Решение № 456 от 26.07.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Пещера, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20225240101253 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак, ***, чрез адв. М. М. от АК - Пловдив, против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Д. С. Ч. не дължи на ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата в размер на 98,50 лв., представляваща неустойка по Договор за потребителски кредит № 493651/01.08.2022 г. , сключен между страните, доколкото клаузата , с която неустойката за непредоставяне на обезпечение по кредита е уговорена, е нищожна, като противоречаща на закона, добрите нрави и е неравноправна.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 493651/01.08.2022 г., по силата на който ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е предоставил на ищеца Д. Ч. паричен заем в размер на 500,00 лв., която сума е изцяло усвоена от ищеца. Сочи се, че срокът на кредита е 1 месец, като същият е отпуснат при лихва от 16,66 лв. и договорена неустойка от 98,50 лв. Поддържа се, че при усвоена главница в размер на 500,00 лв. кредитополучателят следва да заплати общо 665,16 лв., от които: 500,00 лв. – главница, 16,66 лв. – лихва и 98,50 лв. – неустойка.

Ищецът счита, че клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение в процесния договор за потребителски кредит е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправна, съгласно чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Изтъква, че са нарушени изискванията чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, като излага 1 подробни съображения в тази насока. Акцентира върху обстоятелството, че с клаузата за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, както и че същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че на 01.08.2022 г. между „Ай Ти Еф Груп“ АД, като кредитодател и ищеца Д. С. Ч., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 493651 чрез средствата за комуникация от разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕУУ и приложимите към договора за кредит Общи условия. Излага подробно по какъв начин и ред е сключен процесния договор за кредит. Счита, че между страните не са спорни обстоятелствата по сключване на процесния Договор за потребителски кредит № 493651/01.08.2022 г. и предоставяне и усвояване на заемната сума от 500,00 лв. от ищеца, поради което моли същите да бъдат обявени за безспорни по делото. Твърди, че неустойка по процесния договор за кредит никога не е начислявана и такава не е заплащана от ищеца. Сочи, че в Договора за кредит действително се съдържа твърдяната клауза за неустойка, но приложимостта и е била дерогирана между страните с уговорките по Приложение № 2 към Договора за кредит. Съгласно това приложение страните се уговорили и признали, че кредитът е сключен при промоционални условия и че независимо от липсата на обезпечение по сключения договор за кредит, неустойка не се начислява. Дори да се приеме, че неустойка по кредита е била начислявана, ответникът възразява срещу твърденията на ищеца, че процесната клауза за неустойка е недействителна на посочените в исковата молба основания. Развива съображения за законосъобразност на процесната неустоечна клауза. Счита, че неустойката и нейният размер (3,28 лв. на ден) са съразмерни на обезпечителната и обезщетителната й функция. Твърди, че клаузата за неустойка е ясно и точно формулирана, като същата е индивидуално уговорена между страните, а ответникът е изпълнил надлежно задължението си за извършване на предварителна проверка на кредитоспособността на ищеца. Поддържа, че предвидената в процесния договор за кредит неустоечна клауза не е нищожна, тъй като не противоречи на закона и добрите нрави.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба са предявени от „Ай Ти Еф Груп“ АД срещу Д. С. Ч. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника Д. Ч. да заплати на ищеца „Ай 2

Ти Еф Груп“ АД сумата в размер на 500,00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 493651/01.08.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда - 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата в размер на 22,08 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.09.2022 г. до 06.02.2023 г., включително.

Ищецът по насрещните искове твърди, че между страните бил сключен Договор за кредит № 493651/01.08.2022 г. чрез средствата за комуникация от разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕУУ и приложимите към договора за кредит Общи условия. Излага подробно по какъв начин и ред е сключен процесния договор за кредит. П о силата на Договор за кредит № 493651/01.08.2022 г. на ответника Д. Ч. била предоставена сумата от 500,00 лв. Кредитополучателят се съгласил да погаси кредита си с една 30-дневна вноска, като общият срок за погасяване на кредита бил от 02.08.2022 г. до 31.08.2022 г. В изпълнение на задължението си по договора за кредит, кредитодателят „Ай Ти Еф Груп“ АД предоставил на кредитополучателя Д. Ч. сумата по кредита чрез системата на „Изипей“ АД. След получаване на заемната сума, кредитополучателят не погасявал никакви суми по Договора за кредит. Непогасената главница по Договор за кредит № 493651/01.08.2022 г. била в размер на 500,00 лв. Съгласно Договора за кредит и погасителния план към него, падежната дата на последната погасителна вноска по кредита е 31.08.2022 г., от която дата кредитополучателят изпаднал в забава за непогасената главница по кредита.

Законната лихва за периода от 01.09.2022 г. (датата, следваща последната падежна дата по Договора за кредит) до датата на подаване на насрещната искова молба в съда е в размер на 22,08 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д. Ч. да заплати на ищеца „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата в размер на 500,00 лв. главница по Договор за потребителски кредит № 493651/01.08.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда - 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата в размер на 22,08 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.09.2022 г. до 06.02.2023 г., включително. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещните искове е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за кредит № 493651/01.08.2022 г. от разстояние по електронен път, но твърди, че договорът е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Излага подробни съображения за нищожност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че поради невключването на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Сочи, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията 3 между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поддържа, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Акцентира, че нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР, води до недействителност на кредитната сделка, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Моли предявените насрещни искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание ищецът Д. Чучуллев, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца – адв. М. М., с което поддържа исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен. Оспорва отговора на исковата молба и насрещната искова молба и моли за отхвърляне на насрещните искове. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което поддържа отговора на исковата молба и насрещната искова молба. Моли за отхвърляне на предявения срещу него иск и за уважаване на насрещните искове. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Доколкото в първото по делото съдебно заседание е допустимо изменението на иска чрез добавяне на ново евентуално основание (в този смисъл Решение № 199/26.01.2021 г. по гр.д. № 4056/2019 г. на ВКС, IV г.о., ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК ), с протоколно определение от 08.06.2023 г. в първото по делото съдебно заседание съдът е допуснал изменение на предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чрез прибавяне на ново основание, наред с първоначалното, което да се разгледа при условията на евентуалност, т.е. наред с първоначалния осъдителен иск е предявен евентуален насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД за осъждане на Д. С. Ч. да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата от 500,00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 493651/01.08.2022 г., като дадена без основание.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от 4

ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД и евентуален насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

По предявения от Д. С. Ч. против „Ай Ти Еф Груп“ АД иск с правно основание чл. 124 от ГПК за недължимост на неустойката за непредоставяне на обезпечение по кредита - Договор за потребителски кредит № 493651/01.08.2022 г. , тъй като клаузата, с която е уговорена е нищожна, като противоречаща на закона, добрите нрави и е неравноправна, в тежест на ответника е да установи наличието на валидно основание, по силата на което ищецът му дължи сумата в размер на 98,50 лв., като неустойка по процесния Договор за кредит.

За успешното провеждане на предявените от „Ай Ти Еф Груп“ АД против Д. С. Ч. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца „Ай Ти Еф Груп“ АД е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за заем, сключен с ответника чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР (в т.ч., че е предоставил информация на потребителя - ответника, съгласно чл. 8 от ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора) ; предаването на заемната сума от 500,00 лв. на ответника Д. Ч.; размерът на вземането и неговата изискуемост; настъпил падеж на съществуващото главно вземане, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.