Решение № 754 от 16.08.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Стара Загора, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20235530104259 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Предявени са установителни искове по чл. 422 от ГПК с правна квалификация по чл.

79, ал.1 ЗЗД. вр. с чл. 430 ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл. 9 ЗПК и по чл. 86 ЗЗД от „Уникредит Булбанк“ АД срещу Г. И. А., с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 426,33 лв. (четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки) – главница за периода от 16.04.2019 г. до 28.10.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 120,37 лева – наказателна лихва, дължима за периода от 18.05.2019 г. до 28.10.2021 г. Предявен е и иск по чл. 10а от ЗПК, с който се претендират разноски за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 72 лева.

Ищцовото дружество заявява, че ответникът Г. И. А. е ползвал банков кредит, съгласно сключен Договор за кредитна карта с № CCIR - 490 - 00143 - 2018 г. от 19.09.2018 г.

(Договора), с разрешен размер 500 лева и краен срок за ползване и погасяване 30.09.2020 г.

На 16.04.2019 г. е преустановил плащането на дължимите вноски за главница и лихви, като е изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски, в периода от 16.04.2019 г. до 15.05.2019 г., поради което на основание чл. 10 от Договора банката била обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 18.05.2019 г. Предсрочната изискуемост и размера на задължението били съобщени на длъжника с връчена му покана.

Към настоящия момент длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и 1 главница, такси и разноски по сключения договор с „Уникредит Булбанк“.

Към датата на депозиране на процесното заявление пред съда, размерът на задължението по Договора е: главница в размер на 426,33 лева, дължими за периода от 16.04.2019 г. до 28.10.2021 г.; наказателна лихва в размер на 120,37 лева, дължима за периода от 18.05.2019 г. до 28.10.2021 г. и разноски за изготвяне и връчване на поканата за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочната изискуемост в размер на 72,00 лева.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „УниКредит Булбанк“ АД има срещу Г. И. А. валидно и изискуемо вземане в размер на: Главница в размер на 426,33 лева, дължима за периода от 16.04.2019 г. до 28.10.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; наказателна лихва в размер на 120,37 лева, дължима за периода от 18.05.2019 г. до 28.10.2021 г. и разноски за изготвяне и връчване на поканата за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочната изискуемост в размер на 72,00 лева.

Претендирани са разноските в заповедното производство, от които 25,00 левадържавна такса и 60,00 лева (шестдесет лева) с вкл. ДДС - адвокатски хонорар и съдебни разноски в настоящото производство, включително държавна такса в размер на 75 лева и адв.хонорар в размер на 288 лева.

В законоустановения срок е подаден писмен отговор по чл. 131 от ГПК от адв. Н. Х.

М. - назначена като особен представител по делото на ответника Г. И. А., с който заявява, че от петитума на исковата молба, по която е образувано делото са видни:

- основанието, на което се претендира установяване дължимостта на сумите от страна на ответника към ищеца, а именно неизплатено задължение по Договор за кредитна карта от 19.09.2018г. и акцесорните задължения към него, както и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

Сочи, че от обстоятелствената част на исковата молба обаче, липсвала конкретна и ясна аргументация от страна на ищеца, как бил формиран този размер на исковата претенция. Абсолютно неясна оставала методиката на изчисление на този размер, както по отношение на претендираната главница от 426,33 лева, така и по отношение на претендираните наказателна лихва в размер на 120,37 лева и разноски за изготвяне и връчване на поканата за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочната изискуемост в размер на 72,00 лева.

Единственото, което било видно от обстоятелствената част на исковата молба е, че ответникът Г. И. А. е ползвал банков кредит по Договор за кредитна карта е № CCIR - 490 00143- 2018 г. от 19.09.2018 г., с разрешен размер 500 лева и краен срок за ползване и погасяване 30.09.2020 г., като на дата 16.04.2019г. било преустановено плащането на дължимите вноски за главница и лихви, като по този начин ответника е изпаднал в забава.

Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски, в периода от 16.04.2019 г. до 15.05.2019 г., поради което на основание чл.10 от Договора, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 18.05.2019г., като предсрочната изискуемост и 2 размера на задължението били съобщени на длъжника с връчена му Покана. Оспорва така предявения иск.

От представените от ищеца документи категорично не се установявала сумата по кредита реално да е била предоставена на ответника т.е. недоказано било изпълнението на договора от страна на ищеца.

От твърденията на ищеца можело да се направи извод, че някаква част от кредита е била погасена, но не ставало ясно, нито какъв е бил нейния размер, нито кога е било извършено това погашение.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 18.05.2019г., като предсрочната изискуемост и размера на задължението били съобщени на длъжника с връчена му Покана.

