Определение № 2947 от 30.09.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2947 гр. София, 30.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

ЯНКО ЯНЕВ

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20261000502524 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от Р. А. Д., ЕГН ********** от ***, съд. адрес: с. Бистрица, Община Столична, ***, чрез адв. О. М. от АК – Пловдив срещу протоколно определение от 04.06.2026 г., постановено по гр. д. № 6771/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд е прекратил производството за втори път със същите мотиви (липса на правен интерес), въпреки че въззивната инстанция вече веднъж е отменила такова определение и е дала подробни указания за изясняване на процесуалните и материалноправните въпроси, като след подновяването са били събрани и нови доказателства в подкрепа на иска. Ищецът (настоящ частен жалбоподател) обосновава правния си интерес с дългогодишно владение (повече от 15 години) на процесния недвижим имот. В жалбата се изтъква, че той добросъвестно го стопанисва, облагородява и е извършил редица подобрения (електрифициране, снабдяване с питейна вода, канализация и др.), повишаващи стойността му. Жалбоподателят поддържа, че съдът е отказал произнасяне в нарушение на чл. 124, ал. 1 от ГПК, като освен това обжалваният съдебен акт противоречал и на Тълкувателно решение по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът има възможност да предяви осъдителен иск за същото право.

Направено е искане да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна.

Софийският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 6771/2022 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба от Р. А. Д. от гр. София, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, против М. П. Л. от гр. София. С нея се твърди, че на 05.01.2011 г. ищецът сключил предварителен договор с ответницата за покупко-продажба на УПИ III-2143 в гр. София, район „Студентски“, кв. 89 (с площ 2552 кв.м. и кадастрален идентификатор ***), като владението върху имота му е предадено с подписването на договора на 05.01.2011 г. Ответницата била поела задължение да осигури документи за сключване на окончателен договор до 30.06.2011 г., но след изтичането на този срок е преустановила контакти. Твърди се, че тъй като 5-годишният срок за обявяване на предварителния договор за окончателен е изтекъл, ищецът поддържа, че е придобил имота въз основа на спокойно, явно, постоянно и непрекъснато давностно владение с намерение за своене, продължило повече от 10 години (от 05.01.2011 г.), като претендира съдът да го признае за изключителен собственик на имота на основание изтекла придобивна давност.

От фактическа страна е установено, че ответницата М. П. Л. (С.) е отправила писмено уведомление от 10.05.2022 г. до ищеца-жалбоподател Р. А. Д.. В него тя заявява, че той повече от 10 години владее и не й предава обратно владението на процесния имот, като отправя предупреждение, че ако владението не бъде предадено, ще сигнализира органите на реда. От своя страна, ищецът е отправил до ответницата уведомление от 01.08.2011 г., с което я известява, че поради неизпълнение на задължението й по предварителния договор от 05.01.2011 г. да прехвърли собствеността в срок до 30.06.2011 г., той започва да владее имота с намерение за своене.

Статутът и идентичността на имота са установени въз основа на представените по делото скици от КККР и комбинирана скица за идентичност. Установено е, че процесният имот представлява урегулиран поземлен имот УПИ III-2143 от кв. 89 по действащия регулационен план на гр. София, район „Студентски“, ж.к./м-ст „Малинова долина“ (одобрен с Решение № 696 от 19.07.2007 г. на СОС). По действащата кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР), одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, имотът е с кадастрален идентификатор *** и площ от 2 552 кв. м. Трайното предназначение на територията е урбанизирана, а начинът на трайно ползване е незастроен имот за обществена сграда, комплекс.

От показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че процесният 2 имот (УПИ III-2143 с площ от 2552 кв. м) се ползва от ищеца-жалбоподател за развиване на стопанска дейност като автосервиз (авторемонтна работилница) със застроена площ на сградата от около 300–350 кв. м. Установено е, че имотът първоначално е бил почистен и ограден с колове и тел, а впоследствие е изградена по-масивна и стабилна ограда. Ищецът лично е извършил редица подобрения, включително електрифициране на имота, осигуряване на вода чрез сонда и изграждане на сервизни канали за ремонт на автомобили. Свидетелите потвърждават, че ищецът упражнява явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт върху имота повече от 10–15 години, поддържа го и влага средства в него с намерение за своене, като други лица не са ползвали имота, нито са оспорвали владението му.

