Решение № 216 от 03.04.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Разград, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20243330101608 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Б. И. Д. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 870 лв. главница по договор за издаване кредитна карта № МК128137 от 29.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 274,10 лв. възнаградителна лихва за периода от 24.02.2020 г. до 29.04.2022 г., 4,58 лв. мораторна лихва за периода от 24.02.2020 г. до 12.03.2020 г., 125,94 лв. мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 07.08.2022 г., 207,79 лв. такси за периода от 30.01.2020 г. до 07.06.2021 г., 24 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 19.07.2022 г. до 07.08.2022 г., както и разноските в заповедното производство – 390,13 лв. общо за платената държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1519/2022 г. по описа на Районен съд Разград. Претендира разноски и за настоящото производство.

Твърди, че въз основа на сключен Договор за издаване на кредитна карта № МК128137 от 29.01.2020 г. предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1 000 лв. по кредитна карта „MASTERCARD”, който кредит картодържателят можел да усвоява по начините, уговорени в чл. 4 до чл. 6 от Общите условия на банката за издаване и използване на кредитни карти, представляващи неразделна част от процесния договор, с които картодържателят бил запознат и декларирал тяхното приемане, чрез полагане на подписа си на всяка страница от същите.

Предвид специфичния характер на кредитния продукт, предоставен с договора, картодържателят усвоявал различни суми през различните периоди.

Той можел да използва предоставения му кредит под формата на кредитен 1 лимит по различни начини, с оглед на собствената си преценка и необходимост. Ответникът дължал като главница само това, което бил изтеглил като стойност от картата. Следователно, тази величина можела да бъде различна за различните месеци, като било възможно за някои месеци да не се дължи нищо, ако няма ползване на съответни суми, или дължимите такива били заплатени, т. е. за тези месеци той нямал падеж за плащане.

Затова всяко теглене от картата се дължало отделно, само за себе си, без да има периодичен характер.

В процесния случай, ответникът многократно усвоявал суми от разполагаемия кредитен лимит, видно от параметрична справка за движението по картовата сметка, съдържаща всички отделни транзакции, извършвани с картата, заедно с датите, основанията и стойностите им. Претендираната непогасена главница в размер от 870 лв. била формирана като сума от всички усвоявания, които картодържателят правил, като от тях били приспаднати направените от него погашения, съгласно чл. 9.3. от Общите условия.

Съгласно чл. 8.1. от Общите условия, банката издавала и изпращала всеки месец с обикновена поща до картодържателя месечно извлечение, което отразявало всички транзакции с картата, както и всички операции на картодържателя, извършени през съответния период. Извлеченията съдържали още: всички лихви, такси и други разходи и задължения, посочени в Приложение № 1 към процесните Общи условия, начислени от банката; общо дължимата сума; минималната месечна вноска, както и датата за издължаването й.

В чл. 9 от Общите условия било предвидено, че картодържателят може да погаси задължението си по кредитната карта до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва, освен в изрично посочените случаи по чл. 5 и 6 от Общите условия, или на части. При изплащане на задълженията на части, върху усвоената и непогасена част се начислявала възнаградителна лихва, като приложимият лихвен процент се посочвал в месечните извлечения, а действащият към момента на сключване на договора лихвен процент бил посочен в приложение към общите условия за издаване и използване на кредитни карти, а именно 19,90 % годишен лихвен процент върху използвания кредитен лимит. Лихвата се начислявала от датата, на която плащанията били осчетоводени, с изключение на тегления на пари в брой, върху които се начислявала лихва от датата, на която сумата била изтеглена.

В случай, че картодържателят погасявал задължението си на части, той трябвало да плати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които бил в забава и всички задължения, с които бил превишил кредитния лимит. Съгласно чл. 9 от Общите условия и приложение № 1 към тях, минималната месечна вноска била в размер на 3 % от общо дължимата сума, но не по-малко от 15,00 лв. При неплащане на задължителната минимална месечна вноска на падежа, картодържателят дължал на картоиздателя и обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на законната лихва върху дължимите плащания.

По силата на чл. 20.2. от Общите условия, при непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, банката можела да обяви задължението за изцяло предсрочно изискуемо и да поиска издаване на заповед за изпълнение, както и да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на които да пристъпи към принудително 2 събиране на вземанията си, в това число и всички разноски.

