Решение № 115 от 23.01.2025, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 814/2024
- Вид
- Решение № 115
- Подписан
- 23.01.2025
- В сила
- 22.02.2025
- Състав
- ТИНА РОСЕНОВА МАЛИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги
- § 3, б. "а" · Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги
- § 1, т. 5 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл. 121 · Кодекс на труда
- чл. 121а, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. "а" · Кодекс на труда
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 215 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.31 · Наредба за служебните командировки в страната
РЕШЕНИЕ
№ 115 гр. Кюстендил, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Тина Р. Малинова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело № 20241520100814 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от М. П. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, ул.“** №*, със съдебен адрес: гр. ***, ул.“***“ № **, действащ чрез пълномощник - адвокат Ж. Г. към АК-Хасково, против „НОРВИК ФРЕЙТ“ ЕООД, ЕИК: 206431881, със седалище и адрес на управление – гр. Кюстендил, ул.“Дондуков“ № 55, съдържаща искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер общо на 21 454 /двадесет и една хиляди четиристотин петдесет и четири/ лева, от които: сума в размер на 19 808 лв., представляваща средства за командировка, в това число 12944 лева за периода от м.10, 2022 г. до м.08,2023 г.; 5280 лв. за м.09, 2023 г. и 1584 лева за м.10,2023 г., както и сума в размер на 782 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение, от които: 606 лева за м.09, 2023 г. и 176 лева за м.10, 2023 г., и сума в размер на 864 лв. обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2023 г. Претендират се и направените деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество бил сключен трудов договор № 14/10.10.2022 г., по силата на който ищецът М. П. заемал длъжност – „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, като същият бил постъпил на работа на 14.10.2022 г., а от 06.10.2023 г. трудовият 1 му договор бил прекратен по взаимно съгласие. Сочи се, че през времето, в което е действал трудовият договор между страните, ищецът бил командирован в страни от ЕС, с право на дневни пари и по маршрут ДанияШвеция и други страни от ЕС, съгласно следните заповеди: Заповед за командировка № 20/12.10.2022г., със срок на командировката – от 14.10.2022г. до 23.12.2022г. – общо 71 дни; Заповед за командировка № 24/31.12.2022 г., командировката - от 02.01.2023г. до 02.04.2023г. –90 дни; Заповед за командировка №28/06.04.2023г., със срок на командировката– от 06.04.2023г. до 01.07.2023г. – 87 дни; Заповед за командировка №39/21.08.2023г., със срок на командировката– от 21.08.2023г. до 07.10.2023г. – 48 дни.
Заявява се, че в заповедите за командироване било посочено, че се дължали командировъчни средства до 100 евро на ден, като при постъпване на работа на ищеца, същият се бил уговорил с ответника да му заплаща командировъчни средства за оставащите месеци на 2022 г. по 85 евро на ден, а от първия месец на 2023 г. - по 90 евро на ден, като след приключване на трудовите отношения на ищеца с ответника, последният не му бил изплатил: последната дължима сума за последната командировка, дължимата заплата за месец септември и за съответната част от месец октомври, както и обезщетението за неизползван годишен отпуск, командировъчни средства за месец март 2023 г. в размер на 2000 евро.
Ищецът посочва, че не могъл да се свърже с ответника и на 17.11.2023 г. пуснал сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил, която в отговор посочила, че работодателят дължал на ищеца дневни пари в размер на 50 евро на ден, които трябвало да му изплати до 31.01.2024 г., но това не се случило.
Ищецът установил, че ежемесечно от ответника му е била задържана част от дължимите суми за командировки, както следва: за месец октомври 2022г.236 евро; за месец ноември 2022г. – 282.54 евро; за месец декември 2022г. – 477.80 евро; за месец януари 2023г. – 397.57 евро; за месец февруари 2023г. – 402.70 евро; за месец март 2023г. – 2323.21 евро; за месец април 2023г. – 750.90 евро; за месец май 2023г. – 510.39 евро; за месец юни 2023г. – 510.39 евро; за месец юли 2023г. – 510.39 евро; за месец август 2023г. – 216.32 евро или общо за посочените месеци - сума в размер на 6 618, 21 евро, които по курса на еврото към лева представлявали 12 944 лева, като валутният курс, по 2 който ищецът бил изчислявал сумите в лева, бил централният курс на БНБ 1,95583 лева за 1 евро.
Освен горното, ответникът дължал на ищеца за месец септември 2023 г. командировъчни средства в размер на 2700 евро или 5280 лева, както и заплата в размер на 606 лева, а за месец октомври 2023 г. - командировъчни средства в размер на 810 евро или 1584 лева, както и заплата в размер на 176 лева и обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2023 г. в размер на 864 лева или общо допълнително задължение имал към него в размер на 8 510 лева.
На база изложеното се иска съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер общо на 21 454 /двадесет и една хиляди четиристотин петдесет и четири/ лева, от които: сума в размер на 19 808 лв., представляваща средства за командировка, в това число: 12 944 лева за периода от м.10, 2022 г. до м.08,2023 г.; 5280 лв. за м.09, 2023 г. и 1584 лева за м.10, 2023 г., както и сума в размер на 782 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение, от които: 606 лева за м.09, 2023 г. и 176 лева за м.10, 2023 г., и сума в размер на 864 лв., представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2023 г. Претендират се и направените деловодни разноски и са направени доказателствени искания.
С молба от 28.08.2024 г. ищецът е направил уточнения във връзка с исковата си молба, както и отказ от иска по чл.224 от КТ.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответното дружество не е депозиран писмен отговор, като не са ангажирани и доказателства.
