Решение № 245 от 10.04.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№………./ .4.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА при секретар Албена Янакиева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1501 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т. 1 от ГПК вр. чл. 286, ал. 1 и чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ).

Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени на осн. чл. 327 и чл. 86 ЗЗД от предявени от „КОМЕРСИАЛ ФУУД“ООД, ЕИК ********* гр. Ямбол ж.к. Златен рог бл. 18 вх.Д ет. 4 ап. 105, чрез адв. Г.

***) със служебен адрес гр. Ямбол, ул. Жорж Папазов 14 ет.1 кантора 109 срещу «ВИВАНЕЛ КЪМПАНИ» ЕООД, ЕИК *********, с. Звездица, ул. Феникс № 81, представлявано от управител Н П за присъждане по сметката на ищеца IBAN ***"Обединена българска банка" АД на следните суми:

33 733.85лв, претендирана като сборен остатък от дължима цена на доставени периодично и приети от ответника хранителни стоки, фактурирани с №**********/31.05.2019, №**********/01.06.2019,

№**********/18.06.2019, №**********/18.06.2019,

№**********/19.06.2019, №**********/03.07.2019, ведно със законната лихва от предявяване на иска за окончателно изплащане на дълга, както и 538,64лв, претендирана като сбор от начислено по всяко от така фактурираните задължения обезщетение за забавено плащане, считано от падежа (следващ връчване на фактурата в деня на доставката) до предявяване на иска на 20.08.2019г.

Страните претендират насрещно за определяне на разноски, заявени в списъци (л.53 и л.61). Ищецът е оспорил размера на възнаграждението на адвоката на ответника като прекомерен.

Ищецът твърди, че между страните били установени трайно отношения по доставки на хранителни стоки, които ищецът като продавач изпълнявал като предавал на купувача фактурирани по договорени единични цени посочени количества с различен асортимент, съответно приемани от ответника в деня на сделката и подлежащи на заплащане по банков път. Част от доставените в периода 31.05.19 – 03.07.19г стоки били отказани и върнати от купувача и за тях били съставени кредитни известия. Част от фактурираната цена била заплатена и приета от продавача, включително и след предявяване на иска, като погасяване на главница по най-рано възникналото задължение за цена.

Тъй като остатъците останали неплатени, ищецът претендира заплащане на главниците и начислено за забава след деня на съответното фактуриране до 20.08.2019г обезщетение за забавата в размер на законната лихва.

В писмено становище и пледоария по същество пълномощникът на ищеца адв. Г. поддържа доводи за изцяло доказана искова претенция, като се позовава на безспорно осчетоводени от купувача доставки и ползване на данъчния кредит по тях, като моли за уважаване на предявените искове в пълен размер.

Макар да е пропуснал защитата си с отговор на исковата молба, ответникът чрез пълномощника си адв. А. оспорва иска, като сочи че фактурираните доставки не са извършени и се позовава на признато плащане само на реално получената стока. По същество пледира за отхвърляне на претенциите на ищеца.

Предварителните въпроси, включително констатацията за пропуснатия срок за отговор по искова молба са разрешени в нарочно определение № 4244/26.11.2019г(л.28), като съдът е изложил служебната си преценка по допустимостта на осъдителния иск. Допълнително съдът отчита уточнението на периода на забавата, посочен в молбата от 26.02.2020г. с краен момент, съвпадащ с деня на предявяване на иска.

Първоначален устен доклад и окончателната правна квалификация на претенциите съдът е обявил само по твърденията на ищеца и оспорването им, заявено в първо заседание от представител на ответника, като изрично е изключил преклудираната защита чрез пропуснати възражения. Доказателства за особени и непредвидени и непредотвратими причини, осуетили своевременната защита на ответника не са били ангажирани, поради което и съдът е отказал да разшири предмета на делото като докладва и установява твърдения на ответника за други отношения между страните (консигнация, а не покупка на стоки) и привидно фактуриране и осчетоводяване на доставки(л. 64).

Устният доклад е допълнен (л.77) с новонастъпили в хода на производството факти, признати от насрещните страни в писмени становища след възобновяване на съдебното дирене по почин на съда с определение №423/10.02.2020г.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Представени са съставени двустранно подписани фактури за четири доставки на хранителни стоки, документирани в периода 31.05.2019 - 19.06.2019г, както следва: №**********/31.05.2019, №**********/01.06.2019, №**********/18.06.2019, №**********/19.06.2019. Към втората от доставките са съставени неподписани от получателя кредитни известия от

21.06.2019г. и 03.07.2019г., с които определено количество от удостоверените като доставени на 01.06.2019г артикули е отпаднало. Други две доставки са били документирани от продавача с фактури №**********/18.06.2019, №**********/03.07.2019, които не са подписани от получателя.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л.50) и поясненията на вещото лице по въпросите на съда (л.64) се установява, че и шестте фактури и кредитното известие са били декларирани като вписани в дневниците за покупки от получателя на доставките с индивидуализация (номера и дати) и фактурирани стойности на закупени стоки идентични с тези в документите съставени от доставчика.

Разликата в датите на двете кредитни известия, декларирани от купувача като датирани на 01.06.2019г, т.е. в деня на издаване на сторнираната отчасти фактура, за която се отнасят (№**********/01.06.2019), вещото лице обяснява с техническа грешка и този извод изцяло се споделя от съда, тъй като номерата на известията следват тези на подписаните две следващи фактури до 19.06.19, но преди тази от 03.07.19г. Всички фактури, вкл. и известията са били декларирани за съответни данъчни периоди и купувачът е ползвал данъчен кредит.

Отделно от това вещото лице е констатирало и частични плащания по тези доставки, осчетоводени от продавача за намаляване на задълженията на клиента си за главница по първата фактура

№**********/31.05.2019г., съответно на 24.07.2019г и на 26.07.2019г в общ размер на 3 062.51лв , както и още 1000лв на 22.08.2019г(след предявяване на иска), като сборът на останалите непокрити с плащане главници възлиза на 32 773.85лв.

Тъй като експертът е изчислил лихва за забава до 21.08.2019г., съобразно поискана от ищеца задача, но в разминаване с допустима претенция преди сезиране на съда, в тази част заключението не следва да се кредитира. Размерите на законната лихва обаче, съдът установява служебно с общодостъпен лихвен калкулатор, чрез прилагане на нормативно установената методика по ПМС № 426/2014 г., както следва:

Частично от дата до дата брой дни годишен ЛП лихва

1062.51

01.06.2019

24.07.2019

54

10.00 %

15.94

Частично от дата до дата брой дни годишен ЛП лихва

2000

01.06.2019

26.07.2019

56

10.00 %

31.11

Остатък от дата до дата брой дни годишен ЛП лихва

1262.43

01.06.2019

20.08.2019

81

10.00 %

28.40

Общо по №**********/31.05.2019г.

Общо

75.45

Главница след КИ по

№**********/01.06.2019 от дата до дата брой дни годишен ЛП лихва

2116.15

02.06.2019

20.08.2019

80

10.00 %