Решение № 2575 от 26.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2575 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100502931 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 17.11.2021г. по гр.д. № 43182/2021 г. на СРС, 180-ти състав ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ е осъдено да заплати на „Д.З.“ АД, на основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ, сумата 854. 19 лв. - част от изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско“, по щета №210799487 за вреди, причинени на лек автомобил „Рено Меган“ с ДК № ******* ТР, от настъпило на 23.02.2021 г. в гр. Пловдив, ПТП, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.07.2021г. до окончателно изпащане на сумата, като е отхвърлен искът за сумата от 1 266. 28лв.

/разликата над уважената част до максимално претендирания размер от 2 120. 47лв./, като неоснователен.

Решението в частта за отхвърляне на иска е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Д.З.“ АД като неправилно. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че застрахованият при ищеца водач е допринесъл за настъпването на произшествието.

Поддържа се, че процесното ПТП е предизвикано изцяло от действията на водача на лек автомобил „Пежо 206“. Сочи се, че той е предприел изпреварване на непозволено за целта място – на кръстовище на равнозначни пътища, в нарушение на забраната на чл. 43, т. 2 от ЗДвП, без да се убеди, че автомобилът, който ще изпреварва, не е подал сигнал за промяна на посоката си на движение. Навеждат се доводи, че от своя страна водачът на лек автомобил „Рено Меган“ е спазил всички правила за движение на пътя – движил се е със съобразена с пътните условия скорост и е подал сигнал за намерението си да предприеме маневра – завой наляво. Излагат се съображения, че той не е бил длъжен да предвижда, че друг участник в движението, в нарушение на правилата за движение на пътя, ще предприеме изпреварване на автомобил, извършващ маневра – завой на ляво, с превишена спрямо ограничението за процесния участък скорост.

Оспорва се извода на вещото лице относно момента на подаване на ляв мигач от страна 1 на застрахования при ищеца водач, тъй като същият се основава единствено на свидетелските показания относно скоростта на участвалите в процесното ПТП автомобили, които са нееднозначни и противоречиви. С оглед на изложеното, въззивникът твърди, че съпричиняването не е установено в условията на пълно и главно доказване. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ в депозиран отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, с присъждане на разноски.

Решението в частта за уважаването на иска е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Производството е образувано по предявен от „Д.З.“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ да заплати сумата 2 120. 47 лв. – остатък от дължимо застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско“, по щета № 210799487, за вреди, причинени на лек автомобил „Рено Меган“ с ДК № ******* ТР, от настъпило на 23.02.2021г. в гр. Пловдив, ПТП, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.07.2021 г. до окончателно изпащане на сумата.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по основание и размер.

Изложил е съображения, че произшествието представлява случайно събитие, за което застрахованият при него водач не следва да носи отговорност. Навел е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахования при ищеца автомобил, който е предприел маневра – ляв завой внезапно и без подаване на сигнал за това. Посочил е, че той е нарушил правилата за движение поради неизпълнение на задълженията му по чл. 42, ал. 3 от ЗДвП, като водач на изпреварвано МПС да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е начин. Навел е доводи, че е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като преди предприемане на маневрата не се е уверил, че няма да създаде опасност за останалите участници на пътя.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че основен принос за настъпването на процесното ПТП има застрахованият при ответника водач на лек автомобил „Пежо 206“, който, в нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, е предприел изпреварване без да се убеди, че има възможност да завърши предприетата маневра и на неподходящо за това място – в района на Тобразно кръстовище. Намерил е за основателно наведеното възражение за съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач, който, в нарушение на правилата на чл. 25 и чл. 26 от ЗДвП, не е подал навреме сигнал за предприетата от 2 него маневра – завой наляво и не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, като определил съпричиняване в размер на 30 %.

Настоящият съдебен състав намира решението за правилно и законосъобразно, като съдът препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С оглед изложеното в жалбата, следва да се отбележи следното:

Съгласно чл. 411 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до същия размер. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.

