Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1370 от 22.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1143/2026
Вид
Определение № 1370
Подписан
22.05.2026
В сила
22.05.2026
Състав
Пламен Чакалов, Румяна Андреева, Бранимир Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1370 гр. Пловдив, 22.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501143 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕАД с ЕИК 208597211 против Определение № 3637/22.03.2026 г., постановено по гр. дело № 4116/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х II гр. с-в, с което е оставена без уважение молбата му молба вх. № 25483/12.03.2026 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Частният жалбоподател намира определението за неправилно, като моли същото да бъде отменено, а подадената от него молба за изменение на решението в частта за разноските да се уважи, като на насрещната страна се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът по частната жалба А. Г. Р. чрез адв. В. Д. е взел становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, като прецени доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

По същество:

С Решение № 577/11.02.2026 г. постановено по гр. дело № 4116/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХII гр. с-в е уважен предявеният от ищеца А. Г. Р. иск за признаване за установено по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, понастоящем „ЕОС Матрикс“ ЕАД , че не му дължи сумата от 1 000 лв. – главница по Договор за потребителски кредит PLUS1 01120363 от 21.11.2007 г., сключен между ищеца и ДжетФайненс Интернешънъл АД (с универсален правоприемник БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД), което е било прехвърлено на ответника с договор за цесия от 29.02.2016 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника вписана като вземане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в Централен кредитен регистър при БНБ. С решението „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати на А. Г. Р. сумата от 1250 лева /639.11 евро/ - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С молба вх. № 25483/12.03.2026 г. ответникът е поискал от първоинстанционния съд да измени решението си в частта на разноските по реда на чл.248 ГПК, като намали разноските на ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение по съображения за прекомерност.

С обжалваното тук определение първоинстанционният съд е оставил искането без уважение.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за правилно.

В производството по делото ищецът е бил представлявана от адв. В. Д., като видно от представения по делото на ПРС договор за правна защита и съдействие, същият е уговорил и заплатил на адвокат В. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Предвид уважаването на иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на присъждане на разноски.

Този размер на заплатеното адвокатско възнаграждение е трикратен на минималния и не е прекомерен, при отчитане на цената на иска, фактическата и правна сложност по делото, както и предвид служещия за ориентир минимален размер на адвокатското възнаграждение, посочено в Наредба № 1 от 2004 г. за възнаградения за адвокатската работа – чл.7, ал.2, т.1, съобразно която минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело е 400 лв. Този извод се прави предвид отчитането на реално свършената от адв. В. Д. адвокатска работа при изготвянето на исковата молба и на молба за съдебно заседание, включваща аргументи по същество, явяването на адвоката в съдебно заседание и реалното заплащане на уговорения от ищеца и неговия адвокат хонорар.

Ето защо разноските на ищците за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в пълен размер от 1200 лв.

При тези мотиви съдът приема частната жалба за неоснователна.

Като такава същата следва да бъде оставен без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД с 2

ЕИК 208597211 против Определение № 3637/22.03.2026 г., постановено по гр. дело № 4116/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х II гр. с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3