Решение № 269 от 25.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Л. Н. Г.а

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Анна Щ. Т. в присъствието на прокурора Б. Д. П. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100606710 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда от 03.11.2022 година по НОХД № 12764/2020 година, СРС, НО, 18 състав, е признал подсъдимия Т. А. И. за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 НК, поради което го е осъдил, като му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, отложено на основание чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Със същата присъда на основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК кумулативно е наложено и наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на подсъдимия - адв.Т. Й., с която се иска отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова оправдателна такава, поради нейната неправилност и незаконосъобразност. Не е поискано събирането на нови доказателства.

В разпоредително заседание на 23.11.2023 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на проведеното на 03.04.2024 година открито съдебно заседание защитникът на подсъдимия - адв. И. А. излага твърдение, че постановената от първия съд присъда е неправилна и незаконосъобразна. Моли съда да отмени 1 изцяло обжалваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия, алтернативно да я измени при условията на чл.55 и чл.66 от НК, като определи едно по-леко наказание. Счита, че от мотивите на първия съд не става ясно защо кредитира с доверие единствено показанията на пострадалата, която е заинтересована от изхода на делото. Намира, че подсъдимият добросъвестно е изложил своето виждане за случилото се.

Излага твърдение, че по делото не е изяснено дали между управлявания от подсъдимия автомобил и пострадалата е имало съприкосновение или получената травма се дължи на падане от собствен ръст при евентуално стряскане от виждане на автомобила пред пострадалата и стъпването на неравности. Намира за неизяснено обстоятелството относно това защо пострадалата не е възприела управлявания от подсъдимия автомобил. Счита, че в мотивите си първият съд не е изложил фактически и правни изводи, както и че не е обсъдил в цялост приетите по делото доказателства, поради което приема, че е налице липса на мотиви. Твърди, че не е изяснен механизмът на настъпилото ПТП. Счита, че в случая се касае за случайно деяние и като такова отговаря на чл. 15 от НК. Посочва, че по делото не са изготвени протокол за ПТП и АУАН. Намира, че участието на приятелката на подсъдимия като поемно лице при изготвянето на протокола за ПТП е нарушение. Моли съда да отчете, че подсъдимият е с добри характеристични данни, няма криминални регистрации, упражнява обществено полезен труд, няма нарушения на ЗДвП през последните 10 години, както и че е оказал помощ на пострадалата, поради което счита наложеното на подсъдимия наказание за несправедливо.

Представителят на Софийска градска прокуратура намира присъдата на първостепенния съд за правилна и законосъобразна, поради и което счита, че следва да бъде потвърдена. Счита, че липсва убедителност на заявеното от подсъдимия в хода на провелото се пред въззивния съд съдебно следствие.

Твърди, че при индивидуализацията на наказанието правилно първият съд е отчел както смекчаващите, така отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Частният обвинител Л. Т. не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.

Повереникът на частният обвинител Л. Т., в лицето на адв. З. К., моли съда да потвърди постановената от първия съд присъда. Счита, че по делото са изяснени времето, мястото, начина, механизма, причинно-следствената връзка, настъпилите увреждания. Намира изложеното от подсъдимия в депозираните от него обяснения за негова защитна теза.

Подсъдимият Т. И. в правото си на лична защита и последна дума изказва своето съжаление за случилото се. Отрича да е предлагал начин „да си оправи сметките“ с пострадалата. Още веднъж подчертава, че между автомобила му и пострадалата не е имало съприкосновение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на 2 присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд при самостоятелния си прочит на доказателствата по делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на събраните по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност.

Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на фактите, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:

Подсъдимият Т. А. И. е роден на ******* година в гр.София, българин, български гражданин, неосъждан, със завършено висше образование, неженен, ЕГН: **********.

Съгласно данните от справката-картон на водач, към инкриминираната дата - 27.02.2020 година, подсъдимият И. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС №282227536 за придобити категории В, АМ и В1, валидно до 10.05.2023 година. Същият е санкциониран многократно по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП. Към процесната дата срещу подсъдимия И. имало 17 влезли в сила наказателни постановления за нарушаване на правилата за движение по пътищата, издадени от органите на МВР.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, по отношение на подсъдимия Т. И. е постановено решение на СРС по НОХД № 13744/12 година, влязло в сила на 16.02.2013 година, с което същият е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и му е било наложено административно наказание „глоба“ за престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, извършено през 2012 година.

На 27.02.2020 година , около 20:00 часа, в гр. София подсъдимият Т. И. управлявал лек автомобил марка „Порше”, модел „Кайен”, с peг. № *******, по ул. „Козлодуй“, с посока на движение от ул. „Дунав“ към ул. „Георги С.

Раковски“. На кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Козлодуй“ и ул. „Георги С. Раковски“, подсъдимият И. имал намерение да извърши маневра „завИ.е на ляво“, за да продължи движението си по ул. „Георги С.

Раковски“ в посока към бул. „Сливница“.