С оглед влязлата в сила част на решението в частта за уважаване на иска, спорен по делото е само размерът на претендираното обезщетение, с оглед наличието или липсата на съпричиняване, като по отношение на всички останали елементи от фактическия състав на иска е налице сила на присъдено нещо. Отделно от това, същите са безспорно установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 23.02.2021г., събраните по делото показания на свидетели П. и Т. – участници в произшествието, както и заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза се установява, че произшествието е настъпило на кръстовище на бул. „6-ти септември“ с неизвестна улица. Водачът на лек автомобил „Пежо 206“, рег. № ******* – Р.П., предприема маневра изпреварване, като не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се и извършващ маневра ляв завой лек автомобил „Рено Меган“, рег. № *******, управляван от Ю..Т..

За приемането на съпричиняване е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, като с поведението си е създал условия или е улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно и противоправно - така Решение № 339/20.12.2021 г. по т. д. № 2882/2017г., ІІ ТО на ВКС и др. В конкретния случай, съдът намира, че действията на водача на застрахования по имуществената застраховка автомобил са спомогнали за настъпването на произшествието. Разпитан в качеството си на свидетел, водачът на този автомобил – Ю. Т., е посочил, че се е движил със скорост около 40 км/ч и е активирал светлинните пътепоказатели на превозното средство 15 метра преди предприемане на маневрата.

При тези условия, съгласно дадените в съдебно заседание разяснения на вещото лице, неговият ляв мигач е бил включен едва 1,5 секунди преди започването на завоя. Това време е недостатъчно, за да могат останалите участници да възприемат своевременно намерението на водача и да съобразят поведението си с него, което съставлява нарушение на нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗДвП.

Въззивният съд намира за неоснователни наведените във въззивната жалба оплаквания, че по делото не се установява скоростта на движението на автомобилите.

Свидетелят Т., който е управлявал застрахования при ищеца лек автомобил „Рено Меган“, е посочил, че се е движил със скорост от 40 км/ч. Като водач на този 3 автомобил той непосредствено е възприел поддържаната от него преди произшествието скорост и липсва основание неговите показания да не бъдат кредитирани.

От друга страна, показанията на свидетеля П., че л.а. „Рено Меган“ се е движил със скорост от 15 км/ч, не следва да бъдат кредитирани, тъй като това е твърде ниска скорост за движение по градски булевард. Нейните впечатления са позицията на водач на друго МПС, поради което не може да формира точна преценка за скоростта му, като съобщената скорост от 15 км/ч по-скоро отразява общото й впечатление за твърде бавното придвижване на л.а. „Рено Меган“. Този извод не се опровергава и от заключението на вещото лице за скоростта на автомобилите към момента на удара от 20 км/ч, тъй като тя не отразява скоростта към релевантния момент – непосредствено преди предприемане на маневрата ляв завой от л.а. „Рено Меган“. Въпреки липсата на данни за спирачни следи, е нормално при извършване на левия завой от л.а. „Рено Меган“, респ. при възприемането на опасността от водача на л.а. „Пежо 206“, двамата водачи да са намалили скоростта си на движение. Дори да се приеме по-ниска скорост от 40 км/ч, като се вземе предвид моментът, в който е бил подаден левия мигач от водача на л.а. „Рено Меган“ – 15 метра преди завоя, това не би удължило съществено времето, през което е бил активен светлинния сигнал и не е от характера да промени извода на съда за несвоевременното сигнализиране на предприетата маневра.

Наред с това, с оглед мястото на съприкоснование върху двата автомобила, може да се направи извод, че при извършване на левия завой от л.а. „Рено Меган“, л.а. „Пежо 206“ вече е започнал изпреварване. В този случай, с оглед правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, преди да завие наляво, водачът на л.а. „Рено Меган“ е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност на пътя и да пропусне изпреварващия го л.а. „Пежо 206“.

Същевременно водачът на л.а. „Рено Меган“ не е изпълнил и задължението си съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗДвП, като водач на изпреварвана кола, да не пречи на изпреварването по какъвто и да е начин.

С оглед изложените във въззивната жалба оплаквания, следва да се посочи, че допускането на нарушения на един от участниците в произшествието не освобождава другия участник от задълженията му по ЗДвП, нито е от характера да ограничи или изключи неговия обективен принос за настъпване на вредоносния резултат.