Определение № 2089 от 02.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2089 гр. Варна, 02.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100500913 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 25300/19.03.2025г. подадена от „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В... Л...“-Варна, представлявана от директора М... Д... П...-Д..., чрез процесуалния си представител срещу решение № 684/27.02.2025г. постановено по гр.д.№ 13930/2024г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от Д. К. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като Е ПРИЗНАТО за незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение на Д. К. Г. извършено със Заповед № РД-091222/23.08.2024г. на Директора на ответната Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. . . Л...“ гр.Варна и Е ВЪЗСТАНОВЕНА на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност

„Старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Английски език" при ответника „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В... Л...“-Варна и жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на Д. К. Г. сумата от 933 лева сторени по делото разноски, както и сумата от 400 лева – съдебно-деловодни разноски в полза на бюджета на съдебната власт.

Въззивникът „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В...

Л...“-Варна, чрез процесуалния си представител оспорва решението в обжалваната част с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на крайните изводи на съда за основателност на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Поддържа изложените твърдения, че уволнението на ищцата поради съкращаване на щата е предхождано от извършено от работодателя съкращаване на щата на една от трите щатни бройки за „Старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап „Английски език“; от законно проведен подбор по правилата и критериите на чл.329, ал.1 от КТ от нарочно създадена за целта комисия от работодателя. Счита, че ангажираните гласни 1 доказателства установяват критериите на подбора и причините ищцата да получи най-нисък резултат. Моли първоинстанционното решение в обжалваните му части да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263 о т ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Д. Г., чрез пълномощника й, с който е изразено становище за неоснователността й. Поддържа се, че решаващите изводи на първоинстанционния съд обусловили отмяната на уволнението и възстановяването на ищцата на заемата длъжност са правилни и законосъобразни и обусловени от анализа на всички събрани по делото доказателства. Излага, че извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като не отговаря на принципа за запазване на правоотношението с онези служители, които имат по-висока квалификация и които работят по-добре. Позовава се на недоказаност на обективирания в оспорения протокол за подбор извод, че ищцата работи най-зле от всички участващи в подбора, който счита, че е следствие на злоупотреба с право от страна на работодателя.

Моли решението в обжалваните му части да бъде потвърдено.

Постъпила е и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх.№ 28412/27.03.2025г. подадена от Д. К. Г., чрез процесуалния й представител срещу решение № 684/27.02.2025г. постановено по гр.д.

№ 13930/2024г. по описа на ВРС В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от жалбоподателката против „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В... Л...“-Варна иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр.чл.225 от КТ иск за заплащане на сумата от 14981,82 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 02.09.2024г. до датата на приключване на последното заседание пред съответната инстанция и Е ОСЪДЕНА да заплати на ПГСАГ „В... Л...“-гр.Варна сумата от 1748,36 лева – съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателката Д. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението на ВРС в частта, с която е отхвърлен иска й за заплащане на обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение е неправилно. Счита, че ангажираните по неин почин доказателства чрез представяне на копие от трудовата й книжка в качеството й на официален свидетелстващ документ, както и оригиналът на същата за справка в съдебно заседание, са достатъчни да обосноват безспорен извод, че след уволнението не е започвала работа. Оспорва изводите на съда, че фактът на оставане без работа следва да бъде установяван допълнително и с регистрация в Бюрото по труда, а в случай на твърдения, че е започнала работа излага, че същите следва да бъдат положително установени от насрещната страна. Моли предявеният облигационен иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ да бъде уважен, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 о т ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата - „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В... Л...“Варна, чрез упълномощения представител. Оспорва основателността му предвид висящността на иска за незаконност на уволнението, а отделно от това го счита за недоказан по размер. При извод за основателността му заявява, че поддържа заявеното възражение за прихващане с вземането на работодателя за заплатените от него обезщетения по чл.220 от 2

КТ в размер на 5005,94 лева и по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 5005,94 лева.

По допустимостта на обжалването: Въззивните жалби са депозирани в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението от процесуалния представител на ищеца, съдържат изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което са редовни. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Въззивникът страна - Д. Г. е направила искане за предоставяне на възможност за представяне на трудовата й книжка за установяване на продължаващата и към края на периода на претендираното обезщетение /02.03.2025г./ безработица. Искането е допустимо и относимо към предмета на спора и следва да бъде уважено.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при условията на чл.317, вр. чл. 310, ал.1, т.1 от ГПК.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 25300/19.03.2025г. подадена от „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В... Л...“Варна, представлявана от директора М... Д... П...-Д... и въззивна жалба с вх.№ 28412/27.03.2025г. подадена от Д. К. Г. срещу решение № 684/27.02.2025г. постановено по гр.д.№ 13930/2024г. по описа на ВРС

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 913/2025г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

На всеки от въззивниците да се изпрати копие от депозирания писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ВЪЗЗИВНИКА – Д. Г. да представи в първото по делото съдебно заседание трудовата си книжка за справка.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3