Пътното платно на ул. „Козлодуй“, непосредствено преди кръстовището с ул. „Георги С. Раковски“, се състояло от две ленти за движение – по една във всяка посока, разделени от трамвайно трасе. Пътното платно за движение на автомобили на ул. „Георги С. Раковски“ в района на 3 кръстовището с ул. „Козлодуй“ било предназначено за двупосочно движение и се състояло от три пътни ленти – две пътни ленти, предназначени за движение на ППС в посока от ул. „Георги С. Раковски“ към ул. „Козлодуй“, разделени помежду си с двойна непрекъсната линия и една пътна лента, предназначена за движение на ППС от ул. „Козлодуй“ към бул. „Сливница“, която била отдЕ. от другите две ленти с единична непрекъсната линия.

Преминаването през кръстовището било регулирано със светофарна уредба, която работела в авТ.тичен непрекъснат режим. Преминаването на пешеходци през кръстовището било регулирано със светофарна уредба, като върху пътното платно на ул. „Георги С. Раковски“ имало обозначена пътна маркировка тип М 8.2 от ППЗДвП - пешеходна пътека. Асфалтовата настилка била суха, без посипаности и неравности, в тъмната част на денонощието, но с добра видимост, при работещо улично осветление.

Приближавайки към кръстовището с ул. „Георги С. Раковски“, подсъдимият И. се движел върху трамвайното трасе по ул. „Козлодуй“. В това време частният обвинител Л. Т. се намирала на левия тротоар на ул. „Георги С. Раковски“ (спрямо посоката на движение на подсъдимия) и при разрешителен сигнал на светофарната уредба за преминаване на пешеходци, същата предприела пресичане през пътното платно на ул. „Георги С.

Раковски“ отляво надясно, спрямо посоката за движение на управлявания от подсъдимия И. лек автомобил и върху обозначената с пътна маркировка пешеходна пътека. Същевременно подсъдимият И., навлязъл в кръстовището без да спира, на разрешителен за него сигнал на светофарната уредба, не пропуснал пресичащата на пешеходната пътека частна тъжителка Т., а продължил да изпълнява предприетата от него маневра, като навлязъл в лентите за насрещно движение на ул. „Георги С. Раковски“. Частният обвинител и свидетел Т., която била предприела пресичането на пътното платно по пешеходната пътека, не забелязала приближаващия към нея автомобил. Водачът на процесния автомобил - подс. И. — също не забелязал пресичащата пешеходка. При условията на взаимно приближаване между вървящата по пешеходната пътека пострадала и управляваното от подсъдимото лице превозно средство настъпил удар /в лявата странична част на автомобила/. Настъпването на такъв удар не било нито предвиждано, нито желано от страна на подс. И.. В резултат на съответното механично въздействие при въпросния удар, от който пешеходката – св. Т., паднала върху пътното платно, й било причинено счупване на медиалния (вътрешен) глезен на дясната подбедрица, което пък обективно причинило на пострадалата затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни.

След така получилия се удар подсъдимият спрял, за да провери състоянието на пострадалата и впоследствие я закарал с управлявания от него автомобил до лечебно заведение – УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където й била оказана медицинска помощ. Междувременно подсъдимият убеждавал 4 пострадалата Т. да не казва, че той я е блъснал.

На мястото на инцидента пристигнал и екип на ОПП-СДВР. Бил съставен констативен протокол №К-114. В съставения констативен протокол било отразено, че водачът И. не е употребил алкохол, както и че е бил изпробван с Алкотест Дрегер 7510, като пробата дала отрицателен резултат.

С първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие от 27.01.2020 година, било образувано настоящото досъдебно производство на основание чл.212, ал.2 от НПК, приключило с внасяне на обвинителен акт, срещу подсъдимия И..

В хода на разследването била назначена и приета СМЕ, от чието заключение става ясно, че на пострадала при ПТП – Л. А. Т. в резултат на настъпилото на 27.02.2020 година ПТП е получила следните травматични увреждания: счупване на медиалния (вътрешен) глезен на дясната подбедрица. Навяхване на шията. Контузия на гръдния кош. В УМБАЛСМ „Пирогов“ десния долен крайник е имобилизиран в гипсова шина.

Счупването на вътрешния глезен на дясната подбедрица по своя медикобиологичен характер представлява трайно затруднение движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни. Навяхването на шията и контузията на гръдния кош по отделно и в съвкупност са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съгласно заключението на изготвената и приета комплексна видеоавтотехническа експертиза, която съдържа мащабна скица на местопроизшествието, мястото на удара по широчина на платното за движение на ул. „Георги С. Раковски“ в гр. София е на около 1,0-1,5 м. вдясно от левия бордюр на тротоара по посока на движение на автомобила, управляван от подсъдимия и по дължина на платното за движение на около 0,5 до 0,7м. след ориентира, по поска на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, върху обозначената пешеходна пътека. В експертното заключение е посочена скоростта, с която се е движил управляваният от подсъдимия автомобил в района на произшествието и към момента на удара – около 30 км/ч; посочена е и опасната зона за спиране на автомобила – при конкретните пътни условия и скорост от 30 км/ч - 13 метра; отстоянието на автомобила до мястото на удара, в момента, когато пешеходката е стъпила на платното за движение е било 7,76 метра и подсъдимият не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара; за пешеходката сигналът на светофарната уредба е бил зелен разрешителен в момента на навлизане на платното за движение и в момента на удара, за автомобила сигналът е бил зелен разрешителен в момента на навлизане в кръстовището и в момента на удара. Установява се механизмът на произшествието.