Съгласно чл. 17.1. от Общите условия, всяко уведомление, молба или напомнително писмо се изпращали на картодържателя на хартиен носител с обикновена поща, а където е предвидено – с препоръчана поща с известие за доставяне, на адреса за кореспонденция, изрично избран от картоиздателя в заявлението за издаване на процесната карта. До получаване на уведомление за промяна на адреса, всички съобщения, достигнали до последно декларирания адрес се считали за получени.

Картодържателят се задължил да заплаща и всички дължими такси и/или комисионни, посочени в приложението към общите условия, като дължимите по договора такси били в размер на 207,79 лв., представляващи сбор от:

1 бр. такса за разглеждане на заявление за кредитна карта в размер на 35 лева, 7 бр. месечни такси за обслужване на платежен инструмент на обща стойност 20,65 лв., 6 бр. такси за теглене в брой от банкомат на друга банка в общ размер на 79,50 лв., 6 бр. такси за изпращане на кратко съобщение (SMS) от банката в общ размер на 0,72 лева с ДДС, 6 бр. такса за надвишаване на кредитен лимит на обща стойност 26,92 лв., 1 бр. такса за блокиране на карта/кредитен лимит на обща стойност 15 лв., всички начислени съгласно чл.

10.1 от ОУ и т. 2.13 от Приложението към тях, 1 бр. такса за администриране на просрочен кредит на обща стойност 30 лв., начислена съгласно Тарифа за таксите и комисионите, които банката прилагала по извършване на услуги на клиенти-физически лица, Раздел VIII, В, т. 13.

На основание чл. 20.2 от Общите условия, поради непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок за плащане съответно 24.02.2020 г. и 23.03.2020 г., банката обявила задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо и дължимо, с покана чрез ЧСИ Гюнеш Солаков с № 761 в регистъра на КЧСИ, връчена на 29.04.2022 г., като тази дата счита за обявяване на предсрочна изискуемост на процесното задължение.

Претендираната от ищеца сума в общ размер на 24 лв. за такси представлявала разходи на банката във връзка с връчване на поканата до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на задължението. Предвид разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, а именно, че предсрочната изискуемост на вземането, произтичащо от договор за банков кредит настъпва, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила това на длъжника, за което заявителят трябва да представи доказателства заедно с извлечението от сметка, считат че съобщаването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост било необходимо условие за защита правата на кредитора и стартиране на съдебното производство по издаване на заповед за изпълнение. Предвид това, разходите по това уведомяване следвало да са в тежест на неизправната страна, т.е. на ответника.

На 18.08.2022 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по което било образувано ч. гр. д. 1519/2022 г., по описа на Районен съд Разград. Длъжникът получил заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

3

Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения особен представител, е подал отговор, в който счита иска за допустим, но неоснователен.

Сочи, че правото на банката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК произтича от чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Това право можело да бъде упражнено само, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане на две минимални месечни вноски.

Т.е. предсрочната изискуемост била уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства. Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следвало да бъде упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябвало да е уведомил длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита. На това основание счита, че процесната заповед за изпълнение била издадена в нарушение на процесуалните правила.

Оспорва изцяло предявения иск за сумата от 870,00 лева главница и акцесорните искове по основание и размер, като излага доводи във връзка с направеното възражение. Счита, че извлечението от счетоводните книги на банката, като документ, който установява вземане, в случая не удостоверявал, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Такова изявление не било достигнало до длъжника, което било видно от приложената нотариална покана, която не му била връчвана на постоянния адрес. От представените към исковата молба писмени доказателства не се установявало, че кредиторът е уведомил кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост. Предпоставките на чл. 418 от ГПК били налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника било реално и предхождало по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което в конкретния случай не било така. В тази насока били и задължителните указания, дадени в т. 18 от цитираното тълкувателно решение. Поради изложеното моли за отхвърляне изцяло на предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 29.01.2020 г. между „Юробанк България“ АД и Б. И. Д., като картодържател, е сключен договор за издаване на кредитна карта, по силата на който банката предоставила на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1 000 лева, чрез предоставяне на кредитна карта MASTERCARD, предадена на картодържателя на 30.01.2020 г., видно от подписания между страните приемо-предавателен протокол № 817019, а картодържателят се задължил да ползва картата по начините, уговорени в чл. 4 до чл. 6 от Общите условия на банката за издаване и използване на кредитни карти, представляващи неразделна част от договора, с които картодържателят е запознат и декларирал тяхното приемане, чрез полагане на подписа си на всяка страница от същите. Годишният процент на разходите за предоставения кредит, изчислен към датата на сключване на договора е в размер на 43,74 %.