Видно обаче от представените от ищеца документи - Покана за доброволно изпълнение, Уведомление по преписка за връчване на ЧСИ Иван Стръмски, Разписка от 03.06.2020г. и Протокол за посещение от 11.02.20г., поканата за доброволно изпълнение, с която по твърдения на ищеца, кредита бил обявен за предсрочно изискуем, всъщност не е била връчена на ищеца, тъй като същият не е бил открит на адреса, на който е търсен. Т.е. от приложения към исковата молба документ, наименован „Покана за доброволно изпълнение”, с която ищецът се домогва да убеди, че е обявена предсрочна изискуемост на кредита, не е видно същата да е стигнала до знанието на ответника, за да приеме, че същият е бил надлежно уведомен за нея.

По делото нямало данни това волеизявление (за предсрочна изискуемост на кредита) на ищеца, да е достигнало до знанието на ответника преди да е било заведено против него Заповедното производство по реда на чл.417 ГПК пред Районен съд Стара Загора, по което е било образувано ч.гр.д. № 4950/2021г. по описа на този съд и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение против ответника.

Изцяло неоснователни били претенциите на ищеца, основаващи се на обявената, според него предсрочна изискуемост на кредита.

Изцяло неоснователни били претенциите на ищеца за заплащането на каквито и да било разноски за изготвяне и връчване на поканата за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочната изискуемост в размер на 72,00 лева - дори и ищецът да ги е направил реално, тези разноски си остават за негова сметка.

Моли съда да се произнесе решение по същество, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Оспорва фактическите твърдения на ищеца, направени в исковата молба. Оспорва и всички представени от ищеца с исковата молба документи, които не носят подписа на ответника.Не се противопоставя на искането на ищеца за назначаване на съдебносчетоводна експертиза.

3

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното заповедно ч. гр. д. №4950/2021 г., на 29.10.2021 г. ищецът е подал до РС Стара Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

На това основание е издадена Заповед №1825/01.11.2021 г.за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която съдът е разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумата от 426,33 лева за главница със 120,37 лева наказателна лихва от 18.05.2019 г. до 28.10.2021 г. със 72 лева разноски за изготвянето и връчването на покана за доброволно изпълнение и законна лихва от 29.10.2021 г. до изпълнение на вземането и сумата 85 лева разноски по делото. На основание чл. 418 ГПК е издадено разпореждане за незабавно изпълнение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, предвид което заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си.

По делото е представен Договор № CCIR-490-00143-2018/19.09.2019 г. (Договора), по силата на който банката е предоставила на ответника кредитен лимит по Кредитна карта в размер – 500,00 лева, с общ размер на месечния лихвен процент – 1 % за всеки отделен месец, със срок за ползване на разрешен кредитен лимит – до 30.09.2020 г.

Годишният процент на разходите се определя в рамките на лихвения процент на банката. Таксите за обслужване и обработка на операции с картата се определят и дължат от кредитополучателя при условията, посочени в отделен Договор (за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти) и са в размерите според Тарифата за физически лица към „Уникредит Булбанк“ АД. Крайният срок на Договора за окончателно погасяване без право на револвиране на дължимите главница и лихви е 30.09.2020г.

Условията, които следва да са налице, за да се обяви кредита за предсрочно изискуем са посочени в чл. 10.1. При обявяване на кредита за предсрочно изискуем банката има право да прекрати едностранно без предизвестие Договора и да пристъпи към събиране на вземането си по реда на чл. 417 от ГПК – чл. 10.3.5.

Съгласно т. 11.1.2 Договорът може да се прекрати едностранно от банката, с двумесечно писмено предизвестие или без предизвестие при хипотезата на т. 10.3.5 от договора, по всяко време, в случай на неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя по договора и общите условия, като банката блокира използването на картата и изисква връщането й.

Видно от протокол за получаване на банкова карта от 19.09.2018 г. – на същата дата ответникът е получил банкова карта „Visa Classic” – Кредитна с № 4042*********8257.

4

По делото е представено извлечение от счетоводни книги на УниКредит Булбанк, от 29.10.2021 г. за кредитополучател – Г. И. А., видно от което, към посочената дата – по отношение на ответника е било налице дължимо салдо: главница -426,33 лева и дължими лихви по договора за кредит - 120,37 лева.

По делото е представена и покана за доброволно изпълнение, видно от която ищецът е упражнил правото си да обяви вземането си за предсрочно изискуемо, считано от 18.05.2019 г., съгласно условията по договора. Поканата е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

С оглед установяване обстоятелствата по делото се назначи съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице по същата, дължимите суми по процесния кредит са общо в размер 517,36 лева, както следва: 426, 33 лева – главница и 91,03 лева лихва. Към 18.05.2019 г. са погасени две вноски за главница – 10,56 лева, начислена на 16.04.2019 г. и 12,10 лева, начислена на 16.05.2019 г. Общият размер на просрочената сума според вещото лице е 426,33 лева, изцяло дължима от 18.05.2019 г. След 29.10.2021 г., няма извършвани погасявания.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Правната квалификация на исковете е следната:

За главницата от 426, 33 лева – иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ал. 1 и ал.

2 от ТЗ във вр. с чл. 9 от ЗПК

Ищецът следва да докаже наличието на сключен договор за потребителски кредит, по който е била предоставена кредитна карта и е усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежът за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира.