Решение № 7106 от 24.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7106 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100507310 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 4808 от 18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 71112/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 54 състав, частично е бил уважен предявеният от Д. Д. Д. срещу ,,ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп” ЕАД иск с правно основание чл. 409 КЗ във вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца законната лихва върху сумата от 15750,00 лв., считано от датата на представяне на Д. Д. Д. пред ,,ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп” ЕАД на доказателства за дерегистрация на процесното МПС до окончателното изплащане на вземането, върху застрахователно обезщетение в размер на 15 750,00 лева, присъдено в полза на ищеца с Решение № 20194616/06.10.2021 г., постановено по гр. д. № 64672/2020 г. по описа на СРС, 180 състав, като искът е отхвърлен в частта, с която се иска присъждане в полза на ищеца на сумата от 4799,76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.12.2018 г. до 09.12.2021 г. върху застрахователното обезщетение в размер на 15 750,00 лв., присъдено в полза на ищеца с Решение № 20194616/06.10.2021 г., постановено по гр. д. № 64672/2020 г. по описа на СРС, 180 състав.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника и сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. В жалбата се поддържа, че неправилно СРС е посочил като начален момент за начисляване на законната лихва върху главното вземане моментът на представяне на доказателства пред застрахователя за прекратяване регистрацията на процесното МПС, вместо датата на подаване на исковата молба пред СРС. Сочи още, че решаващият съд неправилно бил отхвърлил иска за присъждане на мораторна лихва върху главницата, като не отчел, че за дерегистрацията на процесното МПС се изисквало уведомление за изплащане на тотална щета от 1 застрахователя, а такова липсвало, поради което застрахованият не можел да изпълни своето задължение за дерегистрация на автомобила.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови акт, с който да уважи изцяло предявения иск. Претендира и направените разноски в двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 263 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна по подробно изложените съображения.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да присъди в тежест на въззивника сторените разноски в двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съотвено проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на фактическите констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстационното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения на настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящия състав намира следното:

Не е спорно в настоящото производство, а и от представените по делото заверени преписи от Решение № 20194616/06.10.2021 г., постановено по гр. д. № 64672/2020 г. по описа на СРС, 180 състав, и от Решение № 1230/10.03.2022 г. по възз. гр. д. № 31/2022 г. по описа на СГС, се установява, че ответното дружество е осъдено с влязло в сила решение, задължително за страните и съда съгласно чл. 297 ГПК, да заплати на ищеца сумата от 15 750,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско“, за щетите по лек автомобил „Пежо РЦ3“ с рег. № ********, причинени при ПТП на 21.12.2017 г. в гр. София. Видно от цитираните по-горе преписи на съдебни решение , ищецът е завел иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение, но не е претендирал обезщетение за забава за периода от изпадане на длъжника в забава до деня, предхождащ датата на депозиране на исковата молба в съда, нито е претендирал законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на вземането, поради което няма процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК ищецът да предяви процесните претенции в настоящето производство.

По отношение на единствения спорен въпрос, касаещ поставянето на ответното дружество в забава, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ ясно предвижда, че преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.

В трайно установената практика на ВКС се приема, че предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му, т.е. изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в 2 изпълнение на влязло в сила решение.

И в двата случая обаче, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение)”. В този смисъл Решение № 44 от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК; Решение № 140 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2278/2017 г., I т. о., ТК; Решение № 30 от 27.01.2025 г., постановено по т.д. № 2115/2023 г. по описа на ВКС, II, ТО .

В случая доказателства за прекратяване на регистрацията на процесното МПС не са представени, липсва и твърдение от страна въззивника за този факт, макар и с Определение № 39399/03.11.2023 г. първоинстанционният съд надлежно и в съответствие с разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК да е разпределил в тежест на ищеца да проведе пълно и главно доказване на факта на дерегистрация на застрахования лек автомобил, доколкото това обстоятелство е предпоставка за поставяне на длъжника в забава, респ. за уважаване на исковата претенция по чл. 409 КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поради липсата на доказателства в тази насока и съобразно цитираната по-горе практика на касационната инстанция по приложението на чл. 390, ал. 1 КЗ, предявеният иск за присъждане на обезщетение за забава следва да бъде изцяло отхвърлен.

Предвид оплакванията в жалбата следва да се отбележи още, че действително от приложените по делото доказателства – Писмо с изх. № 01439/15.02.2018 г. /л. 9 от гр.д. № 71112 по описа на СРС за 2021 г./ се установява, че ответното застрахователното дружество не е признало увреждането на процесното МПС да представлява тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Обстоятелството, че причинените в резултат на ПТП от 21.12.2017 г. вреди представляват тотална щета, е установено в рамките на първоинстанционното производство по гр.д. № 64672/2020 г. по описа на СРС, 180 състав. Не са събрани данни, а не се и твърди след постановяване на Решение № 20194616/06.10.2021 г., постановено по гр. д. № 64672/2020 г. по описа на СРС, 180 състав, застрахователят да е издал уведомление за взето решение за изплащане на тотална щета, което се явява основание за редовност на писменото заявление за започване на процедурата пред компетентните органи, която завършва с акт за дерегистрация на МПС. Бездействието на застрахователното дружество обаче е отделен факт, който не е бил въведен с исковата молба, поради което възможността на ищеца – жалбоподател във въззивното производство да твърди обективна невъзможност за дерегистрация на процесното МПС поради бездействие на застрахователя, е преклудирана по силата на чл. 266, ал. 1 ГПК. Не е налице никое от изключенията за допустимост по чл.

266, ал. 2 ГПК, а и въззивникът не е изложил твърдения да е налице такава хипотеза, въпреки че доказателствената тежест за това е негова, доколкото нему принадлежи и интересът от въвеждането на нови факти и обстоятелства, респ. провеждане на пълно и главно доказване на тези фактически твърдения. Указания по разпределението на доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 409 КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 КЗ са надлежно дадени с доклада на първоинстанционния съд, по които липсва възражение на ищеца. Пропускът на въззивника да изложи в производството пред СРС всички относими факти, на които основава своите искания, не би могъл да бъде саниран с въззивна жалба.

Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че искът за присъждане на обезщетение за забава е неоснователен, което съответства напълно на крайните правни изводи на първоинстанционния съд.

По отношение оплакването, касаещо началния момент на присъдената в полза на ищеца законна лихва, върху главното вземане, следва да се отбележи, че спорът пред въззивната инстанция се отнася до посочения от решаващия съд начален момент на начисляване на законната лихва. В тази връзка следва да се отбележи, че правната същност на претендираната законната лихва върху главницата не се различава от тази на претендираното обезщетение за забава върху главница по иска с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД, поради което и изискуемостта на същата настъпва именно от датата на представяне на доказателства за дерегистрация на МПС. (в този смисъл например Решение № 119 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 191/2023 г., II г. о., ГК, Решение № 30 от 27.01.2025 г., постановено по т.д. № 2115/2023 г. по описа на ВКС, II, ТО ).

Възражението на въззиваемата страна относно погасяването на исковите претенции по давност, съдът намира за неоснователно. Не може да се приеме, че началният момент на 3 изискуемост на вземането е настъпил, доколкото по делото липсват доказателства, че процесният лек автомобил е бил дерегистриран, поради което и задължението на ответника не е станало изискуемо. Съдът отчита, че лихвата за забава представлява обезщетение за вредите от неизпълнение на парично задължение и се дължи от момента, в който длъжникът изпадне в забава, т.е. от настъпването на изискуемостта. Тъй като в случая липсва надлежно установена изискуемост на вземането, възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и с оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответстват изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.