С обжалваното протоколно определение от 04.06.2026 г., постановено по гр. д. № 6771/2022 г. по описа на Софийски градски съд е прекратено производството по делото.

За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че ищецът не е обосновал правен интерес от предявяването на иска именно срещу ответницата М. Л., доколкото правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.

Приел е, че по делото липсвали данни и доказателства някой да оспорва или да застрашава правото на собственост на ищеца върху имота, а пък от служебно изисканата справка в Службата по вписванията се установявало, че ответницата не е записана като собственик на имота, нито има доказателства да е била такава към датата на сключване на предварителния договор.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Настоящият състав на въззивната инстанция счита, че обжалваното определение е неправилно.

С Решение № 197/28.06.2010 г. по гр. д. № 875/2009 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието задължителното разбиране, че правният интерес от предявяването на установителен иск е налице тогава, когато ответникът оспорва претендираното от ищеца право или съответно претендира правото, което ищецът отрича. За съществуването на този интерес е достатъчно да е налице оспорване на претендираното право или субективна претенция спрямо отреченото такова.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя и възприема така даденото разрешение, като взема предвид и следните съображения:

Наличието на правен интерес от установяването съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта както на положителните, така и на отрицателните установителни искове — изрично предвидена в чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Правен интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот е налице винаги, когато ответникът оспорва претендираното от ищеца вещно право. В хипотеза, при която ответникът прави признание на иска в хода на процеса, интересът от търсената защита не отпада, тъй като решаващо за неговото възникване е предходното извънсъдебно оспорване.

За ищеца е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск 3 за собственост върху недвижим имот, когато правото му е било оспорено от ответника преди започване на съдебното производство. Последващото признаване на иска от страна на ответника в хода на делото не десезира съда и не води до отпадане на правния интерес от търсената съдебна защита. В т. см. Решение № 135/10.07.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г., II г. о., ВКС.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения от ищеца Р. Д. положителен установителен иск за собственост върху описания недвижим имот, поради приета липса на правен интерес.

Неправилно е прието, че след като ответницата М. Л. (С.) не е подала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК и не е записана като собственик в Службата по вписванията, а впоследствие с писмена молба изрично е признала предявения иск, то липсва правен интерес от търсената с иска защита.

От определящо значение за преценката за наличие на правен интерес от предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК в случая е извънсъдебното оспорване от ответницата на претендираното от ищеца право на собственост и владение върху процесния имот. Установено е по делото по несъмнен начин от представените писмени доказателства, че ответницата М. Л. е отправила до ищеца писмено уведомление от 10.05.2022 г. (връчено на 11.05.2022 г.), с което заявява, че той повече от 10 години владее и не й предава обратно процесния имот, като отправя изрична покана и го предупреждава, че ако не й предаде владението, ще сигнализира органите на реда. Това действие, наред с претенциите във връзка със сключения между страните предварителен договор от 05.01.2011 г. и отправеното от ищеца уведомление от 01.08.2011 г. за започнало давностно владение, представлява пряко извънсъдебно оспорване от ответницата на правото на ищеца. Именно в сключения между страните предварителен договор от 05.01.2011 г. е налице твърдение, че ответницата е собственик на имота (чл. 1.1, чл. 3.2). Фактически верен е изводът на съда, че по партидата на имота в Службата по вписванията ответницата не е вписана като собственик на имота, но в тази партида също така не е налице и вписване на друг собственик.

Процесуалното поведение на ответницата, изразяващо се в неподаване на отговор по чл. 131 от ГПК и последващото изрично признаване на иска с молба по делото, в никакъв случай не обосновава извода, че правният интерес от предявения положителен установителен иск е отпаднал или не е съществувал, тъй като правният спор е породен именно от това извънсъдебно оспорване на владението.

Изложените съображения налагат извода, че е налице правен интерес от търсената защита с предявения от жалбоподателя-ищец Р. А. Д. положителен установителен иск за право на собственост върху недвижимия имот – урегулиран поземлен имот УПИ III-2143 от кв. 89 по действащия регулационен план на гр. София, район „Студентски“, ж.к. „Малинова долина“, с площ от 2 552 кв. м, представляващ поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр. София. Предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС е напълно допустим, поради което обжалваното определение за прекратяване на производството следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на 4 първоинстанционния съд за разглеждане по същество.

По изложените съображения, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 04.06.2026 г., постановено по гр. д. № 6771/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5