В проведените по делото открити съдебни заседания ищецът не се явява, а се представлява от упълномощен представител, който поддържа исковата молба и направения с писмената молба от 28.08.2024 г. отказ от иска по чл. 224 от КТ, по отношение на който съдът е прекратил производството. От ищцовата страна са направени и съответните доказателствени искания, които съдът е уважил, като освен това в последното заседание са направени и отказ от иска по чл.128, т.2 от КТ, както и частичен отказ от иска по чл. 215 от КТ, в резултат на което съдът е прекратил производството по отношение на претенцията по чл.128, т.2 от КТ и частично досежно иска по чл. 215 от КТ за сумата над 15 560,42 лева до пълния предявен размер от 19 808,00 лева. Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде уважен предявеният 3 иск в размера от 15 560,42 лева, представляващи неизплатени средства за командировки, в подкрепа на което в хода на устните състезания се излагат подробни съображения. Отправено е искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък с разноски.
Ответникът не изпраща свой представител в проведените по делото открити съдебни заседания.
По делото са ангажирани писмени доказателства, допуснати и изготвени са съдебно-автотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, вещите лица по които са изслушани пред съда.
Съдът, след като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна, следното:
По делото е представено, прието и неоспорено от ответника заверено копие на писмо, подадено от Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Кюстендил с изх.
№ 23102638/21.12.2023 г. до ищеца, от съдържанието на което е видно, че в резултат на извършена от дирекцията проверка се установило, че ищецът е сключил с ответника трудов договор № 014/10.10.2022 г. за изпълнение на длъжността "шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона", при пълно работно време 8 часа и основно трудово възнаграждение в размер на минимална работна заплата за страната към дата на сключване на договора 710 лева, като трудовият договор е сключен за неопределено време със шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. В писмото е посочено още, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено със Заповед № 014/09.10.2023 г. по взаимно съгласие, като от изискани от дирекцията и описани подробно в писмото й заповеди за командировка в чужбина, било видно, че ищецът е бил командирован в страни от ЕС с право на дневни пари в размер на левовата равностойност на 50 евро на ден, а работодателят е начислил договореното трудово възнаграждение в зависимост от отработеното време, също подробно описано. Дирекцията е посочила, че при проверката са били представени и банкови извлечения, от които се виждало преведени на ищеца по банков път, суми, като не се е установило задържане на командировъчни пари за м.03.2023 г. от страна на работодателя, но е констатирано, че след банков превод на 25.09.2023 г. не са представени 4 документи за плащане на дължимото се на ищеца възнаграждение за м.10, за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и за остатък от командировъчни пари за периода на последната командировка, в резултат на което на работодателя са били дадени задължителни за изпълнение, предписания.
Въз основа на представеното заверено копие на трудов договор № 014/10.10.2022 г., подписан и от двете страни по делото, става ясно, че между ищеца, в качеството му на работник/служител и ответното дружество, като работодател, е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ответникът е възложил на ищеца, а последният е приел да изпълнява длъжността "шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона", при работно време от 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лева, като трудовият договор е видно, че е сключен като безсрочен, със шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, а ищецът се е задължил да постъпи на работа на 14.10.2022 г.
По делото са представени и заверени копия на извлечения по сметка в ОББ с отбелязан в тях титуляр на сметката - ищеца и съдържащи описание на счетоводни записи и дати.
Приложено е заверено копие на Заповед за командировка в чужбина № 020/12.10.2022 г., издадена на основание чл.121 от Кодекса на труда и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, от което става ясно, че ищецът е бил командирован от ответника по маршрут ДанияШвеция и други страни от ЕС, считано от 14.10.2022 г., със срок от 14.10.2022 г. до 23.12.2022 г. и със задача международен превоз на товари. В заповедта е посочено, че на основание чл.31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и Приложение № 3 от същата, командированият служител има право на дневни пари на ден до двойния размер на законоопределените командировъчни пари в зависимост от вида на ездата.
От Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Кюстендил с писмо от 23.10.2024 г. са представени и заверени копия на Заповеди за командировка в чужбина № № 024/31.12.2022 г., 028/06.04.2023г., 039/21.08.2023г., ведно с приложения към тях, издадени на основание чл.121 от Кодекса на труда и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, от които е видно, че ищецът е бил командирован от ответника по маршрут Дания-Швеция и други 5 страни от ЕС, както и Германия-Швеция и други страни от ЕС, със срокове от 02.01.2023г. до 02.04.2023г., считано от 02.01.2023 г.; от 06.04.2023 г. до 01.07.2023 г., считано от 06.04.2023 г.; от 21.08.2023г. до 07.10.2023 г., считано от 21.08.2023 г., със задачи: международен превоз на товари. В заповедите е посочено, че на основание чл.31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и Приложение № 3 от същата, командированият служител има право на дневни пари на ден до двойния размер на законоопределените командировъчни пари в зависимост от вида на ездата. От съдържанието на заповедите се установяват и определените на ден дневни пари/суми/ в размер на 50 евро, както и общият брой на календарните дни, за които се дължат.
Дирекцията е представила и копие от Заповед № 014/09.10.2023 г. за прекратяване на трудов договор № 014/10.10.2022 г., от съдържанието на която се констатира, че на 09.10.2023 г., в съответствие с чл.325, ал.1 от КТ трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено, като е разпоредено на ищеца да се изплати на основание чл.224, ал.1 от КТ сума в размер на 862,10 лева - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В заповедта е записано и, че служителят е бил уведомен, че договорът е прекратен по телефона, на 10.10.2023 г.