Определение № 396 от 17.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. Варна, 17.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500242 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. А. П., Т. К. К., А. Х. К. и „Тера 4“ ЕООД, всички представлявани от адв. Г. В. от АК - Варна, срещу протоколно определение на ОС – Варна, постановено в о. с. з. от 28.03.2025 г. по гр. д. № 481/2017 г. с което е оставена без уважение молбата на настоящите жалбоподатели за възстановяване на срока за обжалване на решение № 260016/18.06.2024 г., постановено по същото дело.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Страните се изразили становище, че с чл. 64 ГПК е регламентиран общия случай на възстановяване на пропуснат срок от страна, която е била уведомена лично или чрез пълномощник за необходимостта от проявяване на съответната процесуална активност, която не е била изпълнена в срок. В настоящия случай в изпратено да предходният процесуален представител на страните съобщението за връчване на препис от решение № 260016/18.06.2024 г. по гр. д. № 481/2017 г. на ВОС, е посочил, че е с оттеглено пълномощие. В тази връзка жалбоподателит считата, че неправилно първоинстанционния съд не е приел, че се касае за субективен пропуск от страна на процесуалния представител.

Сочи се, че препис от решението е връчен на адв. И. З. на 19.07.2024 г. при условията на надлежно оформен отказ на адвоката да получи препис от решението. Посочените действия на процесуалния представител са едностранни, жалбоподателите не са оттеглили дадените пълномощия и 1 съответно не са били уведомени за отказ от страна на адвоката да ги представлява по делото. По този начин на практика страните са били лишени от право на защита. Веднага след като узнали, че адв. З. отказал да ги представлява, жалбоподателите са предприели действия, насочени към възстановяване на срока за обжалване на горепосочения съдебен акт.

Застъпено е становище, че в случая е реализирано непредвидено обстоятелство, което е извън пределите на поведението на жалбоподателите, тъй като обективно те не са знаели и не са могли да узнаят за връчване на съобщението. Пред ВОС са били депозирани единствено доказателства за оттегляне на упълномощаването на адв. З. от М.Б.П. в лично качество. Съдът в противоречие с принципа на равнопоставеност на страните в гражданското исково производство не е разпоредил изпращането на препис от решението лично на страните, при наличие на данни за евентуално оттеглено упълномощаване на процесуалния представител на жалбоподателите след постановяване на неблагоприятното за тях решение, но преди известяването им, че такова решение е постановено. Изложено е, че при неосигуряване на възможност страната да се запознае с предмета на делото, неговото движение и да изразява становище, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилност на постановения съдебен акт. Сочи се, че правото на ефективна процесуална защита е гарантирана от ГПК, включително чрез установяване на процедура по призоваването на лице за съдебно заседание, надлежно връчване на съдебните книжа, възможността за лично участие или чрез пълномощник в съдебно заседание. Видно от заявеното в съдебно заседание от жалбоподателите, същите не са били уведомени за оттегляне на пълномощията на процесуалния им представител, както и за факта, че е постановено решение по гр. д. № 481/2017 г. по описа на ВОС. Съдът не е съобразил, че именно адв.

З. е отказал да представлява жалбоподателите, като с извършените от него едностранин действия, те са били лишени от защита в исковото производство.

По изложените съображения се иска постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено атакуваното определение и да бъде върнато делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия – администриране на подадените от вжалбоподателите въззивни жалби срещу постановеното по делото решение.

В срока по чл.276 ГПК, насрещната страна КОНПИ е депозирала отговор, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното в настоящото производство протоколно определение от с.з. на 28.03.2025г. ВОС е оставил без уважение подадената от „Тера 4“ЕООД, 2

З. П., Т. К. и А. К. молба за възстановяване на срока за постановеното по по гр.д. № 481/2017г. Решение. Първоинстанционният съд е приел, че молбата е допустима, като подадена в срок, доколкото на молителите не са били връчени съобщения за пропускането на срока.

Съдът като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 260016/18.06.2024г., постановено по гр.д. № 481/2017г. на ОС – Варна са уважени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу настоящите жалбоподатели и М.Б.П. искови претенции, и е постановено отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество и осъждане на ответниците да заплатят равностойността по пазарна цена на отчуждени индивидуализирани вещи.

С пълномощни представени по делото З. А. П. (л. 420 от гр. д. № 481/17г. на ВОС), Т. К. К. (л. 660 от гр. д. № 481/17г. на ВОС), А. Х. К. (л. 662 от делото на ВОС), „Тера 4“ ЕООД (л. 419 от делото на ВОС) и М.Б.П. (л. 418) са упълномощили адв. И. З. от АК – Сливен да ги представлява пред всички инстанции по гр. д. № 481/2017 г. по описа на ОС – Варна до окончателното приключване на делото.

С молба вх. № 262367/20.06.2024г. (л. 701 от делото на ВОС) М.Б.П. е уведомил съда, че оттегля упълномощаването на адв. З. и желае всички книжа да му бъдат връчени лично. С разпореждане № 260504/26.07.2024г. съдът е разпоредил препис от решението да се връчи на М.П. на адреса, посочен в исковата молба. Препис от решението е връчен на М.П. лично на 12.08.2024г.

(л. 706 – гръб от делото на ВОС). С разпореждането е прието, че по отношение на останалите ответници е налице редовно връчено, при отказ, на основание чл.51, ал.2 ГПК съобщение, с което е удостоверено връчване на препис от решението на останалите ответници – „Тера 4“ЕООД, З. П., Т. К. и А. К., чрез адв. Ил.З..

