Разпореждане № 4168 от 02.09.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК

Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 02.09.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2447 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Михаела Ив. А., районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу А. А. А. ЕГН:

**********, ********** с искане да заплати на заявителя ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕИК:

13046028, сумите: 290,60 BGN (двеста и деветдесет лева и 60 стотинки), представляваща главница за незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, за които са издадени фактури *** г., ***/05.08.2023 г., ***/05.09.2023 г., ***/05.10.2023 г. за периода от 05.06.2023 г. до 04.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането; 230,88 BGN (двеста и тридесет лева и 88 стотинки), представляваща главница по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 26.06.2023 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел пакет аксесоари на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 9.62 лв. (девет лв. и 62 ст.) всяка. Длъжникът не е заплатил 23 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 221.26 лв. (Двеста двадесет и един лв. и 26 ст.), дължими за периода от месец 11/2023 г. до месец 6/2025 г., нито е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от договора за лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в размер на 9.62 лв. (девет лв. и 62 ст.) по чл.1, ал.2 от договора. Общодължимата от длъжника сума възлиза в размер на 230.88 лв. (Двеста и тридесет лв. и 88 ст.)., ведно със законна лихва за период от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането; 416,65 BGN (четиристотин и шестнадесет лева и 65 стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 26.06.2023 г. за мобилен номер 359899536227, от които 161.74 лв. (Сто шестдесет и един лв. и 74 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 254.91 лв. (Двеста петдесет и четири лв. и 91 ст.) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство TCL 405 32GB Grey, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 26.06.2023 г., както и сторените разноски, а именно: адвокатско възнаграждение в размер на: 480,00 BGN и държавна такса в размер на: 21,25 BGN, намери следното:

Съдът като съобрази, че се претендира вземане за парична сума, за което искът е подсъден на районния съд, подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и че липсват данни за визираните в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2, 3 и 4 ГПК отрицателни предпоставки, намира, че искането следва да бъде уважено, изключая сумата в размер на 416,65 лв.

Досежно заявеното вземане за тази сума, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, съдът намира същата за недължима поради уговарянето й във вероятно неравноправна по смисъла на закона клауза.

Съдържанието на клаузите относно претендираните неустойки, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси, съдът намира да е договорено извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузите за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване 1 на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение.

Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори.

Отделно, целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за най – високият абонамент според условията на плана.

Така, настоящият съдия-докладчик намира, че следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива.

В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, каквато вероятност безспорно е налице.

По отношение на претендираните неустойки представляващи съразмерни части от направените отстъпки в цената на съответното предоставено устройство, следва да се отбележи следното: цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора, поради което с претенцията за заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на неустойка, се цели последващо увеличаване на продажната цена, което е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката. В разглеждания случай, посредством така уговорената неустойка се извършва промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Правото на оператора да определя отстъпка от цената е упражнено по негова воля и още при сключването на договора, поради което не оправдава последващото едностранно увеличение на цената на устройството чрез договарянето на неустойка под формата на извършената отстъпка, тъй като цената следва да се счита за окончателно определена със сключване на договора. Горното обосновава недължимост и на този компонент от претендираната неустойка.

На последно място вземането за неустойка се претендира поради предсрочно прекратяване на договорната връзка между страните по вина на потребителя, изразяващо се в незаплащане на дължимите месечни суми. В случая се касае се писмени съглашения и изявлението за прекратяването им следва да е в писмена форма, 2 както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 ГПК. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за развалянето/прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и за предоставено устройство за ползване на мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок, което е още едно основание за неоснователност на претенцията в тази й част.

Поради изложеното, за посочените суми за неустойки заявлението следва да бъде отхвърлено.

Разноските в производството, дължими на заявителя, също следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от претенцията. Така, на оператора следва да се присъдят сумите от 11,81 лв. държавна такса, както и 266,83 лв. - адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕИК: 13046028, ********** срещу длъжника А.

А. А. ЕГН: **********, **********, съгласно която А. А. А. ЕГН: **********, гр. *** да заплати на заявителя ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕИК: 13046028, сумите, както следва: 290,60 BGN (двеста и деветдесет лева и 60 стотинки), представляваща главница за незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, за които са издадени фактури ***/05.07.2023 г., ***/05.10.2023 г. за периода от 05.06.2023 г. до 04.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането; 230,88 BGN (двеста и тридесет лева и 88 стотинки), представляваща главница по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 26.06.2023 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел пакет аксесоари на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 9.62 лв. (девет лв. и 62 ст.) всяка. Длъжникът не е заплатил 23 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 221.26 лв. (Двеста двадесет и един лв. и 26 ст.), дължими за периода от месец 11/2023 г. до месец 6/2025 г., нито е върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от договора за лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в размер на 9.62 лв. (девет лв. и 62 ст.) по чл.1, ал.2 от договора. Общодължимата от длъжника сума възлиза в размер на 230.88 лв. (Двеста и тридесет лв. и 88 ст.)., ведно със законна лихва за период от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски, а именно: адвокатско възнаграждение в размер на:

266,83 BGN и държавна такса в размер на: 11,81 BGN,

ОТХВЪРЛЯ заявлението, депозирано от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕИК: 13046028, гр. София, *** срещу длъжника А. А. А. ЕГН: **********, ********** за сумата от 416,65 BGN (четиристотин и шестнадесет лева и 65 стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 26.06.2023 г. за мобилен номер ***, от които 161.74 лв. (Сто шестдесет и един лв. и 74 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 254.91 лв. (Двеста петдесет и четири лв. и 91 ст.) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ***, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 26.06.2023 г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след 3 влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред КнОС.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение, и на заявителя за сведение.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Михаела Ив. А. )

4