Решение № 203 от 12.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Перник, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720100031 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с. чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и ал. 2, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 45 от ЗЗД и чл. 45, във вр. чл. 52 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Д. Т., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ***** ******,бл.**,вх.*,ап.** срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 1А, ул. Анна Ахмакова № 9, представлявано от управителя Александър Георгиев.

Ищецът твърди, че между него и ответника на 19.12.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит № ******/19.12.2022 г. за сумата от 5000 лв. Сочи, че за обезпечаването на неговото задължение по договора за връщане на заетата сума е издал в полза на ответника запис на заповед. Поддържа, че ответникът е поставил като условие за отпускане на заема издаването от кредитополучателя на запис на заповед за обезпечаване вземането. Сочи, че съгласно клаузите на договора, той дължи такси, свързани с отпускането и предоставянето на кредита, както и такси за услуги, които са неизползваеми и имат за единствена цел реализирането на печалба от кредитора. Твърди, че при начисляването на всички дължими по договора суми, подлежащата на връщане стойност е в общ размер на 13 433.44 лв. Поддържа, че посочените плащания не са включени при изчисляване на ГПР, отразен в договора, както и че реалният ГПР многократно надвишава размерът по чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Счита, че по изложените съображения договорът за потребителски кредит, сключен с ответника е изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, включително и в 1 частта за дължимата главница. Поддържа, че издадената от него запис на заповед не му е предявявана, както и че е заплатил на ответника за погасяване на главницата по договора сумата в размер на 3205 лв. Счита, че предвид недействителността на договора за кредит, тази сума е платена без основание и на основание чл. 55 от ЗЗД ответникът дължи връщането и.

Ищецът излага, че от предприетите от ответника действия за принудително събиране на сумите по недействителния договор за потребителски кредит, чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на запис на заповед, снабдяване с изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство, по което е наложен запор върху получаваната пенсия, е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че в резултат на посочените действия е бил подложен на стрес, влошило се е здравословното му състояние и качеството на живот. Това е наложило закупуването и употребата на допълнителни минерали, витамини и хранителни добавки, за които е заплатил общо 11400 лв. /по 518,18 лв. на месец/. Поддържа, че за събиране на вземането по незаконосъобразната запис на заповед, ответникът е инициирал образуването на изпълнително производство в хода, на което е поискал налагане на запор върху сумата от 13600 лв. Излага, че по този начин е бил лишен от средствата си за живот, произтичащи от получаваната от него пенсия. Счита, че посочената сума представлява претърпени от него имуществени вреди.

Исканията към съда, след допуснатото изменение на един от исковете са:

Да прогласи за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и ал. 2, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК договор за потребителски кредит № ******/19.12.2022 г., сключен между страните на 19.12.2022 г.;

Да осъди на основание чл. 55 от ЗЗД ответника да заплати на ищеца сумата от 1638.69 евро, заплатена без правно основание в изпълнение на задължение по нищожен договор за потребителски кредит № ******/19.12.2022 г., сключен между страните на 19.12.2022 г.;

Да осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД сумата от 5828.73 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – стрес, напрежение и влошено здраве, настъпили в резултата на предприети от ответника действия за принудително събиране на вземанията му по недействителен договор за потребителски кредит № ******/19.12.2022 г., сключен между страните на 19.12.2022 г.;

Да осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 3658.29 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди – наложен запор върху доходите на ищеца от пенсия за принудително събиране на суми за погасяване на задължения по недействителен договор за потребителски кредит № ******/19.12.2022 г., сключен между страните на 19.12.2022 г.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.Ответникът оспорва изцяло предявените искове.

2

Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е действителен и съответен на императивните разпоредби на закона. Излага, че действията на дружеството за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК са законосъобразни и извършени в изпълнение на предоставени от закона възможности, поради което не обосновават присъждането на обезщетение за произтеклите от тях вреди. Оспорва ищецът да е заплащал каквито и да било суми в изпълнение на задълженията му договора за кредит. Оспорва ищецът да е претърпял сочените от него имуществени и неимуществени вреди, както и съществуването на причинна връзка между тях и поведението на ответника.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове изцяло.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си и неин съпруг – Н. И. Т., поддържа предявените искове съобразно направеното изменение. Искането към съда е да ги уважи по изложени в съдебно заседание съображения. Претендира направените съдебни разноски.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл.

235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са частично основателни.

Не се спори между страните и се установява от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Я. А., че между тях е сключен договор за потребителски кредит № ******/19.12.2022 г., обезпечен с издадена от потребителя в полза на длъжника запис на заповед. С него ответникът е предоставил на ищцата в заем сумата от 5000 лв. Между страните е уговорено, че връщането и, ведно с договорна лихва, е на 16 броя месечни вноски, с падеж на първата от тях – 21.01.2023 г. Общата сума по кредита, включваща главница и договорна лихва е 5361.44 лв. Страните са уговорили такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 4032.00 лв. и такса за индивидуално кредитно предложение в размер на 4040.00 лв. Общият сбор от главница, договорна лихва, такса за експресно разглеждане и такса за индивидуално кредитно предложение е 13433.44 лв.

Посочените в договора ГПР е 10.28 %, а ГЛП – 10.00%.

Вещото лице е констатирало, че при изчисление на ГПР по договора за потребителски кредит не са включени таксите за експресно разглеждане и за индивидуално кредитно предложение. Посочило е, че ако същите бяха взети предвид при определянето му, то неговият размер би бил 434.83%. Размерът на ГПР по договора, изчислен съобразно правилата на приложение № 1 от ЗЗП е 434.83%.

Експертът е установил, че при определяне на ГПР по договора е взета предвид единствено уговорената договорна лихва. Посочил е, че размерът на погасителната вноска съгласно погасителния план, представляващ част от договора за кредит е при допускане с включване на главница, договорна лихва, таксаза експресно разглеждане и такса индивидуално кредитно предложение.

3

По делото са представени общо 31 броя разписки, от които се установява, че по процесния договор за потребителски кредит ищцата е заплатила сумата от общо 5146.00 лв.

Ищцата е представила писмени доказателства, от които се установява, че е със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГД № 808/2024 г. по описа на ПРС е осъдена да заплати на „Ей Уан Вижън“ ЕООД сумата от 9480.24 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издадена на 19.12.2022 г., предявена за плащане на 15.11.2023 г. и прехвърлена с джиро 02.01.2024 г. Въз основа на нея издаден изпълнителен лист 21.02.2024 г.

От представената покана за доброволно изпълнение се установява, че по молба на кредитора по изпълнителния лист – „Ей Уан Вижън“ ЕООД срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 1531/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № ***, с район на действие ПОС.

С определение № 150/13.02.2025 г. по ЧГД № 808/2024 г. по описа на ПРС на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК е обезсилена заповед № 457/21.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издадения на 21.02.2014 г. въз основа на нея изпълнителен лист, издадени по ЧГД № 808/2024 г. по описа на ПРС.

При така установените факти, от правна страна, съдът намира следното:

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Ответникът – „Кредит тайм“ АД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.

Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.

1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.

Ищецът твърди неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и вр. с чл. 143 от ЗЗП.

Съдът намира тези оплаквания за основателни.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съответствието на договора на цитираните разпоредби следва да е налице към момента на сключването му. Нарушението на която и да е от императивните разпоредби, има за последица – недействителност на целия договор – чл. 22 от ЗПК.

Настоящият състав намира, че процесният договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според цитираната разпоредба договорът трябва 4 да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният лихвен процент изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Годишния процент на разходите се изчислява по специална формула чрез която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното правоотношение.