Решение № 8877 от 13.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8877 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.ВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110119245 по описа за 2025 година

Предявен е установитилен иск с правно основание чл. 79 Закон за собствеността /ЗС/.

Ищецът К. К. Б. твърди, че неговият баща К. Б. И бил настанен на основание договор за настаняване от 09.02.1987 г. в жилище с административен адрес: гр. София, ж.к. „Х. С“, бл.

36, вх. Б, ет. 5, ап. 36, представляващ самостоятелен обект с площ 65, 11 кв.м. с идентификатор *** по КККР, ведно с прилежащото избено помещение № 12 и 4,120% ид. части от общите части на сградата, актуван като частна общинска собственост с АЧОС №1885/28.08.2023 г. Семейството влязло във фактическо владение на 01.03.1987 г., при което жилището било в недовършен вид, а довършителните и последващите ремонтни дейности са били извършени изцяло от бащата и от него, съответно през 1998 г. и през 2009 г. Ремонтите се изразявали в смяна плочки, паркет, шпакловка на стени, подмяна на входни врати и водопроводна инсталация. Заплащал винаги той режийните разходи за него към комуналните дружества. Навежда твърдения, че от 01.03.1987 г. имотът е владян непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено до месец декември 2023 г. Демонстрирал този факт пред всички, включително пред представители на администрацията на район „С“.

Поддържа, че придобивната давност е изтекла преди актуването на имота като общинска собственост през 2023 г. с Акт за общинска собственост от 28.08.2023 г., както и че мораториумът по §1 ЗДЗС не препятствал придобиването. Ищецът твърди още, че присъединява владението на баща си от 26.01.1996 г., когато навършил пълнолетие и че общината никога не е проявявала фактическа власт, годна да прекъсне давностния срок.

Въз основа на изложеното иска да бъде признато за установено, че спрямо ответника, че той е собственик на процесния имот въз основа на давностно владение. Претендира разноски.

Ответникът Столична община оспорва допустимостта на иска заради създадено настанително правоотношение първо с държавата, а впоследствие с общината предвид на което искът не следвало да бъде насочен към него. Оспорва се основателността на иска, тъй като ищецът и баща му не са били владелци, а наематели, първоначално във ведомствено държавно жилище, актувано с АДС № 3955/30.10.1988 г., а впоследствие — общински наематели след преминаване на имота в общинска собственост по силата на §7 ПЗР ЗМСМА и §42 ПЗР ЗИД ЗОС, за което е съставен АЧОС №1885/2023 г. Твърди, че наемното отношение изключвало владение и намерение за своене, поради което давност не е могла да 1 започне или да изтече. Счита, че спрямо него не било демонстрирано намерение за своене.

Сочи, че със Заповед № РСЛ24-РД09-583/12.12.2024 г. на кмета на район „С“ е проведена процедура по изземването на имота. Поддържа, че присъединяване на владение е недопустимо, тъй като бащата е жив и не е наследодател. Навежда се още възражение, че придобиване по давност е било правно забранено за нежители на София до 17.03.1990 г.

(аргумент чл. 30 Закон за собствеността на гражданите /ЗСГ/ – отм.), както и че през периода 01.06.1996 – 31.12.2022 г. давност не била текла по силата на §1 ЗДЗС. Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд нямало обратно действие.

Позовава се и на редица административни и изпълнителни действия (процедури по изземване, заповеди, съдебни актове), чрез които общината е отблъснала намерението за своене. Ответникът твърди, че не е надлежно конституирана държавата като евентуален собственик, поради оспорвания относно АДС, и счита иска за недопустим или неоснователен. Иска неговото оставяне без разглеждане или отхвърляне.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е прието като писмено доказателство Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 1885 от 28.08.2023 г., съставен за апартамент № 36, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се в гр. София, район „С“, ж.к. „Х. С“, бл. 36, вх. Б, ет. 5, ап. 36. В акта имотът е описан като жилище, състоящо се от две стаи, кухня, входно антре с коридор и сервизно помещение с две лоджии, със застроена площ 65,11 кв.м, заедно с избено помещение № 12 с площ 3,39 кв.м и 4,120% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; посочено е, че актът е вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 80365/10.11.2023 г., акт № 100, том CXCIX, дело № 62295/2023 г.