Видно от отбелязването в разписка на съобщение 8M4LO0OZ от 18.06.2024 г. (л. 703 – гръб от делото на ВОС), адв. И. З., в качеството му на пълномощник на всички ответници по делото, е отказал да получи съобщението за изгатвеното решение, поради тава, че е „без адвокатски пълномощия и договор за правна защита и съдействие от всички ответници“.

С молба вх. № 263490/17.10.2024г. З. А. П., Т. К. К. и „Тера 4“ЕООД – ответници по делото са поискали на основание чл.64, ал.2 ГПК да се възстанови срока за обжалване на постановеното по гр.д. № 481/2017г. решение. Молителите са посочили, че не са били уведомени за решението от упълномощения от тях, да ги представлява в производството до приключването му пред всички инстанции адв. Ил. З., както и, че не са 3 предприемали действия за оттегляне на пълномощията на същия и не са уведомявани за отказ от страна на адв. Ил. З. да ги представлява по делото.

Съобщение за изготвяне на решението, изпратено на адв. З. е върнато с отбелязване, че същият е с оттеглени пълномощия и същото е прието от съда за редовно връчено, на основание чл.51, ал.2 ГПК. Изложени са доводи, че връчването на съобщението е осъществено незаконосъобразно и при нарушение на процесуалните правила, поради което и за молителите не е започнал да тече предвидения в закона срок за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.

По делото е постъпила молба с вх. № 260363/31.01.2025г., подадена от адв.

Ил. З., с която са оспорени наведените от жалбоподателите в молбата по чл.

64, ал. 2 ГПК твърдения; посочено е, че същите са уведомени за постановеното по делото решение на 18.06.2024г., а на 19.06.2024г. на М.П. и З. П. чрез „Viber“ е изпратено препис от решението. Към молбата е приложена екрА. снимка от електронна кореспонденция между М.П. и адв. З. от 18 и 19 юни 2024г.

В съдебно заседание, проведено на 28.03.2025г. настоящите жалбоподатели са депозирали еднопосочни обяснения, че не са оттегляли пълномощията за адв. З., не са получавали съобщение за изготвено решение; не са били уведомени за постановеното решение и от адв. З..

Обжалваното определение е недопустимо, като преждевременно постановено, предвид следното:

Особеното производство по чл.64 и следващите от ГПК е обусловено от наличието на установени в закона или определен от съда срок, в който страната е следвало да предприеме определено процесуално действие.

Доколкото конкретното искане касае възстановяване на срок за подаване на въззивна жалба, първо следва да бъде даден отговор на въпроса налице ли е пропускане на срока за подаване на жалбата.

В случая искането за възстановяване на срок е обосновано с доводи за допуснати процесуални нарушения при връчване на съобщението за изготвяне на решението, като в молбата се съдържат твърдения, че срокът за подаване на въззивната жалба е пропуснат поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателите не са могли да преодолеят. Молителите твърдят, че не е осъществяван контакт между тях и адв. З. след постановяване на решението по гр. д. № 481/2017 г. по описа на ВОС, не е налице оттегляне от тяхна страна на пълномощията на адв. З. нито отказ от упълномощаване от негова страна, който да е съобщен на съда или жалбоподателите преди връчване на съобщението, поради което и неправилно е прието, че съобщението е редовно връчено, на основание чл.51, ал.2 ГПК.

4

В този смисъл молбата за възстановяване на срока е процесуално недопустима, тъй като направеното с нея искане за възстановяване на срок не попада в хипотезата на чл.64, ал.2 ГПК – доводите за нередовна процедура по връчването на преписи от постановеното по делото решение, изключват началото на течението на срока за подаване на въззивна жалба, а срок, който не е започнал да тече, не може да бъде пропуснат и не подлежи на възстановяване по реда на чл.64 ГПК. Твърденията за нередовност на връчването на съобщението са неотносими към производството по чл.64 ГПК.

В този смисъл постановения съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по основателността на молбата е недопустим. Що се касае до преценката на първоинстанционния съд, относно допуснати нарушения на връчване на съдебните книжа, тя подлежи на преоценка по реда на чл.253 ГПК и следва да се извърши в процедурата по приемане и администриране на въззивната жалба и ще бъде предмет на инстанционен контрол при обжалване на постановен рамките на тази процедура съдебен акт за връщане на подадената въззивна жалба, като подадена след изтичане на срока за обжалване на постановеното по делото решение.

Едва след приключване на процедурата по администриране на въззивните жалби, с влязъл в сила съдебен акт, с който евентуално е прието, че въззивните жалби са подадени след изтичане на срока за обжалване на решението, ВОС следва да се произнесе по молбата на жалбоподателите за възстановяване на срока за обжалване на решение № 260016/18.06.2024г., постановено по гр. д. № 481/2017г.

С оглед на изложеното, обжалваното определение, като преждевременно постановено е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА протоколно определение на Окръжен съд - Варна, постановено в о. с. з. от 28.03.2025 г. по гр. д. № 481/2017 г. с което е оставена без уважение молбата на З. А. П., Т. К. К., А. Х. К. и „Тера 4“ ЕООД за възстановяване на срока за обжалване на решение № 260016/18.06.2024г., постановено по същото дело.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Варна за продължаване на действията по администриране на подадените от З. А. П., Т. К. К., А. Х. К. и „Тера 4“ ЕООД въззивни жалби срещу решение № 260016/18.06.2024г., постановено по гр. д. № 481/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна.