на защитата, че била опорочена процедурата по установяване на количеството алкохол, поради това, че не били изпълзвани актуалните образци на формуляри – като неоснователно, с мотив, че в съставените по време на проверката документи съдържат отразяване на всички в изискуеми обстоятелства, достатъчни да се установи по какъв начин е установено наличието на алкохол и да се провери дали редът, предвиден в наредбата е спазен.

При така описаната и възприета, въз основа анализа на доказателствения материал, фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установено от правна страна, че подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК.

При индивидуализиране на наказанията по критериите на чл.54 от НК, съдът е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия, поради което му е определил наказанията лишаване от свобода и глоба в размер на определения в закона минимум, а именно една година ришаване от свобода и глоба в размер на 200лв. Обсъден и приложен е чл. 66 4 ал.1 от НК като е определено отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Наред с наказанието лишаване от свобода и глоба, съдът е преценил, че са налице предпоставките по чл. 343г от НК като е наложил кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

А на основание чл.343б ал.5 вр. ал.1 от НК първоинстанционния съд е отнел в полза на държавата превозното средство, послужило за извършване на престъплението и собственост на подсъдимия.

Пред въззивният съд делото е висящо по жалба на подсъдимия, с оплаквания посочени по-горе в решението.

Възражението, че съдържанието на алкохол в кръвта не е установено по надлежния ред, с твърдение, че подсъдимият не е отказвал да даде кръвна проба, и макар, че бил отказал в срока посочен в талона, неправилно му било отказано това да бъде сторено 8 минути след изтичане на срока определен за случаи, когато нарушението е установено извън населено място – е неоснователно. Нарушението, предмет на наказателното производство, е извършено в рамките на населеното място в което се намира и медицинското заведение, в което е следвало да даде кръв за изследване наличието на алкохол, подсъдимия. Отсъствието, по служебни причини, на фелдшера, извършващ това изследване е било причина да се допусне прилагането на хипотезата за удължения срок предвиден за случаите, когато нарушението е извършено извън населено място. В този срок при присъствието вече на фелдшера, подсъдимият с цялостното си поведение и отношение към присъстващите и медицинските лица е демонстрирал нежелание да даде кръв – което въззивният съд установи от събраните в първоинстанционтото производство доказателства при самостоятелния си прочит и намира за правилно установено и обсъдено от първоинстанционния съд. Липсва квалифициран случай в Наредбата, който да допуска даването на кръв в срок по-дълъг от предвиденото в нея изключение от 120 минути. В същото време липсват и обективни уважителни данни данни, които да са направили невъзможно при завръщането на фелдшера подсъдимият да даде кръв за установяване наличие или не на на алкохол. Защитата твърди страх и недоверие, които обаче се опровергават от арогантното поведение на подсъдимия в рамките на допустимото изключение - 120 минути. Всяко 5 надхвърляне на максимално допустимия срок, в частност с 8 минути което е безспорно и за защитата, би направило установената концентрация на алкохол в кръвта – ненадлежна, по смисъла на чл.343б ал.1 от НПК, поради което и претенцията на защитата - да се счете за незаконосъобразен недопуснатият от проверяващите органи компромис да се вземе кръв за изследване концентрацията на алкохол в 128-мата минута – е неоснователен, като ненамиращ опора нито в буквата, нито в духа на закона.

Възражението на защитата, че при оформянето на документите по Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, били използвани неактуални формуляри, въззивният съд също намира за незаконосъобразно. Възражението е намерило отговор в мотивите на първоинстанционния съд, който въззивната инстанция споделя напълно и не намира за необходимо да преповтаря.

Възражението, че чл.343б ал.5 от НК бил приложен от съда в нарушение на чл.5 ал.2 и 3 и чл.6 ал.2 от Конституцията на България, в противоречие с правото на ЕС, е голословно и несъответно на казуса.

Съгласно чл. 5 ал.2: Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Защитата, обаче не се позовава на разпоредбата на Конституцията, която да се приложи непосредствено и с приоритет спрямо чл.343б ал.5 от НК.

Твърдения за нарушен чл.5 ал.3 от Конституцията, според който: Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му, също е несъответен на казуса – извършеното от подсъдимия деяние е извършено при влязла в сила и действаща норма на чл.343б ал.5 от НК.