По делото е прието като писмено доказателство Акт за държавна собственост /АДС/ № 3955 от 30.09.1988 г., с който е актуван нов жилищен блок № 36 в ж.к. „Х. С“, изграден по стопански начин от ЖЗП „Г. Димитров“, на осем етажа, с три входа и 71 апартамента. В акта е посочено, че 19 апартамента са за отчуждени собственици, а останалите, сред които и апартамент № 36, са на ЖЗП „ГД“, като имотът е предоставен за оперативно управление на държавната организация.

По делото е приета като писмено доказателство Схема № 15-2394206-06.10.2025 г., издадена от АГКК за самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. В схемата са посочени адресът на обекта — гр. София, район „С“, ж.к. „Х. С“, бл. 36, вх. Б, ет.

5, ап. 36, предназначението му като жилище/апартамент, площта 65,11 кв.м, прилежащото избено помещение № 12 с площ 3,39 кв.м, 4,120% идеални части от общите части на сградата, съседните самостоятелни обекти и обстоятелството, че по данни от КРНИ собственик е Столична община — район „С“.

По делото е прието като писмено доказателство ценообразуване на блок № 36 в ж.к. „Х.

С“, гр. София. Документът представлява таблично разпределение и ценообразуване на жилищните обекти в блока, като съдържа данни за секции, апартаменти, типове помещения, площи и стойности, включително за апартамент № 36, и служи за проследяване на техническите и стойностни характеристики на жилищата в сградата.

По делото е приета като писмено доказателство Заповед № 156 от 09.02.1987 г. за настаняване във ведомствено жилище, издадена от Железопътен завод „ГД“ — София. С тази заповед К. Б. И, посочен като художник, е настанен със семейството си във ведомствено жилище в ж.к. „Х. С“, бл. 36, вх. Б, ет. V, ап. 36.

По делото е прието като писмено доказателство Договор от 09.02.1987 г. за отдаване под наем и ползване на ведомствено жилище, сключен във връзка с получаването на ведомствено жилище от К. Б. И. В договора е уговорено, че след получаване на ведомственото жилище настаненият се задължава да работи в съответното предприятие за срок от 10 години или за по-кратък срок в зависимост от годините до пенсиониране, като при прекратяване на трудовия договор извън посочените основания следва да освободи ведомственото жилище в едномесечен срок.

2

По делото е приета като писмено доказателство Молба от К. Б. И до СП „БКС“ — Община „С“ от 03.01.1995 г. за пренастаняване и сключване на наемен договор за ползване на процесния имот. В молбата е индивидуализиран имотът в ж.к. „Х. С“, бл. 36, ет. 5, ап. 36, посочено е, че имотът се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения и че се използва за жилищни нужди, като са посочени и членовете на семейството, живеещи с молителя.

По делото е приета като писмено доказателство Декларация от К. Б. И от 03.01.1995 г., представена пред СП „БКС“ — Община „С“ във връзка с пренастаняването и наемното ползване на жилището. В декларацията лицето е посочено като наемател на държавно жилище в ж.к. „Х. С“, бл. 36, вх. Б, ет. 5, ап. 36, като са декларирани данни относно семейно положение, липса на друго жилище, годност на жилището за постоянно обитаване и други обстоятелства, релевантни за жилищното настаняване.

По делото е прието като писмено доказателство документ за определяне на наемната цена от СП „БКС“ — Община „С“ за наемателя К. Б. И, относно жилището в ж.к. „Х. С“, бл. 36, ет. 5, ап. 36. В документа е отразено определяне на месечен наем за процесното жилище, като наемната цена е посочена в размер на 137,19 лв.

