Решение № 5742 от 19.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5742 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100509687 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 8948/15.05.2024 г., постановено по гр.д. № 67 914/2022 г. на СРС, ГО, 175 състав, с а ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените от Е. С. Р. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника чрез принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност следните суми: сумата от 3 676,94 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2012 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 957,84 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2012 г. до 01.02.2017 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.07.2017 г. по ч.гр.д. № 9265/2017 г. по описа на СРС, 41 състав и е образувано изп.д. № 4 175/2022 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 КЧСИ с район на действие СГС.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 183047 от 04.06.2024 г. на Е. С. Р. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете по чл. 439 ГПК да бъдат уважени. Сочи, че вземанията са погасени по давност поради непредприемане на валидни действия по изпълнението по ИД № 4175/2022 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 КЧСИ с район на действие СГС.

Поддържа, че поради невръчване на ПДИ по предходното ИД № 3266/2017 г. по описа на С.Х. ЧСИ не е могъл да извършва каквито и да било валидни действия по изпълнението. По ИД № 4175/2022 г. по описа на ЧСИ М.Б. ПДИ също не била връчена надлежно, поради което давностният срок не е бил прекъсван с предприемане 1 на действия по изпълнението. Също така ЧСИ предприемал нови и нови действия по изпълнението без да са събрани дължимите за това такси, поради което ЧСИ не бил компетентен да събира вземането.

За първи път с въззивата жалба ищецът по исковете по чл. 439 ГПК и въззивник твърди, че вземанията по ИЛ са погасени и с прихващане – преклудирано твърдение, незаявено с исковата молба.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба с отговор от 09.08.2024 г. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо. Към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на даване ход на устни състезания производството ИД е висящо, поради което исковете са допустими.

С иска по чл. 439 ГПК се оспорва дължимостта на сумите по изпълнителния лист поради обстоятелства, изключващи изпълняемото право в неговата цялост, например изтекла давност, плащане, прихващане. Фактите следва да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание / ако е проведено исково производство/ или след изтичане на срока за подаване на възражение, ако ИЛ е издаден по влязла в сила заповед за изпълнение. Факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене или преди изтичане на срока за подаване на възражение, са преклудирани като установени със сила на пресъдено нещо.

В случая с исковата молба е предявен иск по чл. 439 ГПК от длъжника по ИД Е.

С. Р. срещу взискателя „Топлофикация София“ ЕАД. Ищецът твърди, че вземанията по изпълнителен лист от 20.07.2017 г. по ч.гр.д. № 9265/2017 г. по описа на СРС, 41 състав са недължими като погасени по давност.

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на ИЛ е образувано изп.д. № 4175/2022 г. по описа на ЧСИ М.Б. на 13.07.2022 г. Твърди, че това ИД е образувано след изтичане на петгодишния давностен срок относно вземането, понеже заповедта за изпълнение е влязла в сила на 05.07.2017 г. Също така оспорва да й е връчена надлежно ПДИ. Оспорва по соченото ИД или което и да било ИД, образувано за събиране на вземанията по ИЛ, да са предприети валидни действия, които да прекъснат давностния срок.

С отговора на исковата молба ответникът взискател оспорва иска. Навежда, че са образувани за събиране на вземанията ИД № 3266/2017 г. по описа на С.Х. и впоследствие ИД № 4175/2022 г. по описа на ЧСИ М.Б., по които са предприети валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок.

В случая не е било спорно, а и се установява от писмените доказателства, че изпълнителен лист от 20.07.2017 г. по ч.гр.д. № 9265/2017 г. по описа на СРС, 41 състав е издаден в полза на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД срещу длъжника Е. С. Р. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение /влязла в сила на 05.07.2017 г./. В случая вземанията се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок.

ИЛ е издаден за следните суми: сумата от 3 676,94 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 05.02.2017 г. до окончателното 2 изплащане на задължението, както и сумата от 957,84 лева, представляваща мораторна лихва, както и разноски.

С ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС се обявява за неактуално ПВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Възприема се напълно различно разрешение. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по време на изпълнителния процес давността не се счита за спряна, понеже кредиторът може да избере дали да предприема действия като иска прилагането на нови изпълнителни способи или не.

Постановките на

Постановление на ВС № 3/1980 г. са обявени за неактуални по съображенията, че то се отнася до принудителното изпълнение на вземанията на социалистическите организации, по които се е провеждало служебно ръководене на изпълнителния процес. Според тълкувателното решение при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като е без значение дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето от ЧСИ по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Считано от датата на предприемане на последното валидно изпълнително действие започва да тече нова погасителна давност, като за давността е без значение кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1 , т. 8 ГПК. Като изпълнителни действия, чието предприемане прекъсва давността, са посочени: налагането на запор и възбрана, присъеднияване на кредитора, възлагане на вземане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан до постъпването на суми от проданта или на плащания от трети лица. Не прекъсват давността: изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние, извършването на справки, назначаването на експертиза, извършването на разпределение на постъпили по делото суми и плащането въз основа на разпределението. Признанието на длъжника за съществуване на вземането също прекъсва давността.

Според ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 на ОСГТК на ВКС отмяната на ПВС № 3/ 18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, поражда действие от считано от 26.06.2015 г. Развито е, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ПВС № 3/ 1980 г. В този смисъл е и т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, според което по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД. Ако ИД е било образувано преди 26.06.2015 г. и е било висящо към тази дата, то до 26.06.2015 г. погасителна давност не е текла. Считано от 26.06.2015 г. започва да тече нов давностен срок.

В случая не е било спорно, а и се установява от писмените доказателства, че въз основа на ИЛ е образувано първоначално ИД № 3266/2017 г. по описа на С.Х.. ИД е образувано след приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Според ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС за течението на давността е без значение кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1 , т. 8 ГПК. Перемпцията и давността са различни 3 правни институти, с различни правни последици. Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.

Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд.

Така давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение и тече от последното валидно предприето действие по принудително изпълнение, а перемпцията настъпва по силата на закона ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Дори ИД да бъде перемирано, то съгл. ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В случая по ИД № 3266/2017 г. по описа на С.Х. /преди прекратяването му на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на дата 21.01. 2021 г./ са поискани и предприети множество валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок, който в случая е петгодишен.

Неоснователни са възраженията на въззивника относно негодността на действията поради нередовно връчена ПДИ. ПДИ от 28.09.2017 г. е връчена на длъжника на регистрирания му п.а. и н.а. по реда на чл. 47 ГПК с разлепено уведомление. Също така, по арг. от чл. 428, ал. 2, изр. второ ГПК извършените действия по изпълнението не са невалидни – според текста на закона в ПДИ се съобщават наложените запори и възбрани. Взискателят е внасял такси по изпълнението, а и горепосоченото ТР придава значение на фактическото извършване на валидното действие по изпълнението.

Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 05.07.2017 г., от който момент започва да тече петгодишният давностен срок. Той е прекъснат със следните действия по изпълнението, а именно: наложен запор на банкови сметки на 03.10.2017 г., вписана възбрана на 02.09.2017 г., наложен запор на вземане по договор за наем на 25.10.2017 г.

След това ИД е перемирано на 21.01. 2021 г., но това не се отразява на течението на давностния срок, който би изтекъл на 25.10.2022 г.

Преди тази дата обаче давностният срок е прекъснат със същинските изп. действия по образуваното ИД № 4175/2022 г. по описа на ЧСИ М.Б., а именно: наложен запор на банкови сметки на 20.07.2022 г., наложена възбрана, вписана на 26.07.2022 г., и извършен опис на недвижим имот на 15.12.2022 г. Ход на устни състезания във въззивното производство е даден на 29.05.2025 г. Вземанията по ИЛ не са погасени по давност. Решението следва да бъде потвърдено като правилно.