Решение № 682 от 29.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Стара Загора, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20255530104194 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 04.07.2020 година длъжникът К. О. С. сключил Договор за потребителски кредит № ... със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който получил сумата от 350 лева, срещу което се съгласил да върне 1 вноска в размер на 455 лева, в срок до 03.08.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %. Сочи, че съгласно чл. 9 ЗПК договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална 1 или търговска дейност, а кредитор бил всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ... на 04.07.2020 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК. Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считали за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. Горепосоченият договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние 2 едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът К. О. С. не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „Стик - Кредит“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„България“ № 81В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от която била приложена към настоящата искова молба, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено. Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Ответникът К. О. С. не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено. С оглед наведените по делото факти и 3 обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът К. О.

С. дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 261/2025 г., а именно сумата в общ размер от 1129.38 лв., формирана както следва: главница в размер на 350 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 10.5 лв. за периода от 04.07.2020 г до 02.09.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 227.65 лв. за период от 02.09.2020 г. до 27.06.2025 г.; неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 541.23 лева; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника К. О. С., че му дължи сумата в общ размер от 1129.38 лв., формирана както следва: главница в размер на 350 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 10.5 лв. за периода от 04.07.2020 г до 02.09.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 227.65 лв. за период от 02.09.2020 г. до 27.06.2025 г.; неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 541.23 лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. По образуваното ч.гр.д. № 261/2025г. по описа на Районен съд Крумовград по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „АПС Бета България“ ЕООД 4 заплатил държавна такса в размер на 25 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. Претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Ответникът К. О. С., чрез назначения му особен представител – адв. Р. А., оспорва изцяло предявения от „АПС Бета България" ЕООД иск.

Счита, че претенцията на ищеца е неоснователна и недоказана, като оспорва оспорва наличието на твърдяното от ищеца облигационно отношение. Прави възражение за изтекла погасителна давност както за главницата, така и за вземанията за лихви. От изложените факти и обстоятелства в исковата молба, счита, че в случая е приложим ЗПК. Сочи, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, където била предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждали електронно и сключването на договора ставало не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно изявление, чрез активиране на изпратен линк за потвърждение. За установяване възникването на облигационното правоотношение съгласно чл.18,ал.1,т.3 от ЗПФУР доставчикът бил длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ, за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Процесният договор се твърдяло да е сключен от разстояние, което било допустимо предвид разпоредбите на ЗПФУР. Към подадената искова молба липсвали електронни записи, от които да се установява по безспорен и категоричен начин, че волеизявленията на страните били насочени към сключване на договор, чието изпълнение се претендира от ищеца. От представените по делото писмени доказателства не се удостоверявало извършването от К. О. С. на посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за да се приеме, че било възникнало твърдяното валидно облигационно правоотношение. Не бил съгласен, че това обстоятелство се установявало от представения договор, тъй като ищецът посочвал, че същият е част от изпратената на ответника информация, но самото електронно изявление на последния за сключването му се удостоверявало с допълнително обстоятелство - активирането на изпратения линк за потвърждение, с въвеждане и на определен код. На следващо място, счита, че договорът е нищожен поради противоречие със закона и противоречие с добрите нрави, поради което основаващата се на него претенция била неоснователна. На 04.07.2020 г. между „Стик-Кредит" АД в 5 качеството на кредитор и К. О. С. в качеството на потребител бил сключен договор за кредит от разстояние № ..., по силата на който кредиторът се задължил да предаде в собственост на потребителя сумата от 350 лева, а потребителят се задължил да върне сумата на кредитора в срок до 30 дни, при фиксиран ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер на 42.58 %. За обезпечаване на вземанията във връзка с предоставения кредит потребителят се задължил в срок от три дни от сключване на договора да предостави на кредитора едно от посочените в договора обезпечения - банкова гаранция или друго физическо лице - поръчител, отговарящи на подробно разписаните в договора условия.

Разпечатката съдържа 13 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca9b5194-8181-49b6-9c09-9b44e21102fa