По делото е прието като писмено доказателство Договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 02.10.1995 г., сключен между СП „БКС“ при Общински народен съвет „С“ като наемодател и К. Б. И като наемател. Предмет на договора е жилище — двустаен апартамент с жилищна площ 33,82 кв.м и спомагателна площ 18,90 кв.м, находящ се в ж.к. „С“/„Х. С“, бл. 36, вх. Б, ет. V, ап. 36, като договорът урежда размера на наема, начина на плащане, правата и задълженията на наемателя и наемодателя, както и основанията за прекратяване.

По делото е прието като писмено доказателство Решение № 571 от 20.10.2010 г. на Кски районен съд, постановено по гр. дело № 861/2010 г. С решението е прекратен бракът между ЦК Иа и К. Б. И, като в мотивите е обсъдено обстоятелството, че преди фактическата раздяла съпрузите са живели в жилище в гр. София, ж.к. „Х. С“, бл. 36, вх. Б, ет. 5, ап. 36, съдът е приел, че към момента на делото съпрузите нямат семейно жилище по смисъла на СК, тъй като общинското жилище се ползва от едно от децата. Решението е отбелязано като влязло в сила на 17.11.2010 г.

По делото е приета като писмено доказателство Заповед № РСЛ24-РД09-583/12.12.2024 г., издадена от кмета на Столична община — район „С“. С тази заповед е наредено изземване на общинско жилище, намиращо се в гр. София, ж.к. „Х. С“, бл. 36, вх. Б, ет. 5, ап.

36, актувано с АЧОС № 1885/28.08.2023 г., от К. К. Б., И К.а П-Б.а и членовете на семейството, домакинството им, като държатели без правно основание. В мотивите е посочено, че няма данни лицата да са били настанявани по законов ред или да имат сключен договор за наем, както и че е отправена покана за доброволно освобождаване.

По делото е прието като писмено доказателство Определение № 6904 от 11.08.2023 г. на Административен съд — София-град, Второ отделение, 72 състав, постановено по адм. дело № 7775/2023 г. С определението е оставено без разглеждане искането на К. К. Б. и И К.а ПБ.а за спиране изпълнението на покана/писмо рег. № РСЛ23-ГР94-2894/19.06.2023 г. за освобождаване на общинско жилище в ж.к. „Х. С“, бл. 36, вх. Б, ет. 5, ап. 36, като съдът приема, че поканата не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно спиране.

По делото е прието като писмено доказателство Определение № 9986 от 15.11.2023 г. на Административен съд — София-град, Второ отделение, 50 състав, постановено по адм. дело № 7775/2023 г. С това определение е оставена без разглеждане жалбата на К. К. Б. и И К.а ПБ.а срещу писмо рег. № РСЛ23-ГР94-2894/19.06.2023 г. на кмета на район „С“ — Столична община, с което е отправена покана за доброволно освобождаване на общинско жилище, и е прекратено производството по делото; определението е отбелязано като влязло в сила на 08.01.2024 г.

По делото е прието като писмено доказателство Определение № 99 от 08.01.2024 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, постановено по адм. дело № 3

12290/2023 г. С определението ВАС оставя в сила Определение № 9986 от 15.11.2023 г. на АССГ по адм. дело № 7775/2023 г., като приема, че жалбата срещу поканата за доброволно освобождаване е недопустима, тъй като поканата не създава самостоятелни задължения като индивидуален административен акт.

По делото е прието като писмено доказателство Решение № 20699 от 16.06.2025 г. на Административен съд — София-град, Второ отделение, 53 състав, постановено по адм. дело № 20257010700982/2025 г. С решението е отхвърлена жалбата на К. К. Б. и И К.а П-Б.а срещу Заповед № РСЛ24-РД09-583/12.12.2024 г. на кмета на район „С“ за изземване на процесното общинско жилище, като съдът приема, че са налице предпоставките за изземване поради държане на общински имот без правно основание.

По делото е приета като писмено доказателство Заповед № РД-09-592/25.09.1996 г. на кмета на Столична община. С нея, в изпълнение на Наредбата за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество, е възложено на ръководителите на БКС да предадат на кметовете на райони пълната документация на стопанисваните до този момент жилищни имоти — общинска собственост, като районните кметове следва да предприемат действия по приемане, управление и стопанисване на тези имоти.